Mental health | Първа психологическа помощ при кризисни ситуации
Как да действаме при криза
За съжаление в живота понякога се сблъскваме с тежки стресови ситуации. Непрекъснатото бързане и стрес са до голяма степен виновни за това. Стресовите и кризисни ситуации обикновено са следствие на катастрофи, разрушения, инциденти, смърт или друга сериозна заплаха за човешкия живот. В подобна извънредна ситуация няма време за консултация с психолог нито за задълбочена професионална терапия, които биха имали някакъв положителен ефект в подобна ситуация. Но дори и те не биха дали добър резултат в подобни обстоятелства. По време на криза имаме нужда от други методи и техники, които са насочени към оказването на бърза и спешна психологическа помощ.
Затова в тази статия ще разгледаме алгоритъма за оказване на първа помощ от действия, който може да бъде приложен от психолог или от друго лице, което е било наблизо и има яснота как да действа.
Алгоритъм за оказване на първа психологическа помощ
1. Възстанови собственото си емоционално равновесие
Контролирай своите емоции - умение, което ще ти даде способността да помагаш на хора при всякакви спешни ситуации.
2. Погрижи се за своята лична безопасност и за безопасността на човека, на когото искаш да помогнеш
По възможност намери най-тихото и спокойно място.
3. Представи се и съобщи на човека, че искаш да му помогнеш
Привлечи вниманието му към себе си: "Виждаш ли ме?", "Чуваш ли ме?", "Разбираш ли ме?".
При силен стрес човек проявява т.нар."ефект на тунелно зрение". В този момент човекът вижда само плашещата го картина или ужасните детайли от нея. Опитай веднага да разшириш неговото полизрение.
4. Говори бавно, спокойно и ясно, с прости думи и прости изречения
Този подход ще помогне на човека да стабилизира своето състояние. Светът на този човек току що се е сринал пред очите му и той не усеща никаква подкрепа.
5. Създай диалог
Попитай човека за неговото име. След което коригирай ситуацията: "Отиваше ли някъде?"/ "Къде беше преди да се случи това/ експлозията/ инцидента/ катастрофата?
Стресовата ситуация разделя живота на този човек на две - на "преди" и на "след". Непрекъснатият житейски поток е нарушен, затова трябва да създадем условия за възстановяването му. Попитай човека:
"Къде можеш да отидеш сега?"
"Можеш ли да се обадиш на някого?"
6. Не включвай емоции и чувства
Не използвай думи и изрази като: катастрофа, трагедия, паника, ужас. Не използвай клишета от типа: Всичко ще бъде наред./ Не се тревожи./ Спокойно./ Всичко ще отмине. След подобни изказвания човекът ще се почувства неразбран и самотен. В този момент веднага ще си помисли: "Никой не разбира колко зле се чувствам" и със сигурност няма да ти се довери.
7. Повтаряй отговорите му
"Разбирам те! Прибираш се от работа и...". Тези повторения помагат на човека да осъзнае, че е чут, че не е сам в тази трудна и тежка за него ситуация.
8. Потърси начин да помогнеш на човека да си върне усещането за контрол над своя собствен живот, усещането за лична независимост
За да се осъществи това, помолете човека да извърши някакво действие - да опише местоположението, да опише/ да преброи сградите или хората наоколо, да прочете някакви текстове от табели, билбордове или го включи в процеса по спасяването на другите пострадали (ако има такива).
9. Обясни на човека, че реакциите му са нормални за подобна ситуация
"Сега изпитваш страх/ болка/ ужас/ объркан си/ отчаян си/ разтревожен си... Това е напълно нормално предвид ситуацията."
10. Индивидуалните и специфични действия на пострадалия/ пострадалите изискват специални действия
Ако човекът плаче, не го прекъсвай. По-добре е да го прегърнеш или да го хванеш за ръката. Покажи своята подкрепа. Въздържай се от даването на съвети. Ако плачът продължи по-дълго, дай вода на човека и го накарай да диша заедно с теб.
Ако човекът е истеричен (прекалено превъзбуден), не спори с него. Не се обиждай и не се засягай от неговите квалификации, обиди и заплахи. Опитай се да го изведеш от тълпата, на безопасно място.
Ако човекът е в ступор ("вкаменен" и не реагира на нищо), опитай да го изведеш от това състояние - промени тона на гласа му към по-висок, махни с ръка пред лицето или го плесни (осезаемо, но не и болезнено) с ръка по ръцете или краката. Шамарът, колкото и клиширан и филмиран да е, е най-добрият вариант, ако останалите не дадат резултат.
Последният етап е търсенето на ресурс за преодоляване на това стресово състояние. Тази задача вече изисква намесата на професионалист и изисква повече време. Но е добре да се направят няколко стъпки към това още на терен. Започни да говориш за това, което следва оттук нататък:
"На кого можем да се обадим сега?"
"Какво мога да направя за теб?"
"Къде да отидем? / "Да те откарам ли някъде?"
Ако си специалист (психолог), можеш да зададете времето и мястото на следващата среща (ако смяташ, че имаш ресурса да помогнеш). Ако не си специалист, прехвърли човека към специалист или потърси телефонен номер на служба/ организация, която може да предложи адекватна помощ и подкрепа.
Силно се надявам да нямате нужда от това ръководство. Но все пак е добре да бъдем подготвени и да действаме адекватно, за да бъдем максимално ефективни. Злополуките и инцидентите са част от нашия живот, затова е добре да подкрепим пострадалите и да им окажем съдействие в момента на криза.
Пазете се и бъдете здрави!
