Mindset | "Ще започна от понеделник!" - навикът да отлагаш важните неща
Прокрастинацията - навикът да отлагаш важните неща
„Няма нищо по – изтощително от непрекъснатото усещане за нещо отложено, за нещо недовършено.“
Уилям Джеймс
Слушай статията:
Колко често чуваш и казваш репликата: "Ще започна да тренирам от понеделник", "От началото на годината ще променя начина си на живот", "Ще отслабна за лятото", "Ще бъда щастлив, когато намеря правилния човек", "Ще създам семейство, когато имам стабилност", "Ще си намеря нова работа, когато дойде подходящия момент". И от толкова глобални отлагания стигаш и до ежедневните: "Ще оставя това за понеделник", "Ще се обадя на този клиент по-късно", "Ще отговоря на този имейл следобед" и т.н.
Днес ще се запознаем с причините за отлагането (прокрастинация) и с начините да се справим с тази ментална нагласа. Прокрастинация - отлагане на действията за по-късно, е доста популярен проблем в наши дни. Психологията активно изучава тази особеност на поведението и съответно е създала варианти за справянето с нея. Отлагането е свързано с нашите емоции.
Спрямо традиционното схващане, човекът, който непрестанно отлага своите действия, не умее да управлява ефективно своето време. Ако човекът осъзнава колко време му е необходимо да се справи с определена задача и пилее времето си в безцелно сърфиране в интернет и други хаотични и ненужни действия, той ще може да контролира тези свои действия. Ще може да положи усилия да планира по-добре и да контролира своето време, следователно ще спре да отлага и ще приключи своите задачи в срок.
В психологията напоследък все повече се налага хипотезата, че отлагането е свързано повече с проблема за управление на емоциите, отколкото с проблема за управлението на времето.
Допуска се, че задачата, която отлагаме да приключим, предизвиква у нас негативни чувства - възможно е да ни е скучна, много сложна или се страхуваме от хипотетичен провал. Просто ние не осъзнаваме каква емоция стои зад поставената ни задачата. И за да се почувстваме по-добре в този момент, несъзнателно започваме да се занимаваме с какво ли не - гледаме видеа, губим време като автоматично скролваме в социалните мрежи.
Новото отношение към прокрастинацията налага и нов подход за справянето с нея. Разбира се, коренът на проблема не е в това , че не разбираме колко време ни е необходимо да приключим определена задача (напълно добре осъзнаваме, че задачата трябва да бъде извършена точно сега) или пък в това, че не сме планирали правилно и изведнъж в плановете ни са се появили видео и хаотичното скролване. Напълно е възможно дори да не искаме в този момент да гледаме въпросното видео, но го правим, защото искаме да избягаме от дискомфорта, който ни причинява работата ни. Казано на езика на психологията: отлагаме действието, което трябва да направим, за да получим краткосрочно бягство, което е неконструктивно с оглед на нашите дългосрочни цели.
Тази теория ни помага да си обясним някои странни съвременни явления - как милиарди хора гледат онлайн клипове с котки. Анкета, в която са се включили над хиляда участника, доказала, че гледането на клипчета с котки е преди всичко свързано с отлагането и тези клипчета подобряват настроението.
Много често хората гледат клипчета само докато се почувстват по-добре в момент, когато е необходимо да направят нещо не дотам забавно. Много голяма част от анкетираните обаче са чувствали вина след гледането. Всичко това свидетелства, че отлагането е грешна стратегия за емоционална регулация. Тя носи моментно облекчение, а всъщност създава емоционално напрежение.
Склонността към отлагане за прекалено дълго време е свързана с множество неблагоприятни последствия за психическото и физическото здраве - от тревожността и депресията, отслабения имунитет до доста по-сериозните проблеми като сърдечно-съдовите заболявания.
Неблагоприятните последствия се дължат на две причини:
1. отлагането на важните задачи и непостигането на целите причиняват стрес;
2. заради този свой вреден навик хората отлагат важните задачи, свързани със здравето - физически упражнения и посещение на лекар.
Всеизвестен факт е, че високите нива на стрес и неглижирането на личното здраве повишават риска от възникването на редица сериозни и хронични заболявания - сърдечни болести, диабет, артрит и дори рак.
Как придобиваме навика да отлагаш важните неща?
Всички пътища водят към детството.
Една от съществените причини за възникването на навика да отлагаш важните неща са строгите родители.
Строгите родители не позволяват на своето дете да взима решения. Те правят всичко и решават всичко вместо него. Правейки това те лишават своето дете от много ценен опит. Опитът от самостоятелно взетите решения. И резултатът е, че детето започва да се страхува да взима самостоятелни решения. Защо? Защото се страхува да не сгреши и съответно да не бъде наказано.
Строгите родители поставят неизпълними задачи. В резултат на това детето е лишено от това да получи положителна обратна връзка - поощрение, похвала и одобрение. Вместо това получава упрек във всеки удобен момент: "Казах ти, че не можеш да направиш това!".
Крайният резултат от това родителско поведение е, че детето започва да се страхува и да се съмнява в собствените си сили и способности. А мотивацията е изгубена напълно!
Това са начините, чрез които родителите развиват навици на отлагане в своите деца. Но те не си дават сметка, че на детето му предстоят трудности в кариерата и в личния живот. А тези деца в по-голямата си част страдат от занижена самооценка. Всичко това им пречи да тръгнат по пътя на своето лично щастие, защото смятат, че са недостойни да го получат.
Как да се справим с отлагането?
Първата и най-важна стъпка е да признаеш пред себе си, че отлагаш. Но не и да хабиш сили да се обвиняваш. Да си кажеш: "Да, отлагам! И това не ми харесва! И затова ще положа усилия да не го правя!".
Необходимо е да поработиш над постоянството си, да действаш тук и сега, с малки стъпки. Менталната ти настройката трябва да бъде: "Ще изпълня тази задача за определения срок и няма да се разсейвам". След като успееш, не забравяй да се похвалиш и поощриш. Добре е да развиваш навици за похвала на самия себе си и на награждаване за добре свършена работа. Това изключително много засилва мотивацията и засилва желанието за постигането на положителен ефект.
Да пристъпиш към конструктивни действия. Ако вече чувстваш умора от хаотичните и непланирани действия, които извършваш, започни да извършваш полезни действия. Тези действия трябва да имат за цел да те усъвършенстват и да те развиват. Информирай се и избери подходящ за теб начин да развиеш своята способност да контролираш действията и навиците си.
Борбата с навика да отлагаме би повлияла доста положително върху качеството ти на живот.
Единият от подходите, който се използва за "лечение" на прокрастинацията, се основава на терапия за поемане на отговорност. Тя учи на психологическа гъвкавост - способност да се устои на негативните мисли и чувства, да съществуваме в настоящия момент, да взимаме решения спрямо своите приоритети и да действаме така, че да се приближаваме малко по-малко към това, което ценим истински в живота си.
Следващия път, когато се изкушиш да отложиш нещо - планирано и важно за теб действие, отговори си на следните въпроси (ефектът ще е по-добър, ако го направиш писмено):
1. Какво ще е следващото ми действие, което трябва да предприема, за да започна още сега? > Така превключваш от чувства към лесно приложими действия.
2. Какви чувства и усещания предизвиква у мен това действие? Кои чувства искам да избегна? > Възможно е да има страх или пък усещане за безсмислени действия, напълно липсващ интерес към изпълнението на определена задача - това е сигнална лампа за това, че се занимаваме с неща, които не са наши, които не запалват в нас пламък и които изискват да се самоубеждаваме, за да ги завършим.
3. Какво усещане търся, когато разглеждам безцелно фийда в Instagram/ Facebook, или когато се занимавам с някакво безцелно и безсмислено действие? Какви емоции и състояния ти носи подобна "почивка"? > Възможно е да имаш нужда просто от почивка. Но също така е възможно и да избягваш определено негативно чувство, което те е обзело.
Възможно е отговаряйки на тези въпроси, да откриеш дълбоки ментални нагласи, които са индивидуални и ги асоциираш с поставената ти задача. Не бива да отлагаш терапия, ако смяташ, че не можеш да се справиш самостоятелно с овладяването на този навик.
Животът ти и здравето ти зависят изцяло от теб. Реалността, в която живееш, е създадена от теб и състоянието ти зависи изцяло от изборите, които правиш, и действията, които предприемаш.
Действай смело!
