top of page
tsvetysnotes_Tsvetelina-Popova.-1gif.gif

Mental health | Как да поставим личните си граници?

Как да поставим и да запазим своите лични граници







Темата за поставянето на личните граници е повече от актуална днес. Изключително важно е да чувстваме докъде са нашите лични граници, да ги разбираме, да живеем в рамките им и да ги отстояваме. В ситуацията на криза тази тема става все по-актуална и по-наболяла. Поставянето на здравословни лични граници е от съществено значение за нашето психично здраве.




choveche-koeto-otstoiava-svoite-lichni-granici



Какво означава терминът лични граници?




Личните граници са границите на нашето Аз. Това е само наша територия. Те ни помагат да отделим себе си, своите чувства, желания, мисли от тези на другите хора.




Как разбираме, че сме в своите лични граници?




Чувстваме се комфортно в тях. Така както имаме физически граници и в тях се чувстваме комфортно и изпитваме нетърпим дискомфорт, когато някой ги прекрачи и застане много близо до нас, така е и с личните граници. Зад тези граници човек остава сам със себе си, там е неговото собствено пространство, там е истински у дома и се чувства добре и спокоен.




Кога губим своите лични граници?



Много често още в детството. Когато ни възпитават, когато ни показват или казват кое е правилно и кое не е, как трябва и как не трябва да се случва дадено нещо. В нашия манталитет това е много силно проявено. И тогава в нашето детство нашите родители и учители прекрачват нашите лични граници и това се отчита като нещо напълно нормално. Те започват да решават вместо детето как се чувства то в своето тяло, как "трябва" да се чувства, как е нужно да протичат всички процеси. По този начин ние спираме да имаме усещането къде свършва нашето Аз и къде започва това на другия човек. Докато сме деца "мама решава всичко заради мен", а след това какво?... и така оставяме другите да решават вместо нас. И те го правят без никакъв проблем и с лекота. А ние не разбираме защо живеем с усещането, че сме нещастни и с постоянен вътрешен дискомфорт. А отговорът се крие в това, че ние сме оставили другите да навлязат в нашата лична територия. В детството ни е направило това напълно нормално състояние за нас и ние сме приели нарушените лични граници за нещо напълно естествено. И след това като възрастни ни е много трудно да кажем на другите: "НЕ! С мен така няма как!". Страхуваме се да бъдем неудобни. Страхуваме се да не ни отхвърлят. И този страх е толкова силен, че ние премахваме всички бариери и позволяваме на другите да навлизат в нашето лично пространство. Има огромна вероятност и да свикнем с това състояние на постоянен дискомфорт до такава степен, че дори да не забелязваме своето състояние, но това в никакъв случай не означава, че ще бъдем щастливи.




И ако случайно се замислим над това, че имаме право на някакво лично пространство, ние много често правим 2 фундаментални грешки:




1. Допускаме, че хората сами ще се сетят как е най-уместно да се отнасят с нас



Ние знаем кое е правилно и кое не е на нашата територия и автоматично считаме, че и параметрите на другия са същите като нашите. Да, обаче това не е така! И той действа по начина, по който е свикнал, по правилата, които важат в неговия свят, докато не му кажем категорично какво ни харесва и какво не ни харесва, как може да се отнася с нас и как не може. И това не е проява на грубост или на липса на възпитание, а нещо напълно нормално, защото другият няма как да гадае какви са нашите параметри. Той ще действа по подразбиране, защото смята, че човекът отсреща има същите параметри като неговите, след като не реагира... и така нашите лични граници ще бъдат постоянно нарушавани.




2. Допускаме, че другите знаят по-добре кое е важно и ценно за нас от нас самите



Това идва от историята от детството, когато мама е знаела по-добре от теб какво чувстваш, усещаш и от какво имаш нужда. Така ние даваме пълен контрол на другия над нас, защото ние му заявяваме: "ти знаеш по-добре от мен какво е най-доброто за мен". Така ставаме зависими. Границите ни се размиват и дори заличават. Пускаме все повече хора в своето сакрално пространство и не забелязваме, че това ни носи непоносим дискомфорт. Свиваме се, свиваме се ... а това започва да личи и на физическо ниво - тялото се свива, раменете също.




Как да разберем, че личните ни граници са нарушени?



1. Получаваме съвети, които не сме потърсили

Когато някой друг започне да ни дава съвети, които ние не сме поискали, то той започва да навлиза в нашето лично пространство. По този начин той ни казва: "Това, което правиш не е правилно! Аз знам по-добре от теб как трябва да се направи!"




2. Неоснователната и деструктивна критика



3. Когато някой, който не ни е близък и нямаме близки отношения, започне да се обръща към нас с умалителни имена на обществено място или сред други хора;



4. Нарушаване на физическите ни граници

Когато някой се приближава прекалено много или дори си позволява физическо докосване, за което не е получил нашето съгласие.




5. Когато някой ни казва как се чувстваме

Как да изградим своите лични граници?



1. Поставянето на личните граници започва с изучаването на това кой си ти и с опознаване на себе си - Как може да се отнася някой с теб и как не може; как се чувстваш комфортно и как не. Проблемът идва от непознаването на себе си. Много хора не правят усилия да опознаят себе си и не забелязват кога границите им се нарушават, а само усещат, че не се чувстват добре. Затова започнете да опознавате себе си - чрез посещения при психолог, чрез самонаблюдение, чрез медитация ... има много различни начини да разберете какво ви харесва и какво искате за себе си. Ако не можете да се ориентирате какво искате и харесвате, започнете на обратно - какво не харесвате и какво не искате. Наблюдавайте кое ви кара да се чувствате зле, кое не можете са приемете, наблюдавайте емоционалното си състояние.




2. Не позволявайте на някой друг да определя как се чувствате. Не преотстъпвайте правото на никой да решава вместо вас кога и как ви е добре. Това право си е изцяло ваше. Не позволявайте някой да знае по-добре от вас кое е най-доброто за вас. Просто приемете, че единствено вие знаете най-добре кое е най-доброто за вас и само вие можете да решите и прецените.



3. Осъзнайте и приемете страха от това да бъдете неудобни и отхвърлени от другите. Това е най-големият проблем при отстояването на личните граници. Този страх пречи най-много на желанието ни да бъдем себе си. Регистрирайте появата на страха: "сега се страхувам да бъда лош/а", "сега се страхуван да не бъда отхвърлен/а". След това кажете на страха: "Да, виждам те" и действайте по различен от обичайния начин. Така постепенно страхът ще изчезне.




4. Сложете край на компромисите. Постоянното правене на компромиси ни кара да изпитваме постоянен дискомфорт. Понякога компромисите са необходими, но не и да живеем постоянно с тях. Спрете да избирате това, което не искате, дори и в най-обикновените неща. Така ще изградите навик да избирате себе си и своите желания. По този начин ще заздравите личните си граници и своята самооценка.




5. Наблюдавайте как реагира тялото. Дали има настъпва някаква промяна в емоционалното състояние. Ако има, каква е тази емоция? Създайте си навика да се самонаблюдавате. Емоциите веднага сигнализират, че нещо се случва, че нещо се променя. Затова е добре да се научим да ги забелязваме и да ги разпознаваме.



6. Спрете да се страхувате да казвате "не". Имате пълното право да откажете нещо, да приключите диалог или среща, които не са ви приятни. Имате пълното право да сложите точка в отношения, които са токсични за вас. Няма нужда да търпим там, където всъщност не искаме да бъдем! Вземете решение и го направете.




7. Свикнете да чувате "не" от другите. Това е напълно нормално. Казвайки не, те не отхвърлят вас като личност, а просто използват своето право да го направят. Затова е добре да свикнем да казваме и да чуваме "не". Това е напълно нормално.




8. Спрете да се страхувате да грешите. Ако направите грешка в общуването си с другия, няма нищо фатално, просто кажете "съжалявам". Грешките ни учат как да правим нещата по друг начин. Докато се учим е напълно нормално да грешим и няма нищо страшно в това. Така трупаме опит.




9. Ако се амбицираме много да поставим своите граници, има опасност да ги отстояваме рязко и грубо, а в това няма никакъв смисъл. Не поставяйте стени, които да ви отделят от останалите. Гледайте на границите като на начин на комуникация, който ви позволява да стоите на комфортно за вас разстояние. На места може границата да е по-малка, на места по-голяма. Всичко е въпрос на контекст и на хората, които ни заобикалят в този момент.




10. Развийте умението да уважавате своите и чуждите лични граници. Не забравяйте, че както вие имате право на своите лични граници, така и другият също има. Уважението на чуждите лични граници води до осъзнаване на много неща за нас самите.




Хабим много енергия, когато не умеем да поставим своите лични граници, защото или се съпротивляваме като поставяме много резки граници, или се разочароваме, защото сме пропуснали момента и вече границата е била премината. За жените е много важна самооценката, защото тя им позволява да поддържат хармонични личните си граници. Ако няма чувството за вътрешна опора, тя много лесно може да бъде манипулирана. Наблюдавайте се и се опознавайте, позволете си да проявите своята уникалност и индивидуалност!




Ако статията ви е харесала и ви е била полезна, ще се радвам да я споделите.


moia-podpis-na-bial-fon






notice on the white background with text: this post aims to provide useful information. It does not replace professional advice, diagnosis and therapy

 
znak-za-krai-na-stranicata

Последни публикации

Виж всички

Comentários


Tsvetelina-Popova.jpg
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest

Ако съдържанието ти харесва и е полезно за теб, можеш да ме подкрепиш

  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_youtube_banner.gif
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_instagram_banner.gif
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-feedback-psichologist-nlp-psihotherapist.png
feedback-024-radina.png
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application-psichologist-nlp-psihotherapist.
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application.png
bottom of page