Когато болката ти говори на чужд език – можеш ли да я чуеш? | Mental health

Цвети
22.11
време за четене: 5 мин.

Когато мислиш на английски, но чувстваш на български език.

Лингвистичната дистанция като защитен механизъм.

Слушай статията:

Неведнъж сме разглеждали темата за важността на думите за нашето психично здраве. Не е важно какво преживяваме, важно е как го обозначаваме, как го интерпретираме и как го разказваме. Важно е думите, които използваш, когато разглеждаш вътрешния си свят и вътрешните си изживявания, да бъдат на майчиния ти език. Това е софтуерът на твоето съзнание.

Клиничните изследвания показват, че езикът, който използваме за вътрешния си диалог, оформя не само начина, по който мислим, но и начина, по който преживяваме емоциите си (Pavlenko, 2012). При хора с депресия това става още по-очевидно:

Майчиният език (български) често носи по-голяма емоционална тежест;
Чужд език (английски) действа като буфер, намалявайки интензитета на преживяванията.

Вътрешният ти диалог е смесица от български и английски. Мислиш: "I hate myself. I can’t do this. I’m so tired." Думите са тежки, но звучат... дистанцирано. Познато ли ти е?

Казваш "I'm exhausted", но не "Изтощен съм". Мислиш "This doesn't matter", но избягваш "Нищо няма смисъл" . Чувстваш се "empty", но думите "празнота" или "отчаяние" са прекалено... реални

В тази статия ще разгледаме защо използването на чужд език във вътрешния диалог – особено английски при депресивни състояния – може да доведе до емоционално дистанциране и как това влияе върху нашето психично преживяване и идентичност. Защо се случва това? Защо избираме да изразяваме най-тежките си състояния на език, който не е нашият майчин? И какво се случва, когато този механизъм стане хронично избягване?

Езикът е мост между мисълта и тялото

Когато се говори на майчиния език, амигдалата (центъра за емоционална обработка) е по-активна. Чуждият език пък води до по-силна стимулация на префронталния кортекс (рационалния контрол).

Погледнато от тази перспектива, това обяснява защо английският "охлажда" емоционалната реакция.

Българският език не е просто средство за комуникация – той е носител на опит, контекст, културна памет. Това е езикът, на който сме чули първата си приспивна песен, първата утеха, първия укор. В него е закодиран начинът, по който преживяваме себе си и света.

Когато човек започне да използва чужд език за вътрешни преживявания – особено такива, свързани с болка, срам, страх или загуба – той несъзнателно може да се отдалечи от тях. Английският език често звучи "познато" благодарение на интернет, музиката, филмите, социалните мрежи.

Едно е да кажеш на себе си във вътрешния си диалог:

„Не харесвам себе си.“

„Не мога повече.“

„Разбит съм.“

Тези думи, казани на майчиния език, докосват в дълбочина. Могат да предизвикат болка, могат да събудят съчувствие, могат да породят и срам. Когато ги изречеш на чужд език, те звучат различно. Стават по-леки за понасяне. Силата им отслабва, стават по-малко реални.

Английският език като емоционална броня

За много млади хора, израснали в онлайн пространството, английският език е език на културната среда, но не и на емоционалната интимност. Той функционира като емоционална броня – филтър между болката и съзнанието. Едно е да кажеш: "аз съм пълен провал", това звучи като изповед. А когато го кажеш на английски, звучи почти като цитат.

Чуждият език ти дава дистанция: едно е да кажеш: "I'm anxious". Носи по-малко тежест от "Тревожа се". Английският език ти дава анонимност. Той е маската, зад която скриваш своят уязвимост. Носи ти и сигурност - понятията като "self-care" или "boundaries" звучат много по-легитимно от "грижа за себе си" и "лични граници".

В терапията се наблюдават два модела:

1/ езиково превключване > човекът използва английски понятия за общи описания ("I feel numb"). Но при натиск за автентичност се обръща към българския език ("Чувствам се зле"). Ако състоянието се изживява по-болезнено, възможно е да се срещне и смесен вариант: "Чувствам се numb".

2/ лексикална блокада > някои думи са достъпни само на английски език. Обикновено това са думи като самота, отчаяние, разочарование, тревожност и други подобни.

Тази езикова смяна може да е несъзнателен защитен механизъм – начин да се дистанцираш от емоцията, която иначе би била непоносима. Но той има и доста сериозни странични ефекти:

загуба на връзка със себе си и с най-близките ти;
трудност в процеса на интеграция на преживяването;
блокаж при търсене на помощ – защото не можеш да формулираш болката си така, че да бъде чута от близките или терапевта ти.

Какво влияние има върху идентичността?

Езикът, на който формулираме мислите си, изгражда нашата вътрешна идентичност. Ако твоят вътрешен диалог звучи като мем, YouTube монолог или TikTok изповед, има риск автентичният ти вътрешен глас да бъде заглушен.

В депресивните състояния самооценката е ниска, а идентичността е разклатена, надеждата е изключително крехка. Тогава човек има жизненоважна потребност от автентичен, топъл и свой език. Езикът, който е използвала майката, когато го е успокоявала. Езикът, който бащата е използвал, когато е давал подкрепа.

Но и травмите ти също имат езикова следа. Често се открива, че първите критични отзиви са били на български език. Най-болезнените спомени също "звучат" на майчиния език.

Избягването има и когнитивна цена. Временното дистанциране може да е адаптивно, но хроничното използване на чужд език води до:

емоционално обедняване > редуциране на афективния спектър;
фрагментация на идентичността > разделение между "Аз-а на английски" и "Аз-а на български".

Какво можем да направим?

Лингвистично проследяване > откриване на ключовите думи индикатори

В кои моменти използваш английски думи вместо български?

Има ли думи, които не знаеш как са на български?

На какъв език назоваваш своите емоции, чувства, настроения?

С какъв тон звучат думичките във вътрешния ти диалог?

Как звучи критиката в твоята глава? На какъв език? С какъв тон?

Създаване на нова лексика > Превеждай важната за теб информация на майчиния си език

Ако усетиш, че мислиш на английски, опитай да преведеш същото на български. Почувствай как звучи. Забележи разликата. Понякога тази проста практика разкрива скрити слоеве от болка или нужда от грижа.

Няма нищо лошо да се образоваш, няма нищо лошо да имаш достъп до максимално количество качествена информация. Има разлика обаче между знанието и практиката. За да разбереш ясно и конкретно информацията, до която достигаш, превеждай си я на своя майчин език. Ако ти разбереш съдържанието на информацията в дълбочина, ще можеш да я предадеш на всеки.

Изгради език на нежност

Позволи си да използваш думи като:

„Нужно ми е…“, "Имам необходимостта от...", "Бих искал/а...";
„Боли ме…“, "Не се чувствам добре от...", "Чувствам се...";
„Страх ме е…“, "Боя се...", "Тревожа се..."
„Имам нужда от почивка.“, "Имам нужда от сън/храна/вода"

Дори и тези думи да звучат трудно в началото, те отварят път към самосъчувствие. Първо ти ще започнеш да разбираш по-добре себе си, след това и най-близките ти ще те разбират и ще знаят от какво имаш нужда.

Когато вътрешният ти свят ти говори на чужд език, той може да остане нечут — дори от самия теб. Затова се върни към езика, в който си бил прегръщан, утешаван, разбиран. В него може да боли повече... но именно там можеш и да се излекуваш. На този език ще те разберат и хората, които най-много те обичат. Тези, които те обичат, прегръщат, утешават и подкрепят. Ще те разберат само ако говориш на общия ви език. Ако говориш език далечен от тях, те също ще се отдалечават от теб.

Понякога първата стъпка към себе си започва с това да си кажеш „страдам“ — на своя език. Няма неразрешим казус, но докато той не е назован автентично, няма как да бъде разрешен.