Soft skills | Умението общуване
Умението да се осъществява контакт (общуването) предопределя успеха ни в много области на живота
Думата "общуване" в нея е закодиран целия смисъл на този социален акт. Коренът на думата е "общ". Това е общото пространство, на което ние се срещаме с другия. Общуването е начин да се срещна с другия, по подходящ начин, за да мога да задоволя своите потребности. Важно е не само да умеем да чуем другия, но и самите ние да говорим и да се изразяваме така, че да бъдем разбрани.
Всеки акт на общуване се инициира от нашето желание и искане да задоволим някаква своя потребност. Ние сме словесни същества. Използваме словото, за да задоволим своите потребности. Но общуването не протича само на вербално (словесно) ниво. Затова е важно да овладеем не само думите, но и невербалното си поведение, с други думи освен словесния език, трябва да владеем и езика на тялото. Ние можем и чрез езика на тялото си да изразим някаква молба, т.е. ние можем чрез езика на тялото си да изразим някаква своя потребност.
Общуването е нашият стремеж към другия
Общуването и актът на комуникация е начин, чрез който ние излизаме извън своите физически граници, за да достигнем до някого другиго. Във времето, в което живеем, имаме хиляди начини да стигнем до другия. Тяхната цел е това да се случи мигновено, без ограничения. Никой от нас не може да мисли живота си без другия, следователно без общуването с него.
Големият проблем идва от това, че научавайки се да говорим не означава, че умеем да общуваме. Моделът ни на общуване е функция на нашия характер или на нещата, които са се случили в нашето ранно детство. Всичко, което сме преживяли, целият ни житейски опит има отношение към нашия начин на общуване.
В процеса на общуване има две страни - изпращач и получател на съобщението. Ако има акт на общуване, между тях непрекъснато протича информация, двупосочно. Ситуацията щеше да е перфектна, ако в комуникационния канал нямаше шум, които да нарушава процеса на комуникация.
Общуването е език, език на тялото, позициониране в пространството, начина, по който акцентираме върху думите, смисловите ударения, които поставяме. Опитай да чуеш/ да изречеш следните изречения:
АЗ ще направя това.
Аз ЩЕ НАПРАВЯ това.
Аз ще направя ТОВА.
Забеляза ли как енергията се променя? Забеляза ли, че има различно значение на коя дума се акцентира? Акцентът, който се поставя, може да провокира другия да реагира по определен начин. Той може да уцели неговата травма.
Всеки от нас има формирани свои филтри, през които ние приемаме информацията, подавана ни от другия. Това е причината ние да реагираме понякога остро, понякога сме обидчиви и докачливи в отговор на привидно добронамерени подмятания. Много често се случва така, че ние чуваме нещо съвсем различно от това, което другият всъщност ни казва. В този случай се стига до безкрайни дообяснявания и доуточнявания. Тогава ние чуваме и говорим през нашите травми.
Как да разберем, че чуваме през травмата?
Най-лесният начин да установим това е като следим за един прост признак. Това е дали се закачаме емоционално към нечие изказване. Когато се закачим за това изказване, ние започваме да прекъсване другия, правим опити да го поправим и да дообясним. В този момент ние излизаме от общуването. Спираме да слушаме другия, следователно той престава да съществува за мен. Аз оставам сам със своята травма. Искам да наложа това - чрез оплакване, чрез критика, чрез затваряне (ако разговорът се води по телефона) и опити за игра на недостъпен/а.
Кой е отговорен за резултата от комуникацията?
Правило номер едно на комуникацията е, че: "отговорен е този, който я изпраща". Ако аз имам потребност, която искам да задоволя, то аз трябва да намеря правилния начин да предам своето послание към другия, така че той да ме разбере. Другият не ме разбира, когато не съм влязла в неговата реалност, в неговия свят. Не съм слязла или не съм се качила на нивото на неговото общуване.
Общуването е както изкуство, така и отговорност. Аз нося отговорност за това как заявявам своите потребности и за това по какъв начин изпращам информация.
Признаци на здравата комуникация
Слушам , разбирам и уважавам чуждата гледна точка
Всеки има правото на своя гледна точка и на свой мироглед. За да общуваме ефективно с даден човек, ние трябва да го изслушваме, да разберем неговата гледна точка и да я уважаваме.
Говоря през Аз, а не през Ти
Изразявам какво мисля, чувствам или преживявам, а не какво ме караш ти да мисля, чувствам или преживявам.
Липса на прекъсване
Прекъсването е голям враг на комуникацията. Не всеки има търпението да изтърпи безкрайните прекъсвания. А и прекъсвайки другия ние проявяваме неуважение към него. Омаловажаваме и обезценяваме неговата гледна точка (виж Как да разберем, че чуваме през травмата).
Говорене чрез хипотези
Говорейки чрез хипотези, ние не правим себе си "последна инстанция". Допускаме, че не мислим единствено ние правилно и че нашата истина не е единствената истина. Означава да допуснем, че може би не сме прави или че нямаме цялата информация. Информацията се поднася под формата на: "Може би не съм прав, но имам нуждата да ти споделя/ да ти кажа... .
Избягване на обобщенията
Изказваме се и говорим само за конкретния случай. Това означава да избягваме думички като: винаги, никога, всеки път, всеки и всички.
Без етикети
Можем да изкажем какво ни харесва и какво не. Избягваме обаче изказвания от типа: "ти си глупак" и подобни.
Няма как да живеем пълноценно и да бъдем здрави и щастливи, ако не умеем да комуникираме правилно. Умението да общуваме е ключово за нас, затова е важно да положим усилия и да го подобрим. Без качествено общуване, не можем да удовлетворим своите потребности, а незадоволените потребности водят до нездравословни състояния.
Ако имаш нуждата да подобриш своите комуникационни умения, ще се радвам да обсъдим това. Ще се радвам да ти помогна. Ако темата ти е интересна и актуална, следи блога ми, ще има развитие. А ако имаш някой много близък, който има нужда от тази информация, не се колебай да му я споделиш, за да промениш живота му!
До скоро!
