Mental health | Социална тревожност
Как да обясниш адекватно своето състояние на хората около теб, за да получиш помощ и подкрепа
Вече можеш да слушаш статията:
Когато човек страда от социална тревожност се чувства изключително слаб и неразбран. Той смята, че никой не го разбира. И това може да се превърне в огромна пречка за този човек да води пълноценен социален живот.
Да споделиш на околните, че имаш социално тревожно разстройство може да е много сложно и изключително плашещо. За да го съобщиш, трябва да намериш подходящите думи, които да обяснят твоето състояние максимално точно и ясно.
Всеки от нас е изпадал в ситуация, в която околните просто не го разбират. Понякога хората около теб неглижират и омаловажават интензитета на изживяването ти. Това ти носи допълнителен дискомфорт и тревожност.
Преди да започнем, е добре да уточня нещо, което да запомниш:
Твоите приятели и семейство са твоята най-голяма опора!
Дори и в някакъв момент да си мислиш, че те възприемат като "дефектен", "различен", "ненормален"... това не е така. Ако греша и го правят, то тогава нещо с тях не е наред, а не с теб!
Ако досега не си им споделял, че имаш социална тревожност и се притесняваш, че това ще ги обезпокои и няма да разберат, то подценяваш тяхната любов към теб. Имаш сериозен дискомфорт, който засяга начина ти на живот. Това не е "лиготия" или повод да се оплакваш. Не, това не е нещо маловажно, не е нещо ненормално... това е твоят живот. В този момент имаш нужда от подкрепа. Дай шанс на своето семейство и приятели да бъдат до теб и да ти помогнат. Затова са те. И съм сигурна, че ти би направил същото за тях! Може много приятно да те изненадат!
Много хора живеят с безпокойство и са се научили да го прикриват много добре. Може да се окаже, че има хора в твоето близко обкръжение, които се борят със същия проблем. Тези хора могат да ти дадат адекватен съвет или подкрепа, основавайки се на своя собствен опит.
А ако близките ти не разбират твоето състояние, то това също е ок. Винаги има и ще има хора, които не разбират. Или просто нямат ресурса да се свържат ефективно с теб, или просто не искат. Винаги ще има хора, които да не вярват, че психичното страдание е нещо реално. Има такива, които смятат, че социалната тревожност е просто срамежливост, която ще преодолееш, ако искаш. Знам, че това те разочарова, но това е нормално.
Как да обясниш на някого какво е социалната тревожност, така че той да те разбере?
1. Свържи се с човека
Всеки един от нас има тревожност в някаква степен. Така сме програмирани. Чувстваме се тревожни в определени ситуации, но когато тази тревожност стигне нива, които ни пречат да живеем пълноценно, това се превръща в проблем.
Опитай се да намериш ситуация, през която е преминал човекът, на когото искаш да обясниш своето състояние. Тази ситуация трябва да го е разтревожила (например: започване на нова работа, изнасяне на важна презентация, предстояща или отминала операция, екстремно изживяване и т.н.). Сравни тази ситуация със социалната тревожност. Обясни им, че често можеш да се почувстваш така, все едно си на път да започнеш нова работа, когато попаднеш в социална ситуация или нещо подобно.
Можеш да попиташ този човек за неговите най-лошите страхове. Той може би има някаква фобия и чрез нея да му обясниш какво влияние има тревожността в твоето ежедневие. Разкажи за това как постоянно разиграваш най-лошите сценарии в своята глава. И как тези разигравания те спират да правиш основните си дейности.
2. Разкажи в детайли какво се случва в главата ти
Един от добрите начини да обясниш своята социална тревожност е като направиш пълен преглед само на една ПРОСТА ситуация, която може да възникне в ежедневието ти.
Ето пример на човек, който трябва да отиде до магазина, но страда от социална тревожност. Магазинът се намира на около 500 м. от входната врата. Нека разгледаме какви мисли минават през главата на човека по време на пътуването му до магазина.
Прекарвам около 2 часа в подготовка да отида до магазина. Настройвам се да потегля физически натам.
Прекарвам около 20-30 мин, стоейки зад входната врата и изчаквам да няма никой наоколо, за да изляза. Искам да съм сигурен, че никой няма да напусне жилището си в този момент. Всеки доловен шум забавя моето излизане с още 3-5 мин.
Накрая отварям вратата, излизам, но със страх. Страх, че няма да мога да заключа вратата достатъчно бързо. Страх, че ще изглеждам глупаво, ако нещо се забавя или не успея да заключа. Притеснявам се, защото е възможно някой да ме наблюдава.
Вървя по пътеката покрай една градинка. Придържам се близо до бордюра и си мисля колко стъпки трябва да направя, за да е уместно да сляза от тротоара в точния момент и да не изглеждам глупаво. Чудя се дали да направя една по-голяма крачка и да сляза директно, или две по-малки.Трябва да намеря точния момент да сляза от тротоара. В противен случай хората, които ме наблюдават от прозорците, ще ме помислят за глупав и това ще ме накара да се срамувам толкова много.
Ох, пресякох улицата! И сега се страхувам да не стигна до друга подобна ситуация. Имам същите тревожни мисли и за следващото пресичане, което не е сигурно дали ще се случи, но аз се тревожа.
Продължавам да вървя по улицата. Следвам си начертания път. Чудя се дали някой ме наблюдава от прозореца на дома си. Май начинът, по който ходя, е много глупав? Физиономията ми изглежда много странно? Забелязват ли околните колко странно дишам?
Ох, трябва да пресека отново. Не съм сигурен дали да пресека преди да светне зеленото човече на светофара, или да изчакам да светне... въпреки че всички коли са спрели на кръстовището и най-вероятно ме чакат да пресека. Вероятно вече си мислят, че съм глупав и досаден. Вече се надяват просто да премина. Но! Какво ще стане ако премина преди да светне човечето?! Със сигурност ще си помисля, че съм глупав и невеж, защото преминавам преди да ми е дошъл редът? Ами ако някоя кола ме прегази? Много мразя да преминавам пред спрелите коли. Хората вътре сигурно ме гледат и си мислят, че съм тъп... или че съм пълен боклук.
Магазинът е от другата страна на улицата. Наближавам и това ме ужасява. Толкова глупаво ще изглеждам щом вляза вътре. Бързо ли да се приближа към автоматичните врати? Ако се движа с нормално темпо, те ще се отворят много бързо. Ще изглеждам адски глупаво?!
... И край! Изтощи се, нали? Да, аз също! А това беше просто отиване до магазина, който е на 500 м. от входната врата. Ами ако опишем мислите, продиктувани от социалната тревожност, вътре в магазина... това описание щеше да е мноооого по-дълго.
Но и това стига на човека да разбере какво в общи линии е състоянието ти. Просто дай откъс от своите преживявания, разкажи за своите мисли и чувства и съм сигурна, че човекът срещу теб ще започне да разбира малко по-добре колко изтощително е да се бориш с това безпокойство по цял ден, всеки ден!
3. Кажи какво искаш от своите близки
ББлизките ти със сигурност искат да ти помогнат. Затова не се притеснявай да им кажеш по какъв начин могат да ти бъдат полезни. Може би искаш от родителите ти да те заведат на лекар, може би искаш в определени ситуации да не оставаш сам, помоли приятел да те подкрепи... каквото и да могат да направят за теб, просто им кажи.
4. Развенчай митовете
В обяснението на своето състояние ще ти се наложи да се сблъскаш и с някои митове, които се свързват с тревожността, психичните състояния и разстройства.
Обясни и подчертай, че това състояние е много повече от просто срамежливост и че това не означава автоматично, че не желаеш да си сред хора. А че сред хора ти е трудно и че това те стресира. Също така е добре да подчертаеш, че никога не използваш това свое състояние като извинение, за да избегнеш нещо неприятно, тъй като, ако зависи от теб, е най-добре изобщо да го няма.
5. Разкажи за физическите аспекти на безпокойството
Със сигурност са ти много добре познати:
обилното изпотяване, треперенето, гаденето, сърцебиенето, задухът, честите посещения на тоалетната, главоболието, високото кръвно налягане... усещането, че можеш да умреш!
Тревожността е огромно напрежение за тялото. То не засяга само ума.
Понякога акцентът върху физическите симптоми на тревожността може да ти помогне да се свържеш повече с някого. По някаква причина хората вярват повече на физическите симптоми, отколкото на психичните.
6. Разкажи за това как се справяш със състоянието си
Прекрасен завършек на разговора на тема социална тревожност е моментът със справянето с това състояние. Разказът за успешните практики или пък за плановете, които имаш в тази насока. Можеш да разкажеш, че имаш терапевт, който посещаваш регулярно, или че вече си избрал психотерапевт и терапия, които биха били от полза.
Този момент показва на човека, че си проактивен и имаш положително отношение към случващото се. Това ще го насърчи да ти влезе в положение и да ти бъде от полза.
Когато разкажеш на някого за своята лична борба, ще получиш облекчение! Знам, че е трудно да се обясни социалната тревожност, всяко психично състояние е трудно за обяснение. Но когато успееш да разкажеш на един, много по-лесно и по-комфортно ще споделиш и на следващ. Разбира се, в живота ти със сигурност има хора, на които не искаш да споделиш. И това е нормално, не е необходимо да разкриваш себе си пред всеки. Но мисля, че ще се почувстваш много по-добре, когато знаеш, че има няколко човека, които те подкрепят.
Започни от твоите близки, сигурна съм, че ще бъдеш приятно изненадан. Ще се впечатлиш от тяхната реакция и ще усетиш силата на това да споделиш.
Ако смяташ, че тази информация ще бъде полезна на някой твой близък да се справи със сложната ситуация на социална тревожност, не се колебай да я споделиш!
