Деструктивни мисловни модели: когато миналото определя очакванията ни
Защо понякога продължаваме да очакваме критика, отхвърляне или провал, дори когато обстоятелствата са се променили?
Цветелина
Попова
Попова
Психолог и психотерапевт в Пловдив и онлайн
Понякога зад умората, тревожността и нуждата да контролираш всичко стои нещо, което още не си успял да назовеш.
Нека го разгледаме заедно.
В каква посока можем да работим заедно
Понякога човек функционира добре отвън, но вътрешно живее с усещането, че носи повече, отколкото може да сподели.
Не винаги това изглежда като криза. Понякога прилича на умора, тревожност, свръханализиране или на усещането непрекъснато да държиш всичко под контрол.
В процеса на психотерапия често започват да се появяват въпроси като:
— Защо едни и същи ситуации се повтарят?
— Защо близостта понякога е толкова трудна?
— Защо непрекъснато се налага да бъда силен?
— Защо продължавам да се адаптирам към неща, които вече не ми помагат?
— Какво всъщност стои зад тревожността, напрежението и вътрешните противоречия?
Не всеки процес изглежда еднакво.
Понякога първата крачка към промяната е да забележиш онова, което дълго е било приемано за неизбежно.
Как виждам психотерапията
Разпознаване
Повтарящи се вътрешни сценарии
Работим с модели, реакции и начини на преживяване, които човек често носи дълго, без да ги забелязва напълно.
Свързване
Терапевтична връзка
Създаваме пространство за автентичен контакт, в което човек може да бъде чут без нужда да се адаптира.
Интеграция
Осъзнаване и интеграция
Постепенно започват да се свързват преживявания, вътрешни противоречия и емоции, които дълго са оставали разделени.
Психотерапията за мен не е само търсене на бързи решения или поправяне на симптоми.
По-скоро е пространство, в което човек постепенно започва да разпознава вътрешните си модели, начина, по който преживява себе си и другите, и историите, които дълго е носил без думи.
Процесът не винаги е линеен.
Понякога започва тихо — с различен начин да чуваш себе си, да усещаш границите си и да присъстваш по-автентично в живота си.
Внимание към вътрешния език
Има моменти, в които човек не забелязва само какво преживява, а и начина, по който говори със себе си за него.
Фрази като:
„Трябва да се справя.“
„Не бива да съм така.“
„Прекалено чувствителен/а съм.“
често разкриват повече от моментната мисъл.
Зад тях често стоят вътрешни модели, напрежение и начини, по които човек дълго е свикнал да преживява себе си.
В терапевтичния процес обръщам внимание не само на преживяването, но и на езика, чрез който то се оформя и поддържа.
Промяната невинаги започва от събития, а от начина, по който човек говори за тях пред себе си.
Как можем да работим заедно
Първи срещи и ориентация
Пространство за първи разговор, ориентация и яснота, когато човек усеща вътрешно напрежение, объркване или необходимост да подреди преживяването си.
Психотерапия
Терапевтичен процеса за работа с устойчиви реакции, емоционални преживявания и трудности в отношенията.
Дългосрочна психотерапия
Подходяща, когато определени трудности се повтарят във времето и човек иска да разбере по-задълбочено какво стои зад тях и как се отразяват на живота му.
Психотерапия на живо
Присъствието също е част от терапията
Има нещо различно в това двама души да споделят едно и също пространство.
Кабинетът не е просто мястото, където провеждам психотерапия. Той е част от терапевтичния процес – пространство, в което човек постепенно може да остави външното напрежение и да насочи вниманието към себе си.
В срещата присъства не само онова, което човек разказва. Понякога значение имат паузата преди една дума, промяната в гласа, тишината, погледът или начинът, по който тялото реагира, когато разговорът стигне до нещо трудно.
Именно тези малки моменти често ни помагат да забележим онова, което трудно намира място в думите.
С времето познатото пространство и ритъмът на срещите могат да създадат достатъчно сигурност, за да бъде изследвано и онова, което човек обикновено избягва, контролира или оставя настрана.
Онлайн психотерапия
Сигурно пространство, независимо къде се намираш
Онлайн срещата променя мястото, но не и същността на терапевтичната работа.
Работя с хора от различни градове и държави, като срещите намират място в техния ритъм и ежедневие. За някои това е практична възможност. За други именно собственото пространство прави първите разговори по-лесни.
Близостта в терапията не зависи единствено от това дали сме в една стая. Тя постепенно се изгражда чрез постоянството на срещите, доверието и начина, по който присъстваме в разговора.
Понякога екранът дори създава различен вид свобода – възможността да останеш в познатата си среда, докато говориш за неща, които не са толкова познати и лесни за изговаряне.
Какво остава след срещите
Всеки човек извървява различен път. А след срещите остават различни думи за онова, което е било важно.
Отношението беше топло, позитивно (а не критично или снизходително), опознавателно (а не фамилиарно) и адекватно емпатично. Изслушва без да прекъсва и никога не натрапва мнението си.
Евгения М.
Наистина вниква в проблема
Йоана Д.
Успях да се възстановя от паническите пристъпи и да се върна към нормалното ежедневие по-бързо, отколкото очаквах.
Моника Г.
Tsvety`s notes
Текстове за психология, психотерапия и онова, което невинаги успяваме да назовем. За моментите, в които не търсим просто отговор, а искаме да разберем малко повече за себе си.
Как мислите влияят на начина, по който преживяваме света
Една ситуация може да предизвика различни мисли, емоции и реакции. Как автоматичните мисли и убежденията
Къде живее страхът в нас?
Страхът невинаги започва с мисъл. Често първо го усещаме в тялото — като стягане, сърцебиене
Ако нещо от написаното дотук е откликнало в теб…
…може би вече имаме откъде да започнем.
Първата среща не изисква готови отговори.
Достатъчно е да има нещо, което вече не искаш да носиш сам.