top of page
tsvetysnotes_Tsvetelina-Popova.-1gif.gif

Mental health | Действай съзнателно

Силата на осъзнатите действия






Пандемията е факт. Корона вирусът завладя света, но наред с него се появи и вирусът на страха. Особено на местна почва! Кризите в живота ни са неизбежни и няма значение какви сме, колко сме успели, колко сме щастливи, колко сме бедни или колко богати. Начинът, по който реагирате на тези кризи обаче, е въпрос на избор.




Обявихме извънредна ситуация и веднага напускайки работните си места, отидохме в магазините и ги опустошихме! Дали да се паникьосаме и да се предадем без бой е най-добрият избор, който можем да направим?!




sticker-ne-budi-ovca



Всяка криза идва, за да ни събуди и да ни алармира, че имаме вече непоносима нужда от промяна. Но каква ли промяна ще постигнем, щом с настъпването на кризата, ние избрахме да отидем и да изкупим тоалетната хартия в магазините?! По-добре е да се осъзнаем и да си потърсим уроците, които трябва да научим от създалото се положение. Всеки за себе си и всички като общество!




Ако изберем да подходим съзнателно към настъпилата извънредна ситуация, то ще спрем да се поддаваме на масовия страх и всеобщата истерия, които медиите умело и успешно лансират, и ще потърсим данни. А данните - изказвания на компетентни учени, лекари, статистиките - всичко ясно показва, че цялото това катастрофизиране е напълно излишно. Ясно е, че не трябва да подценяваме вируса и да поемем лична отговорност за себе си и за хората около нас. Навсякъде в интернет има сведения за процента на заболеваемостта, усложненията, фаталния изход, така че смятам да ги спестя тук. Ако се подходи осъзнато към случващото се би било логично да си зададем въпроса:




"Защо се предава толкова катастрофална значимост?"




Мислещият човек ще отбележи, че се случва нещо наистина странно и нелогично, защото ситуацията е изкуствено нагнетявана. Страхът се подклажда непрекъснато от медиите и от решенията за отмяна на културни и спортни събития. Всичко придобива някакъв нов вид - световната икономика, социалният живот - се закриват от сянката на заплаха, ограничаване и изолация. И в тази ситуация няма как да не се запитаме дали големият проблем е опасният върлуващ грип, или поведенията, които задвижваме, водени от надвисналата над нас заплаха, които стигат до глобална рецесия, страх и преразпределение на ресурси.




Да, обърнахме внимание на личните си хигиенни навици, взехме превантивни мерки, за да ограничим опасността от вируса, но дотук свършва положителното, което направихме. Не се замисляме нито за миг, че цялата тази психоза може да е част от една глобална манипулация. Напротив чинно й се подчинихме. Но положението още не е напълно загубено.




Въведеното извънредно положение си има и доста плюсове, ако се погледне от другата страна, не от страната на масовата пропаганда. Тя ни дава време. Време да се осъзнаем! Да помислим какви предпоставки сме създали за настъпилата криза, как да излезем от нея и как да продължим след нея? Изолацията си има и положителни черти и понякога е много необходима, защото ни дава свободно време за равносметка и за мислене. Но преди да можем да мислим, трябва да спрем да се страхуваме. Няма как да се правим, че нищо не се случва. Препоръките и мерките за превенция трябва да се спазват. Но и трябва да станем по-отговорни.




Отговорността




Трябва да поемем отговорност за собствените си действия, напълно сме забравили как става това. Затова можем да започнем сега! Да поемем отговорност за личната си хигиена, за здравето си, за здравето на хората около нас. Със сигурност в този момент се поражда коментара: "Отговорността не бори вирусите, а имунната система!".




Какво става с имунната система, когато изпитваме силен страх?




Няма как да сме под силен страх и да имаме работеща имунна система. С колкото и вълшебни еликсири да разполагате, най-важното си остава психиката. Защото процесите, който протичат в нашето тяло, се регулират от психиката и емоциите ни. Клетъчният биолог и основател на науката епигенетика д-р Брус Липтън обяснява връзката между емоциите и имунната система. Клетките, които изграждат целия организъм, имат два режима на работа: режим на възстановяване и растеж и режим на защита. Но те не притежават способността да работят и в двата режима - едновременно или отчасти. Следователно те не могат едновременно да бъдат в режим на защита и на растеж. Могат да бъдат или в режим на защита, или в режим на растеж. Ако ни преследва хищник, който иска да ни изяде, организмът ни има единственият приоритет да оцелее. Тогава той преразпределя ресурсите си така, че да подпомогне бягството от заплахата или да влезе в битка с нея. Всички системи, които имат второстепенно значение, се деактивират, за да не използват ресурсите излишно в този момент. Казано с други думи: активират се големите мускулни групи в крайниците, който ще са необходими за реализирането на защитата. Там ще се насочи цялата сила и енергия. А ще се деактивират имунната, репродуктивната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система. Те или няма да функционират напълно, или ще са на ниво критичен минимум, колкото да се поддържа живота. В нашия случай хищникът липсва. На негово място имаме вирус, от който ни е страх. Непрестанно се подчертава смъртната опасност от него. За нашия мозък обаче няма значение дали опасността е реална (хищникът) или нереална (непрестанно заливаща ни от екраните). Само че в нашия случай заплахата не отминава за часове или минути, както би преминала при атака от хищник, а продължава дни, седмици. Това ни държи в състояние на постоянен страх. А той автоматично изключва имунната ни система.




Какво да правим?




Да спазваме наложените временни правила, да бъдем по-отговорни към заобикалящите ни, да направим всичко възможно да се избавим от непрекъснатия страх, от постоянната тревожност и да останем силни.




1. Трябва да приемем реалността, такава каквато е

След като кризата вече е факт няма смисъл да хабим ресурси в разсъждения за това колко е справедлива. Ситуацията трябва да се приеме. Това не означава, че сме съгласни с това, което се случва, а че имаме готовност да приемем случващото се. Така ще имаме готовност да предприемем действия при необходимост.




2. Потърсете подкрепа и съдействие


Ако е непосилно за вас да се справите със създалата се ситуация, потърсете помощ от приятел или специалист. Технологиите имат силната положителна страна за общуване от разстояние - чат разговори с приятели или специалисти, онлайн консултации, неограничен източник на информация - интернет.




3. Погрижете се за себе си


Ако не се погрижим за себе си по време на криза, трудно ще помогнем и на близките си, които разчитат на нас. Изолацията дава възможност за много свободно време, което можем да прекараме пълноценно стига да искаме. Можем да го прекараме с любимото си семейство. И без това ежедневието ни е прекалено забързано. Понякога не забелязваме нито партньорите си в живота, нито децата, нито родителите си. Сега имаме време за това. Имаме време да седнем заедно да вечеряме и да споделим всичко, което не сме си казали досега. Имаме време да прочетем книгите, които винаги отлагаме, защото нямаме време за тях. Имаме време да посветим малко време на нещата, които обичаме да правим, но все нямаме време затова. Имаме време да подобрим някое свое умение. Има неограничени възможности за онлайн курсове, които ни дават възможността да подобрим уменията, от които имаме нужда. Каквото и да решим да правим, важното е да не седим цял ден пред телевизора. Да ограничим непрекъснатото облъчване на страха. Направете нещо, което да ви направи една идея по-добри и по-подготвени за момента, когато кризата премине.




За да намалите шока от тотална промяна на ежедневието, намерете поне едно нещо, което да е "нормално" за вас. Нещо от ежедневието, което правите по принцип и което да ви напомня за времето преди кризата.




Най-важното е да се осъзнаем. Да действаме с разума си и да не се поддаваме на каквато и да е манипулация и пропаганда от страна на недоброжелатели. При всяка криза има и такива, които печелят от нея. Затова е добре да се пазим и да не станем и жертва. Трябва да сме внимателни към информацията, която получаваме. Да преценим дали е истина и преди да предприемем каквито и да било действия, да сме сигурни, че те са за наше и за общо добро.


moiat-podpis-na-bial-fon






notice on the white background with text: this post aims to provide useful information. It does not replace professional advice, diagnosis and therapy

 
znak-za-krai-na-stranicata

1018 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


Tsvetelina-Popova.jpg
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest

Ако съдържанието ти харесва и е полезно за теб, можеш да ме подкрепиш

  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_youtube_banner.gif
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_instagram_banner.gif
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-feedback-psichologist-nlp-psihotherapist.png
feedback-024-radina.png
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application-psichologist-nlp-psihotherapist.
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application.png
bottom of page