Как да общуваме с децата за войната
Как да общуваме с децата на трудни теми, така че да избегнем травмите
Още по темата и мнението на други специалисти можеш да прочетеш тук
Темата за войната е специфична и трудна тема за почти всеки. Войната е абсолютното зло. Това е ситуация, в която цари пълна несигурност. Ситуация, в която всичко познато и сигурно изчезва, на негово място идват хаосът и страхът. Личните позиции на хората силно се поляризират и ги разделят. Това води до конфликти и дискриминация.
Ситуацията на война извежда на преден план и темите за смъртта, раздялата, за бурните и унищожителни емоции. Тези теми трудно се обсъждат. Когато са замесени силни емоции, човек не може да избяга от личните си убеждения, разбирания, преживявания и да действа рационално.
След началото на войната в Украйна всеки един от нас е изправен пред въпроси, които трудно могат да намерят своя отговор. Търсейки тези отговори ние минаваме през своя модел на света, през своите лични убеждения и политически възгледи, през моралните си ценности и не на последно място се сблъскваме с огромния, доста често объркващ, информационен поток. За да формираме своята позиция ние трябва добре да преценим коя информация е достоверна и коя не е. Политика, история, мотиви… изобщо трудно е. В същото време има едни хора, които бягат от родните си места и търсят убежище. В тази ситуация на тотална несигурност и човешко страдание е почти непосилно да запазим спокойствие и да не се тревожим за своето бъдеще.
Тогава… как да говорим на тези теми с нашите деца след като самите ние трудно преценяваме ситуацията? Как да им обясним адекватно случващото се в Украйна? В същото време как и да общуваме с хората, които търсят убежище в нашата родина? Как да общуваме и с децата на тези хора?
Не е задължително детето да се вълнува от въпросите за войната в Украйна. Възможно е то да не проявява интерес или да не осъзнава какво точно се случва. Това не означава, че трябва да го насърчаваме да гледа и да чете тревожни новини. По-добре е да оставим така нещата и да го уверим, че винаги сме на негово разположение за дискусия или въпроси по темата.
Необходимо е да се говори за войната
Изключително важно е да се говори без значение дали става въпрос за дете, което е напуснало принудително своята родина, или за наше собствено. Отказът от разговор или премълчаването не елиминират проблема, по-скоро го задълбочават. По телевизията вече няколко пъти ни показват родители от Украйна, избягали в България от военните действия, които са обяснили на своите деца, че отиват на екскурзия. Предпочели са да им кажат, че отиват на пътешествие вместо да им разкрият истината, че напускат родните си места и родината, за да спасят своите и техните животи. Родителите са превъзбудени, объркани и уплашени от случилото им се, но децата имат право на това да им бъде разкрита реалността, защото те вече я познават, те живеят в нея и също са объркани, уплашени и несигурни.
Как изглежда случващото се във вътрешния свят на детето
Важно е да разберем какво точно знае детето и как разбира реалността, как си обяснява случващото се. Детето може да получи информация по много различни начини. По-малките деца могат лесно да се заблудят, че образите, които виждат на екрана на телевизора, съвпадат с тяхната лична реалност и това да доведе до убеждението им, че заплахата е навсякъде около тях. При всички положения до детето достига някаква информация, най-малкото то усеща тревожността в поведението и думите на възрастните. На база на тази информация то формира собствена вътрешна представа. Тази представа може да е напълно неадекватна на реалността. Това ще доведе до сериозни травми. Затова е важно да изследваме детската представа, да я разберем и щадящо да я променим, за да направим опита на детето с тази ситуация максимално полезен за него.
Избор на време и място за иницииране на разговор
Добре е да се избере подходящо място и време, за да се разговаря с детето на тази тема. Разговорът с най-малките може да бъде иницииран с помощта на истории или чрез рисунки. Времето преди лягане не е подходящо за подобен тип разговори. Ако пък детето избере самичко това време, за да попита или сподели, не бива да отказваме разговор. По-добре е да отговорим или да го изслушаме. И веднага след да завършим с нещо позитивно (любима приказка, разказ с щастлив край), за да може детето да спи спокойно през нощта.
Може да се започнем с въпроса какво точно знае детето за войната и как се чувства. Някой деца може да знаят много малко по темата и да не проявят интерес да разговарят. Други може да имат известен обем от информация, която да ги тревожи, и мълчаливо да се притесняват. По-големите деца може да са достигнали до информация в Интернет и да са объркани. Възможно е да не я разбират напълно или пък да им е трудно да я разберат. Вероятно е до тях да са достигнали и доста притеснителни факти чрез социалните мрежи и това да е довело до погрешно разбиране и доста повишени нива на тревожност.
Целта на този разговор е да научим какво знаят децата и да ги разберем, да поправим информация, която е неточна или неистинна. Ако разберем откъде произлиза тяхната тревожност, по-лесно ще успеем да ги успокоим.
Начин на водене на разговора
Децата имат право на обяснение за събитията, но възрастните са отговорни за това да ги предпазят от стрес. Важно е да изслушваме внимателно детето, да го уверим, че може без притеснения да пита за нещата, които го вълнуват или притесняват, че има право на помощ, подкрепа и защита. Да приемем неговите чувства и да му обясним, че те са напълно нормални. В разговора с децата се използва език, който е подходящ за възрастта на детето. Всеки родител познава най-добре своето дете и със сигурност има представа какви думи да използва така, че детето да го чуе и разбере по възможно най-добрия начин. Докато тече разговорът, възрастният трябва да следи за реакциите, емоциите и нивото на тревожност на детето. Нормално е ситуацията да притеснява и тревожи дори и възрастния, но не бива да забравяме, че детето възприема емоционалното му състояние. Затова е добре той да се опита да не споделя твърде много за своите страхове, да говори със спокоен тон и да следи за езика на своето тяло. Детето трябва да усеща спокойствие. Конфликтите често се свързват с предразсъдъци и дискриминация. Затова, когато формираме представа на детето за войната, се избягват етикетите. Особено етикети като: "лоши хора" и "зло". Вместо това е добре да се подхрани съчувствието.
Ако детето е тийнейджър, подходът трябва да бъде малко по-различен. Голяма част от тях прекарват своето време в социалните мрежи, където имат достъп до постове на различни медии и до различни източници на информация. Затова е важно да се обясни, че трябва да проверяваме достоверността на информацията, до която достигаме. Изключително важно е да уверим детето, че има хора, които работят върху решаването на тази ситуацията. Оценките и готовите решения не са препоръчителни. Основното е да им покажем, че сме загрижени за техните тревоги и че те са напълно нормални, че сме готови по всяко време да ги изслушаме и да обсъдим гледната им точка. Те трябва да знаят, че има кой да се погрижи за тяхната сигурност и че е важно да обсъждат темите, които ги тревожат.
Ако детето не иска да разговаря, добре е да уважим това. В такъв случай осигуряваме на детето необходимото му време и пространство и го уверяваме, че сме на разположение по всяко време за разговор.
Грижа за базовите потребности на детето
Необходимо е да се погрижим за базовите потребности на детето. То има нужда от храна, дрехи, лекарства, подслон (особено децата бежанци), но има нужда и от сигурност. А в ситуацията на война, в която се намираме сега, усещането за сигурност е доста компрометирано. Войната принуждава хората да напуснат и изоставят всичко, което им е близко и познато - родина, градове, домове. Семействата губят своето препитание и финансовата си сигурност. Затова и децата им имат потребност от повече близост със своите родители. Тази близост трябва да бъде в съчетание с подкрепа и насърчаване на детето да признае своите чувства и преживявания. Случващото се във вътрешния свят на детето трябва да бъде прието от родителя, колкото и трудно да е това. Не бива да забравяме, че сигурността има различни измерения за всеки един от нас. Децата не правят изключение. И затова е добре регулярно да питаме: “От какво имаш нужда?”. След това даваме на детето време и пространство, колкото му е необходимо, да изясни своите потребности, които могат да бъдат от всякакъв характер (може да е прегръдка, може да е нова играчка, защото не е успяло да вземе любимата си играчка от своя дом, може да е някакъв предмет, който лесно може да се превърне в щит, броня или крепост).
Избягване на силни емоционални реакции
Когато срещу нас стои разтревожено и объркано човешко същество, адекватното поведение изисква проява на емпатия, подкрепа и напълно въздържане от силни емоционални изблици. Поведението ни трябва да изпраща следното послание:
за деца бежанци: “Разбирам колко е трудно! Не съм бил/а на твоето място, но мога да си представя колко си уплашен/а! Аз съм тук и съм готов/а да те изслушам!”;
за собствените деца: “Разбирам, че си уплашен/а и разтревожен/а от това, което се случва. Това е нормално! И аз съм разтревожен/а, но всичко ще бъде наред!”.
На детето трябва да бъде обяснено, че както то има нужда от дом, семейство, което да го закриля, играчки, с които да си играе, приятели, с които да споделя, така и децата от Украйна имат нуждат от това. Да се култивира в него съчувствие към тези деца. Да разбере, че не бива да проявява агресия спрямо тях, без значение какво е чуло или разбрало за тези деца. Да разбере, че те са в риск, че са изплашени и объркани, но също имат нужда от добри приятели. Но за да бъдем автентични е добре първо ние да си отговорим на въпроса: “Приемам ли аз тези хора? Съчувствам ли им или съм враждебно настроен към тях?”. Личното ни разбиране е много важно, защото то ще проличи зад думите, които изричаме.
Децата преживяват реалността през играта
Децата преживяват вътрешния си свят и ситуациите, в които попадат, чрез играта. Ако в играта му се появят елементи на война - стрелба, разрушение, създаване на различни укрепления, това е начинът на детето да осмисли това, което се случва. По този начин детето упражнява контрол над ситуацията. Това не е повод за притеснение. Разговаряйте и обсъждайте това с детето. Възможно е дори да се включите в неговата игра, за да разберете най-пълно какво се случва във вътрешния му свят. Възможно е също детето да изрази своите тревоги и разбирания относно войната в свои рисунки или текстове. Ако попаднем на нещо притеснително, добре е да не подценяваме ситуацията и да се опитаме да започнем разговор. Ако то откаже, продължаваме да наблюдаваме действията и поведението му и му осигуряваме нужното време и пространство като оставаме на разположение за въпроси и разговор.
Грижа за самите нас
Най-добрият начин да помогнем на децата да се справят със ситуацията е ние самите да се справим с нея. Думите ни няма да имат въздействието, което търсим, ако самите ние сме паникьосани и уплашени. Личната ни реакция на новините ще повлияе на това как децата ни ще възприемат случващото се. Ако сме спокойни и под контрол, това ще им даде знак, че няма от какво да се страхуват. Ако обаче сме тревожни и разстроени, това ще се предаде и на тях. В такива моменти е добре да намерим време за себе си, да поговорим с близките и приятелите си.
Добре е да не следим новините непрестанно, а да си определим време за това. Вместо да сме онлайн непрекъснато, можем да отделим време за неща, които да ни успокоят и да ни помогнат да се възстановим - медитация, разходка сред природата, работа със специалист по психично здраве. Нормално е да сме объркани и разтревожени. Ние самите трупаме опитност в тази ситуация (особено ако човекът бяга от ситуацията в Украйна). За да научим децата да се справят със ситуацията, трябва първо ние да се научим. Спокойно, търпеливо и приемащо.
Изслушването и емпатията към хора, които преживяват лична трагедия също е доста травмиращо преживяване. Особено, когато сме свидетели на страдание в такива мащаби. Ако усещате, че силите и възможностите ви не са достатъчни, за да се справите с определен въпрос, можете да насочите човека към разговор със специалист - психолог или психотерапевт.
