Self-care | Любов към себе си или егоизъм?
Кога егоизмът е здравословен?
Тест: Егоист ли си?
Навсякъде четем съвети на психолози, мотиватори, различни съветници и консултанти, всякакви блогъри, влогъри и какво ли още не... от типа "Обичай себе си! Всички проблеми са предизвикани от липсата на любов към себе си" и бла бла...
Дотук добре, но те много често забравят да отбележат, че има разлика между любов към себе си и егоизъм. Забравят да уточнят, че има здравословен егоизъм и патологичен егоизъм.
Възможно ли е човек да намери златната среда? Мястото, където да помага на околните и в същото време да обича и да се грижи за себе си?
Егоизъм като патология
Всеки от нас проявява признаци на егоизъм. Разликата е в степента. Понякога до такава степен сме свикнали да потребяваме какво ли не, че сме надхвърлили всякакви норми. В такива моменти обикновено се оправдаваме с това: "Просто обичам себе си!".
Човек много лесно може да остане с впечатлението, че да обичаш себе си и да си егоист са синоними. Егоистът е човек, който мисли, обича и се грижи само и единствено за себе си.
Психолозите обаче твърдим друго. Факт е, че някой, който е изцяло фокусиран върху желанията си и се грижи изключително много за себе си, има психологически проблеми, които трябва да реши. Чувства се зле отвътре... защото не е в състояние да изпитва тревога за околните. Егоизмът в този случай е история за комплекси, неврози, патологична тревожност и ниско самочувствие.
Доста често егоистите са хора, които родителите им не са харесвали в тяхното детство. Те са били лишени от внимание и грижа. Не са били изслушвани и забелязвани, поради тази причина те сами са се научили да се справят с възникналите трудности на своето израстване. Като зрели хора, егоистите са чувстват зле, защото не могат да мислят и да се грижат за никого.
Любов към самия себе си
Психологически здравите хора обикновено приемат спокойно себе си и се обичат. Те имат свои лични граници. Изискват уважение към себе си. И добре разбират къде са границите на околните и не ги прекрачват. Докато егоистите явно игнорират личните граници на другите.
Здравословната любов към себе си отстояват правото си другите да се съобразяват с тях. В същото време тази любов не изключва съпричастност, помощ и подкрепа на околните според собствените си възможности и желания.
Психологически здравите хора не страдат от прекомерна тревожност. Не се интересуват от мнението на другите. Те винаги търсят отговори в себе си, водени от своите нужди, възможности и интереси.
Добре ли е да си егоист?
Грижата за себе си и за собственото психическо и физическо здраве е ключова характеристика на хората, които обичат себе си. Да уважаваш себе си означава да не толерираш зависимости, некачествена храна и всичко друго, което вреди на физическото ти здраве. Любовта към себе си внася само положителност в живота на човека и на хората, които го заобикалят, докато патологичният егоизъм разрушава личността.
Хората, които уважават себе си, поемат отговорност за живота си. Те са автори на своя живот. Ако нещата не вървят по план, тези хора държат себе си отговорни и обвиняват единствено себе си.
Егоистът добър човек ли е?
Много е лесно да наклоним живота си в посоката на егоизма или да изпаднем в състояние на жертва.
Здравословният егоизъм е стандарт, към който трябва да се придържаме. Ето кои са основните принципи:
- да разпределяме отговорностите в семейството си и в работата, а не ние да поемаме всички задачи;
- да можем да делегираме задачи и да не изпитваме срам от това;
- да можем да поискаме и да приемаме помощ;
- да се избавим от чувството, че си недостоен/а за любов, пари или достоен партньор;
- да се избавим от негативните нагласи;
- да можем да приемаме подаръци и да им се радваме истински;
- да помагаме на хората в рамките на своите желания и способности;
- да можем да казваме "не";
- ясно да определяме и защитаваме своите лични граници;
- да излезем и да се стараем да не изпадаме в състоянието на жертва;
- да разберем своите истински желания, да изградим собствен на тяхната основа свой собствен живот;
- да прекъсваме взаимоотношенията си с хора, които не проявяват уважение към нас.
Та да се върнем отново на въпроса: "Добре ли е да си егоист?". Любовта към себе си е признак за здрава човешка психика. Но границата между патологията и здравословните нива е много тънка и деликатна.
Човекът, който е подвластен на здравословния егоизъм, е готов да се грижи за ближния, да споделя чувствата си и да изразява съпричастност. Това е възможно единствено чрез любов към самите нас. Тази любов прави хората хармонични, балансирани, щастливи и способни да помагат на тези, които имат нужда.
Ако не можеш да определиш нивото си на егоизъм, ти предлагам психологически тест, който да ти помогне за това.
Интересно ще ми е да ми споделиш какъв опит имаш с егоизма в своя живот? Можеш да го направиш в коментар. Ако мислиш, че тази информация ще бъде полезна за някой много любим твой човек, не се колебай да му изпратиш статията, за да промениш неговия живот!
