top of page
tsvetysnotes_Tsvetelina-Popova.-1gif.gif

Mental health | 3 урока, които бих искала да науча по-рано

3 житейски урока, който значително подобриха моето ментално здраве







chasha-s-kafe-i-tefter


1. Всяко притеснение е напълно излишно!




На първо място поставям това, защото това е моят най-важен урок! Тревожността беше станала част от мен и беше "нормалното" ми състояние. Доста често в живота на всеки човек има неща, които да го карат да се тревожи. Но аз бях абсолютизирала това състояние. И се тревожих дори от факта, че съм разтревожена. Притесняваш се дали ще закъснееш за работа, дали ще получиш покана от човека, който харесваш, дали ще има втора среща, дали ще си намериш добра работа, дали ще успееш да се реализираш... и така до безкрай... всеки ден! И каква полза имаме от всичко това?! Никаква! Единственото, което постигаме е че съсипваме нервите си, което си има своите "странични" ефекти - започваме да дишаме плитко, усещаме пробождания в гърдите, не можем да се насладим нито на кафето си сутрин, нито на обедната си почивка, нито на питието с добър приятел след работа, защото през цялото време сме на под напрежение. И какво постигаме? Нещо променя ли се? Променя ли се факта, че висиш в задръстване вече 40 мин. или че детето има висока температура?! Не! Изходът от ситуацията е ясен, просто още не ни е известен. Тогава? Има ли смисъл да се притесняваш? НЕ! Когато започнеш да изпадаш в подобно състояние, запитай се "Това ще има ли значение за мен след една година?". В момента, в който си отговориш, ще разбереш колко безполезно е да хабиш време и усилия да се тревожиш. И точно затова постарай се да си го спестиш.




2. Промени себе си, не другите!




Никой не може да се промени, ако сам не поиска да го направи. Невъзможно е да промениш родителите си, партньора си, приятелят/приятелката си, защото ти така искаш, а те не. Затова е напълно излишно да прекарваш месеци или години в опити да ги промениш. Можеш да им се сърдиш, да се оплакваш, да се надяваш да видят сами своите грешки и да се променят: родителите ми ще започнат да ме хвалят и така ще си докажа, че съм оценен; гаджето ти ще спре да пие и ще имате нормален живот; приятелката ми ще започне да ме уважава и обича ... единственото, което трябва да направя е маааалко да им помогна да се променят.




Първо промяната е процес, който започва отвътре и се инициира от самия човек. Няма как да накараш който и да било да се промени само защото ти така искаш. Трябва той да го иска.




И второ ... защо твоето мнение и оценка да са по-правилни от техните?! И ти сигурен ли си, че преценката ти за тяхното поведение е правилна?


Единственото, което можеш да промениш е начинът, по който гледаш на себе си или на този определен човек/ хора.


Когато направиш това, ще се почувстваш много по-добре. Не се захващай с нещо, което е изначално обречено. В живота има много по-важни неща за вършене от това да се опитваш да променяш някой!





3. Да бъдеш егоист няма нищо лошо!



Още от деца ни култивират и обучават да не бъдем егоисти. Непрестанно ни се налага мнението, че да бъдеш егоист е лошо. Учат ни да споделяме играчките и лакомствата си с другите деца, с братята и сестрите ни, с децата, с които играем на площадката, пред блока, в детската градина ... Създава ни се представата, че да се грижиш за себе си, да задоволяваш собствените си нужди е лошо и егоистично. Перфектно! Само че има един проблем, това е нечестно и невярно спрямо нас самите. Ако постоянно се грижа за околните, то тогава кой ще се погрижи за мен?!Кой по-добре от мен знае какво предпочитам, какво харесвам и обичам, ако не самата аз?!Никой! Дори най-близкият приятел, родителите ти, партньорът ти ... никой от тях не знае по-добре от теб от какво точно имаш нужда - какво предпочиташ, какви са ти нуждите, какви са твоите приоритети, твоите мечти и стремежи - важните за теб неща.




Има едно разпространено схващане по този повод, че единственият човек, който можеш да поставиш пред себе си в този контекст, е детето ти. И то само докато не е пълнолетно. След това то става зрял човек и се предполага, че може да се живее самостоятелно. Това твърдение е супер, но не съм напълно съгласна с него. Дори и в отношенията родител-дете пак не бива да пренебрегваме себе си. За да можем да се грижим за който и да е и да даваме в едни отношения, ние първо трябва да имаме. И тук не говоря само за материалното. За да прекараш време със своето дете, за да си част от игрите, за да се грижиш за него и да му даваш всичко, от което има нужда, най-малкото ти трябва да имаш енергия. А ако не се погрижиш за себе си и не си осигуриш нужното време за сън и отмора, колко време ще имаш енергия? И как предпочиташ да прекарваш времето си - уморен като парцал или енергичен и част от играта? Не случайно в самолетите се дават инструкции, че при аварийна ситуация трябва първо да поставим своята кислородна маска и после да помагаме на хората около нас. Това не е ли егоистично? Може би да. Обаче със сигурност ще си по-полезен с маска и кислород, отколкото с последни глътки въздух пред задушаване. Така че за да дадем, първо трябва да имаме! А да бъдем егоисти си е наше право!






 

Последни публикации

Виж всички
Tsvetelina-Popova.jpg
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest

Ако съдържанието ти харесва и е полезно за теб, можеш да ме подкрепиш

  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_youtube_banner.gif
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_instagram_banner.gif
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-feedback-psichologist-nlp-psihotherapist.png
feedback-024-radina.png
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application-psichologist-nlp-psihotherapist.
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application.png
bottom of page