True story | Виновна ли съм?

#tsvetysnotes #truestory #домашнонасилие

Днес ще ти разкажа реална история от моята практика. Самоличността на нашата геройня е умишлено подменена и запазена в тайна. Но историята й е напълно реална и истинска.

Анна е жертва на домашно насилие. Съпругът й системно упражняваше физическо и психическо насилие над нея. Той вече е неин бивш съпруг и затова вече не е опасен за нея. Но Анна не може да се избави от чувството за вина. Вина за това, че той я е пребивал.

Позицията на жертва - състояние, което е по-тежко и от физическото насилие. Разрушително може да е и психологическото насилие - унижението, критиката, игнорирането, сарказмът. Ако не спираш да обвиняваш жертвата, в нея се поддържа непрекъснато усещане за нищожност и страх, а безсилието й непрекъснато расте. Отговорност за случващото се носи този, който е по-силен, и в чиито ръце е властта.

Типичен пример за "завъртане" на Триъгълника на Карпман - модел за токсични взаимоотношения. Агресор - Жертва - Спасител. Ние ненавиждаме в другите тези качества, които притежаваме, но не искаме да приемем.

В процеса на терапия изникнаха много спомени от детството. Родителите й били винаги заети, затова Анна се грижела за по-малкия си брат. Затова и получавала критика за всичко: за разпилените играчки и недоядената каша, за стихотворението, което братчето й не беше научил, и за забравения урок. Освен това майка й постоянно й повтаряла:

"Изобщо не знам как ще се оправяш в живота, щом дори малкия си брат не можеш да гледаш"

А баща й просто мълчал и кимал в знак на съгласие. След като завършила училище, Анна поискала да продължи да учи, но в друг град, но родителите й били категорично против:

"А ние какво ще правим? Кой ще ни помага?"

Тя останала, избрала професия, която не й била интересна и не й носила удовлетворение. След това се омъжила - за неподходящия човек.

Сега обаче слаба станала майка й, а Анна упражнявала върху нея своята сила и власт.

На една от заключителните ни сесии Анна намери все пак мотивиращи думи, които да насочи към беззащитната част на своята личност:

"Ти си герой! Толкова си силна и умна. Помогна на своя брат да стане успешен човек. А това, което трябваше да изтърпиш и да преживееш, е напълно нормално. Била си просто дете и не си била в състояние да спориш с възрастните. Не си могла да се противопоставиш. А те не са забелязали колко ти е било трудно и не са ти дали своята подкрепа. А ти просто мълчеше. Кажи сега какво мислиш и какво чувстваш. Не се страхувай! Аз ще те разбера".

Резултатът от този нелек процес на терапия беше разбирането. Разбирането, че всяка жертва има мотив за своето поведение.

"Удивително е. Винаги се ядосвах на родителите си, но никога на малкия си брат. Обичах го и искрено му помагах. Оказва се, че правех всичко това не по нареждане на своите родители, а заради моите собствени чувства!"

Между другото след развода братът на Анна стана неин най-добър приятел, помощник и поддръжник. Анна не само преработи своето минало, но и работеше върху осъзнатото си отношение към своето поведение занапред. Всъщност, това е и основната цел при работата с жертва.

Ако имаш житейски опит в тази сфера, ще се радвам да го споделиш в коментар. Може да откриеш и други, които са в твоята ситуация. Ако близък твой човек е в подобна ситуация, изпрати му тази статия. Така можеш да промениш живота му!

Благодаря ти, че остана с мен до края на тази статия!

До скоро!