Вербално насилие и последиците от него | Mental health
Признаци на вербалното (словесно) насилие
Как вреди то на здравето
Слушай статията:
Какво е първото нещо, за което се сещаш, когато се сблъскаш с термина "вербално насилие"? Крещене, викове, обиди, напатки, грози думи, нали?! Да, и това е вербално насилие, но понякога словесното насилие не е толкова явно.Вербалното насилие обичайно остава скрито. Но това далеч не означава, че е безобидно и че не може да нанесе тежки щети върху здравето и живота на човека.
Словесното, емоционалното и психическото насилие действа отвътре навън. В резултат от него може да се стигне до сериозни психически щети и състояния като депресия и тревожност. Тези състояния имат симптоми, но те могат да бъдат трудно заблеязани и да се потърси своевременно помощ. Обикновено хората, които забелязват симптомите са близките и семейството. А понякога самоизолацията може да попречи дори и на тях. Симптомите на този тип насилие по-скоро се усещат, а не се наблюдават.
Не е необходимо насилникът да крещи или да използва ужасни епитети, за да те накара да се чувстваш зле. Той може да те счупи на хиляди парчета без да каже нито една дума, а само да използва своето обидно поведение.
Насилниците са наясно с щетите, които причиняват. Ако не беше така, те биха променили своите думи и поведение. Особено ако вече са получили обратна връзка, че по този начин нараняват. Само че нараняването е начинът на насилника да оцелее.
Да предположим, че твоят партньор е насилник, той очаква да мълчиш за проблемите, които имате вкъщи. Той би искал да проектира образ на щастливо семейство. Затова не би толерирал по никакъв начин да говориш или да показваш своето недоволство. Това силно го смущава и провокира неговия гняв.
Голяма част от хората, които обичат да контролират, имат своя публика, която им се възхищава и ги обожава. Те са в квартала, в близкото обкръжение, в семейството, на работното място... навсякъде. И насилникът често използва своето обществено положение, за да контролира и изолира допълнително.
Ако си зададеш въпроса: "Кой би ми повярвал, ако му разкажа за случващото се вкъщи?" и последва отговор: "Никой.", то това е сигурен знак, че насилникът много добре те е изолирал. До степен на безнадеждност и униние.
Насилникът много добре познава признаците на вербалното насилие, затова най-добре е да се запознаеш и ти с тях и да спреш да ги показваш. Извън дома той очаква да изглеждате щастливи. Да бъдете добри родители. Децата трябва да са умни, красиви и популярни. Очаква и неговата половинка също да е щастлива, защото в противен случай, това ще е странно в очите на хората. Всичко това е прекалено, нали?!
Видове вербално насилие
1/ Газлайтинг
Това понятие не се превежда на български, а дори и да се преведе няма да говори нищо на публиката. Това е форма на емоционално насилие и манипулация чрез психологически техники. Насилникът те кара да се съмняваш в реалността. Той те убеждава, че това, което се е случило, това, което си преживял или преживяваш, не е истина. Целта е да те обърка и да те накара да загубиш доверие в своите разбирания за реалността. Това е най-опасното оръжие в арсенала на насилника. И разбира се, е едно от най-предпочитаните.
"Ти или си измисляш, или си луд"
"Хайде, това никога не се е случвало!"
"Просто си прекалено чувствителен/а"
"Защо трябва да си толкова емоционален/а. Успокои се малко!"
"Просто се пошегувах"
"Можеш да си тръгнеш, ако смяташ, че съм толкова лош човек"
"Няма нужда от тази драма"
"Не знаеш какво говориш"
"Преувеличаваш и изопачаваш нещата"
"Нещо не е наред с теб, затова ме обвиняваш мен"
"Никой не те харесва"
"Винаги се оплакваш от нещо"
"Не бъди така негативна"
Както забелязваш, няма обидни думи, няма унижение, няма омаловажаване само по себе си, но тези думи могат да те накарат да се съмняваш в себе си. Дори може да те убеди, че вината е в теб. Осветявайки теб, променя изцяло целта на своето изказване и вината се прехвърля изцяло върху теб. Насилникът знае много добре кои са слабите ти места, знае какво да каже, така че да те нарани в най-голяма степен.
Целта на този тип техника е да те накара да се съмянваш в своята разумна преценка, в усещането си за реалност. И когато започнеш да се съмняваш и загубиш стабилната си прецценка, той печели. Това е една много трудна и унищожителна техника.
2/ Липса на емоционална подкрепа, утвърждаване и израз на любов
На много хора им е трудно да изразяват своите чувства. И в това няма нищо странно. Но не е добре да не изказваш своята признателност, благодарност, похвала, емоционална подкрепа или мили думи, само защото не искаш да насърчиш някого и да му направиш комплимент. Има много токсични родители, които прилагат това, защото вярват, че е в името на доброто на техните деца.
Те често (ако не и винаги) критикуват, саботират и унижават своите деца, защото вярват, че така те ще бъдат по-силни и по-успешни. Това, което не разбират, е, че по този начин не постигат нищо. Положителната подкрепа, утвърждаването и помощта не подлежат на обсъждане. Липсата на любов и признание може да накара всеки да се почувства, че не заслужава да бъде обичан или че за да получи любов, трябва да я заслужи.
Обезценяването на емоциите, промяната на убежденията и вярванията, чувството, че никога не си достатъчно добър и че никога няма да бъдеш достатъчно добър - това е една от най-болезнените форми на емоционално и скрито словесно насилие. То остава белези, които остават до края на живота. Изглежда леко на пръв поглед, но ранява много дълбоко.
3/ Безмълвното лечение
Мълчанието не се разглежда като насилие. В някои случаи се схваща като добродетел. Само че освен своята светла страна, то крие и своята сянка. То е форма на емоционално насилие. Също доста мощен интрумент. Игнорирането на някого, т.е. пълно мълчание и не валидирането на присъствието на някого, е емоционално болезнен акт. Преживява се силно емоционално от човека, към когото е насочено, и го кара да се съмнява силно в себе си. Предизвиква истински хаос в самочувствието и самооценката.
Това е акт на емоционално пренебрежение и емоционално безразличие. Лекичко се промъкват усещане за безполезност, самота и липса на доверие. И преди да се усетиш започваш да се обвиняваш за всичко. Убеждаваш се, че заслужаваш всичко, което ти се случва. Начинът, по който се отнасят с теб, е точно това, което заслужаваш.
Непрекъснато премисляш, задаваш си въпроси, укоряваш се, постоянно се принизяваш и не спираш да се самонаказваш, докато "обичаният" от теб човек не се върне и не се държи така все едно нищо не се е случило. Когато това се случи, чувстваш се благодарен, че този човек се е върнал в живота ти и благодариш на съдбата/ звездите/ бог/ вселената, че са избрали да ти простят за "грешките" и да ти дадат втори шанс да се поправиш. А всъщност насилникът продължава да злоупотребява с липсата ти на самочувствие и самоувереност. Работи усилено върху това да не повярваш никога повече в себе си и в своите способности.
4/ Непрекъсната критика към всичко, което правиш
Обратната връзка и градивната критика са полезни неща, защото могат да ти помогнат да се подобриш и усъвършенстваш. Но непрестанната критичност не е същото. Да критикуваш някого за всичко, което е свършил и което не е, никога не дава добри резултати. По-скоро ще постигнеш само това да насадиш вярването у този човек, че не прави никога нищо правилно. Безкрайната и прекомерна критика вреди много повече, отколкото да помага в дългосрочен план.
Разбира се, насилникът ще ти каже, че иска най-доброто за теб. И че непрестанната критика е с цел разтеж, но истината е, че целта е да унищожи напълно твоята самооценка и да те унижи до степен, че да загубиш доверие в себе си. Това е една от най-мощните форми на вербално насилие. Тя бавно унищожава вътрешния ти свят и те държи на ръба на емоционален срив през цялото време.
С времето така свикваш да те обиждат и унижават, че започваш искрено да вярваш на думите, които чуваш, възприемаш всички тези ужасни неща, които се казват по твой адрес. Губиш не само увереността си, губиш достойнството си и бавно слизаш надолу по спиралата от вина, срам и обезценяване.
5/ Снизходително и саркастично отношение
Ако партньорът ти има високомерно отношение и безпроблемно прави саркастични коментари по твой адрес, не подминавай това с лека ръка. Сарказмът сам по себе си не нещо лошо. Но ако това е обичайният начин на общуване, за да се стигне до подигравка и присмех, то тогава той си е форма на тихо вербално насилие. Когато те обиждат и унижават в името на "хумора", това определено не е здравословно поведение.
Симптоми на словесното насилие
Мислите и чувствата, които жертвите на насилие често изпитват, са кумулативни, основават се на съмнение и унижение, които протичат във времето. Насилието е скрито зад думите на някой, който непрекъснато казва, че те обича. Отнема доста, понякога прекалено дълго, време, докато жертвата забележи, че се е превърнала в травмирана и избледняла сянка на предишното си аз.
Съществуват няколко общи симптома и признака на вербалното насилие, които жертвите споделят. Тези симптоми са трудно забележими отвън. Могат да бъдат отчетени от близки хора. За останалите всичко изглежда като "едно щастливо семейство".
1/ Чувстваш се така, сякаш си безгласна буква. Просто трофей пред приятели или колеги. Страхуваш се да кажеш каквото и да било, защото те е страх да не кажеш нещо "грешно". А това може да доведе до някакво "наказание" след това.
2/ Липсва ти увереност в способността ти да взимаш разумни решения за себе си и за семейството. Безмълвно и без никаква съпротива се съгласяваш с всички грешни решения на своя насилник.
3/ През по-голяма част от времето чувстваш безпокойство и тревожност. Дори и най-малкият шум е способен да наруши твоето равновесие. Често усещаш как сърцето ти бие неудържимо без да има някаква логична причина за това.
4/ Нищо не може да те зарадва. Ако някакво събитие те развълнува положително, то това вълнение не продължава дълго. Радостта много бързо е помрачена от мислите за това как ще съобщиш новината на своя насилник, така че да реагира по възможно най-добрия начин на казаното от теб.
5/ Смяташ, че полудяваш, че имаш нужда от професионална помощ, за да излезеш от ситуацията, в която се намираш.
6/ Вътрешният ти глас е критичен, осъдителен, съкрушителен, а на моменти дори обиден. Чуваш обидните му думи и фрази в своя личен вътрешен диалог.
7/ Непрекъснато чакаш някакви по-добри времена - когато децата пораснат, когато получи повишението, когато завърши този проект, когато се върне от работа, когато изплатим ипотеката...
8/ Вярваш, че твоята половинка един ден ще прозре твоите приноси и ще съжалява. Заблуждаваш се, че когато осъзнае това ще се промени напълно и тогава ще те уважава и ще ти се възхищава така, както заслужаваш. Това убеждение е трудно за разклащане, защото насилникът знае много добре кога и колко дълго да спре със своята злоупотреба, така че да си помислиш: "Този път е различно!" (това време е известно като "периода на медения месец").
Хроничен стрес
Никой на този свят не знае какво мислиш или чувстваш, ако не му кажеш. Но да кажеш на насилника не се брои, него не го интересува. Ако разпозна себе си в списъка с признаци на словесно насилие, то от теб зависи да промениш своето мислене. Твоето мислене те убива.
Ако продължиш да живееш в насилие, ще стресираш тялото и ума си. До такава степен ще изкривиш своето мислене и разбирания, че няма да виждаш нищо смущаващо в поведението и думите на насилника. Насилието ще стане нещо напълно нормално.
А за него ще става все по-лесно и по-лесно. Няма да му се налага да полага никакви усилия, когато теб изцяло те е превзела мисълта, че не ставаш за нищо, че не те малтретира никой и че всичко е в твоята глава. Ако процесът е достигнал точката, в която мисленето ти се е преобърнало, т.е. вече не обвиняваш насилника, а обвиняваш себе си, то тогава за него нещата стават все по-лесни. А за теб непрестанният стрес е повече от гарантиран.
Хроничният стрес може да бъде причина за редица физически състояния и заболявания:
- сърдечни проблеми;
- дефицити на имунната система;
- мускулни и ставни болки;
- проблеми със стомаха;
- сексуални и репродуктивни смущения;
- белодробни проблеми;
- кожни проблеми.
Вербалното насилие може да доведе до физически и психически състояния и заболявания, които могат да те убият. И само твой е изборът дали да позволиш на това да се случи, или не. Твоите модели на мислене подхранват състоянието ти. Затова най-доброто, което можеш да направиш, е да промениш моделите си на мислене. Не можеш да промениш насилника, но можеш да промениш себе си.
