10 мисловни грешки, за които трябва да внимаваме

#tsvetysnotes #mindset

„Емоциите следват мислите, както малките патенца следват своята майка. Но това, че патенцата вървят неотлъчно до своята майка не значи, че майката знае къде отива“

д-р Дейвид Бърнс

Недоразуменията и проблемите в доста голяма степен се дължат на изкривяване в комуникацията и във възприятията. Те биха могли да бъдат много лесно избегнати, ако нещата се изкажат ясно и директно. Разговорите са неделима част от нашия живот, а езикът е един от основните ни източници на информация и връзка с околния свят. Затова е много важно да полагаме усилия да се изразяваме правилно, за да бъдем и правилно разбрани. Но колкото и да се стараем обаче има моменти, когато някой не ни разбира по начина, по който искаме да бъдем разбрани, или обратното – ние не разбираме него по начина, по който той би искал. Причините да се случва това най-често трябва да се търсят в собственото ни мислене и нагласа.

Изходът от дадена ситуация пряко зависи от начина, по който ние самите я възприемаме, т.е. от това как я интерпретираме. Начинът ни на мислене влияе директно на нашето настроение. Но към дадената ситуация могат да бъдат насочени различни гледни точки. Всяка една от тях предполага различно настроение, а оттам и преживяване. Различните интерпретации предполагат и различно поведение.

Преживяванията са както емоционални, така и физиологични. Да вземем за пример болката. Изследвания, доказват, че войниците, които са били ранени на бойното поле, изпитват по-слаба болка от хората, които никога не са били на война, цивилните граждани. Ако войник и цивилен получат едно и също нараняване, на теория се предполага, че болката, която изпитват би трябвало да бъде абсолютно еднаква. Но на практика те имат различна нагласа за нея. За войника болката води до напускане на бойното поле и е равна на продължение на живота, докато за цивилния тя е нарушение в неговото ежедневие, защото трябва да прекара продължително време в болница. С други думи за войника болката е облекчение, а за цивилния - тревога.

Две различни гледни точки към едно и също събитие - двама души, претърпели еднакво нараняване и изпитващи една и съща физическа болка.

Защо тогава това означава различно нещо за всеки един от тях?

Нашето мислене прави едно преживяване негативно или положително - най-честите 10 мисловни грешки

Чрез мисленето си ние предаваме значение на събитието. В мисленето си обаче допускаме редица грешки (когнитивни изкривявания), които ни дърпат назад. Тези когнитивни грешки са автоматични и несъзнавани мисли, които е добре да се научиш да разпознаваш, за да можеш да им се противопоставяш.

Ето и 10 мисловни грешки, които са най-честите когнитивни изкривявания:

1. Черно-бяло мислене

Много често това мислене е маркирано в езика с думи като "винаги", "никога", "всеки", "никой". Известно е още като мислене "всичко или нищо". Нещата винаги са или бели, или черни. Сивото не съществува. Този тип мислене не допуска възможност за степенуване или определяне на различните нюанси. Нещата винаги са разделени на крайности. А както знаеш в живота изключително рядко се случва нещо да е чисто черно или чисто бяло.

2. Свръхгенерализиране

Случва ни се негативно събитие, което е единичен или много рядък случай, но ние го възприема като правило, което е валидно за всички житейски ситуации.

Ето и пример: приятел или друг човек, на когото държим изключително много, напуска живота ни по една или друга причина. Това несъмнено се отчита като ситуация, която не ни е никак комфортна за нас. Ако сме склонни към свръхгенализиране, много е възможно да направим следния извод: " Всички си тръгват от моя живот!". А един човек, определено не е всички, нали?

Съществува и само генерализиране. По друг начин казано "скачане към заключения". Много прилича на свръхгенарилизирането, но е в по-малък мащаб. Не засяга оценяване на целия живот, а само на определено събитие от него. Правят се генерални изводи на базата на определен детайл, който е само част от цялата картина. Например: заминавате на почивка на екзотичен остров с любим човек. Планирали сте всичко, но багажът ви е изгубен на летището. Въпреки това продължавате по план и си прекарвате уникално добре на острова, но след всичко си спомняте само как багажът ви е бил изгубен на летището. Стъпвайки върху това заключение сте склонни да определите цялата почивка като провал.

3. Игнориране/пренебрегване на позитивното

Склонност да се отхвърля позитивното преживяване. Вярва се, че те са нереалистични, незаслужени и/или маловажни. Типичен пример за това изкривяване е отричането на похвали и комплименти. Правейки това ние губим всичко положително, което ни се случва, а ясно е какво остава и върху какво се фокусираме.

Може и само да проявяваме тенденция към омаловажаване или преувеличаване на дадено събитие или обстоятелство. Като много често омаловажаваме положителното, а преувеличаваме негативното. Ясно е, че няма как измерим оптимално колко е истинската стойност на определено събитие, ако не се опрем на личния си опит и собствените си сетива, но е добре да си създаваме здравословна представа за случващото ни се.

4. Четене на мисли

Изключително срещано и незабелязвано от нас когнитивно изкривяване. При него си създаваме предубеждението, че знаем какво мислят останалите. Така без да разполагаме със сигурни аргументи, ние правим заключения относно мислите и/или поведението на останалите. Често се крие зад изрази като: "знам, че няма да искат", "знам, че няма да ме разберат", "защо да питам като знам какъв ще е отговорът" и т.н.

5. Катастрофизиране

Фокусът е върху най-лошия възможен сценарий за изход от ситуацията. Възможно е ситуацията да се преживява като непоносима, а реално тя да е просто некомфортна.

6. Емоционални разсъждения

Няма нищо лошо в емоциите, но понякога пречат да се погледне реално на ситуацията. А заключенията направени под влияние на силна емоция могат да се окажат тотално неадекватни. Затова е най-добре да се опитваме да контролираме своите емоции.

7. Етикетиране

След допускането на някаква грешка, слагаме обобщаващ негативен коментар на себе си или на околните. Ако имаме това когнитивно отклонение, можем да се обявим за "абсолютен глупак", само защото сме забравили да си вземем нещо, което предварително сме си приготвили.

8. Твърди правила

Винаги си поставяме неща, които "трябва" да направим в ежедневието си. Склонни сме да поставяме прекомерни изисквания към себе си и околните. Хубаво е да имаме правила, по които да вървим, но е добре да не са много строги, защото е силно възможно това да ни докара повече стрес, отколкото дисциплина. Добре е да търсим здравословната за нас мярка за нещата, които трябва или не трябва да правим.

9. Негативно пророкуване

Или казано по друг начин "Ами ако...". :

„Ами ако той/тя не ме хареса?”,

„Ами ако вече имат по-подходящ от мен кандидат?”,

„Ами ако не успея да хвана подходящия транспорт и закъснея?” ,

"Ами ако загубя? "...

Напълно нормално е да се страхуваме от непознатото или плашещото, а не от ситуациите, които се развиват добре за нас. Но ако прекалим с това черногледство, ние се лишаваме от много промени и предизвикателства, единствено и само, защото сме лоши пророци. Ние правим факти от малко вероятното, точно в това ние грешим и даваме сила на своите мисли да ни навредят. Решението е да мислим по-реалистично и да дадем простор на въображението си, без да го ограничаваме от няколко негативни мисли.

10. Отъждествяване

Отъждествяваме се, когато приемаме действията и думите на другия за отправени лично към нас - засягащи външния ни вид, личното ни пространство, професията ни, способностите ни или хобито ни.. Приемането на нещата лично е много често срещана мисловна грешка, която е характерна и за двата пола. Отъждествяването води до пропиляване на много ползотворна енергия, до обида, до чувство за вина, до гняв и до ограничаване на нашите възможности. Начинът да избегнем тази автоматична мисъл е да спрем и да анализираме това, което се случва. Ще бъдем изненадани колко често не сме в центъра на света на околните.

Случва се твърде често в една мисъл да има повече от едно изкривяване.

Нека вземем примера:

" Никога няма да успея да финализирам поставената ми задача и ще изгубя позицията си".

В тази мисъл има три когнитивни изкривявания - черно-бяло мислене, свръхгенерализиране, и катастрофизиране.

Нормално е да отдаваме повече внимание и значение на събития, които са с негативен знак. Мозъкът ни така е програмира, за да ни осигури оцеляването. Но доста често ние подсилваме тази програма. В един момент сме силно тревожни, стресирани и недоволни.

За щастие има редица мощни инструменти за справяне с когнитивните изкривявания в мисленето. Чрез тях ние можем да променим моделите си на мислене, а оттам и начина, по който реагираме на случващото. Това ще ни помогне да имаме по-адаптивен подход в справянето си с трудностите и изскочилите ни предизвикателства.

Нещото, с което можем да започнем още сега, е да наблюдаваме своите мисли и изказвания, за да се опитаме сами да регулираме доколкото е възможно, допускането на някоя от когнитивните грешки. Не забравяйте, че това са автоматични мисли, ако ги наблюдаваме по-съзнателно, има шанс да ги неутрализираме. Другото нещо е да се опитваме да се изразяваме максимално ясно, за да ни разбират винаги по начина, по който бихме искали.

Благодаря ти, че отдели време да прочетеш статията ми! Ако ти е харесала, ще се радвам да я харесаш и споделиш! Не забравяй да търсиш по-добрата версия на себе си и да следваш мечтите си!