Mindset | Константата на живота: Промяната
Животът е непрекъсната промяна
"Промяната е единственото постоянно нещо - и не можете да промените този факт …”
Нийл Доналд Уолш
Единственото нещо, което е сигурно в нашия живот, това е промяната. Промените са непрекъснати и никога няма да спрат. Ако имаме намерението да оставим нещата да отлежат в главата ни, за да можем добре да премислим всичко преди да предприемем промяна, това няма как да се случи. Нищо няма да спре, да застине и да ни чака. Всяко нещо си има свой собствен живот и е в непрекъсната динамика. С други думи промените са непрекъснати и се случват независимо от нас. И ние няма как да променим това.
Остава ни само да приемем този факт и да променим отношението си към промяната и към начина, по който тя ни променя. Промяната е естествено свойство на нещата. Нищо не остава същото дори за миг. Всичко около нас е в постоянно движение. Парадоксалното е , че всички искаме нещата да се подобрят, но никой от нас не иска да се промени. Много често формулираме нещата, които искаме да подобрим чрез промяната:
“ще предприемем известни промени”, “опитвам се да намеря най-верния път към коренна промяна”, “наложително е да настъпи някаква промяна”, “нещата не са както преди, настъпиха промени” или “нещо трябва да се промени”
... със сигурност има още поне хиляди вариации на тази тема.
Свикнали сме да отговаряме с клишета като “всичко се променя” или “след като не можеш да предотвратиш промяната, то се постарай да свикнеш с нея”. Това го повтаряме и ни го повтарят толкова много пъти, че ако чрез тях се стигаше до правилния отговор, досега проблемът с промяната да е напълно решен и забравен.
Щом промяната ни се случва непрестанно и мигновено, защо тогава непрекъснато ни затруднява и тревожи?
Причината е в нашето разбиране за промяната. А отговора можем да намерим в три мита, свързани с промяната. Тези митове са толкова често обсъждани, битуват постоянно в нашето ежедневие, че вече се приемат като факти. Не ги подлагаме на съмнение и са станали част от колективното ни съзнание. Толкова силно са се вплели в нашето ежедневие, че влияят непрестанно върху стратегиите ни за взимане на решения. През годините сме ги превърнали в принципи и стъпваме на тях, за да се ръководим и да знаем какво и кога да очакваме. Така те се превръщат в определящи за това кое поведение е приемливо и кое не е.
Принцип 1: ПРОМЕНИТЕ СТАВАТ БАВНО
Може да се срещне в други форми като: “Промяната е процес” или “Промяната означава бавно придвижване напред” и всичко в този дух, което се основава на погрешното разбиране, че промените са бавен и продължителен процес. Но това далеч не е така! Промяната се случва на мига. Време отнема подготовката за промяната. Време отнема да се вземе решението за промяна, но истинската промяна настъпва на мига. Промяната започва още с идеята да променя дадено нещо в живота си.
Принцип 2: ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЖЕЛАЕ ПРОМЯНАТА
Звучи толкова естествено и логично, че никога не поставяме на съмнение този принцип. Всъщност за коренната промяна не се изисква силно желание. Ако животът ни върви гладко и безоблачно във всяка една област, но в един момент получаваме нова информация за събитие (щастливо или трагично), от този момент нататък ние вече сме поели в друга посока. В този момент не сме изпитвали силно и непреодолимо желание за промяна и въпреки това е настъпила значима промяна и то само за миг!
Принцип 3: НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ПРОМЕНИШ, ДОКАТО НЕ СТИГНЕШ ДЪНОТО
Колко пъти чуваме тази фраза за стигането на дъното? Звучи много правдиво и прекомерно честата му употреба го е превърнало в клише, но дали наистина е вярно? Със сигурност всеки от нас има история с близък или познат, който дълги години се е борил със зависимост (алкохолна или наркотична), или се бори с тютюнопушенето. Години наред се бори с това, но безуспешно. Губи надежда и се загубва от полизрението ви. Обаче в един момент го срещаме и го виждаме напълно преобразен. Разказва ни история свързана със съдбоносна среща с някой или с прочитането на книга или статия, която е преобърнала неговите представи. Какво ли се е случило, че този човек се е променил преди да стигне дъното? Какво ни е нужно, че промяната да стане реална и постоянна? Две неща! Съчетанието им е задължително за истинска промяна.
Каква е ползата за мен?
Не, това не е нито егоизъм, нито алчност. Това е резултат от нашето вродено чувство за самосъхранение, заложено във всеки един от нас. Без значение дали е изречено, или е премълчано, когато някой е на прага на промяната, това ще породи следната мисъл: “Досега действах по определен начин и знам, че искаш да се променя, но какви ще са последствията за мен?”. Понякога е трудно дори пред себе си да заявим това, че първо мислим за себе си и че първосигнално мислим първо за себе си. Истината е, че за да можем да се погрижим за другите, първо трябва да се погрижим за себе си. Скромността и омразата към самоизтъкване са ни щамповани в съзнанието до такава степен, че подобен вътрешен диалог може да ни притесни. Но само чрез този вътрешен диалог ние разбираме, че мислейки за себе си, ние всъщност мислим за семейството си, за близките си, за приятелите си, за съседите и за цялата ни общност. От тази гледна точка да се съобразяваш със себе си не изглежда толкова лошо, нали? Без този елемент не може да настъпи необратима промяна.
Недвусмислено доказателство
За мислещия човек всяко нещо, за което има доказателство, не подлежи на съмнение и се приема за вярно. Поради тази причина доказателството е много важна част от промяната. Ако получим доказателство, че някое наше убеждение или вярване, не е вярно, ние моментално спираме да вярваме в него. И то завинаги. Никога не се съмняваме в доказателствата. Ако пред нас има нов път, по който трябва да тръгнем. Той обикновено изглежда труден и стръмен. Най-вероятно ще се откажем веднага, ако нямаме доказателства. Съмнението е силен противник. Единственото нещо, което може да ни спаси е доказателството. То е нашият пътепоказател и най-мощният ни мотиватор.
Може би промяната винаги ще е трудна за нас човеците. Човешката природа е такава, че се съпротивлява на всичко ново. Но ако променим отношението си към нея и запомним какво е нужно, за да бъде промяната реална и постоянна, ще бъдем уверени и ще посрещнем всяка една промяна с усмивка.
