Mental health | Депресия и депресивни състояния
Депресията - болестта на 21 век
Депресията е състояние на психиката, което може да се третира с воля, усърдие, с многобройни техники, но е важно клиентът да е запознат с основните симптоми, за да знае как да тръгне по пътя на лечението си. Много често едно отхвърляне, една раздяла, обида или незачитане на личността и мнението могат да станат причина за депресивно състояние, а последиците могат да бъдат ужасни.
Необходимо е човек да се образова, да придобива увереност и напълно да осъзнае, че силата за преодоляването на тези състояния е в самия него, а не в различните медикаменти, които предписват специалистите. Да, понякога те са необходими и помагат за подобряване на състоянието. Но терапия базирана само на медикаментално лечение не води до траен ефект. Добре е този тип терапия да бъде съчетана с работа с психолог, за да може да се стигне до по-дълбока и по-трудно обратима промяна на състоянието. Определено най-лошата идея, която може да ви хрумне в опитите да се справите с тези състояния, е да четете в интернет и да черпите информация от различни интернет форуми. Ако всичко беше толкова лесно, то нямаше да има никакъв смисъл от нас специалистите и нямаше да има никакъв смисъл да учим и постоянно да се самоусъвършенстваме.
Депресията до голяма степен не се осъзнава като психичен проблем поради две причини. Едната е, че депресивните състояния се приемат относителни леко, защото не се осъзнава като проблем, а другата - хората, които си дават сметка за проблема, се боят да потърсят професионална помощ, заради страха, че ще трябва да понесат клеймото на "лудостта" и по този начин ще се дискредитират. Пренебрегването на симптомите и късно потърсената професионална помощ може да доведе до това депресията да стане хронична и периодите да станат по-продължителни.
Има разработен тест, който измерва степента на депресия. Негов автор е д-р Дейвид Бърнс.
ВИДОВЕ ДЕПРЕСИЯ
Основните видове депресия са клинична депресия и реактивна депресия.
Клинична депресия
Този вид депресия възниква, когато има нарушение на мозъчната биохимия. С други думи при недостиг на невротрансмитерите серотонин, норадреналин и допамин. За нея няма причина, която да е свързана с външно събитие или травма, и да я провокира. Симптомите са ярко изразени и остри. Възможно е да се появи внезапно и без логично обяснение.
Реактивна депресия
Този тип депресия има психогенен характер. Реактивната депресия възниква като отговор на травмиращо събитие, за разлика от клиничната. Такова събитие може да бъде:
- смърт на близък човек;
- болезнена раздяла или развод;
- неизлечима болест;
- загуба на работа.
Тези събития предполагат определен период на тъга и скръб, но когато те продължават прекалено дълго и се появяват и допълнителни симптоми, състоянието прераства в депресия.
Маниакална депресия (Биполярно афективно разстройство)
Възниква на базата на генетична предразположеност, химичен дисбаланс в мозъка и травмиращи и стресови събития. Характерно за този вид депресия са повтарящите се и редуващи се епизоди. Епизоди на мания или хипомания се редуват с депресия в по-лека или по-тежка форма. Епизодите на мания започват внезапно. Тяхната продължителност може да варира от две седмици до четири - пет месеца. Епизодите на депресия обикновено продължават повече от тези на мания - около 6 месеца. Има случаи, когато епизодите на депресия и мания се редуват по-често. В тези случаи смяната може да има честота през часове.
Периодът на мания се характеризира с необичайно повишено еуфорично настроение и повишена двигателна активност, силно повишена самооценка (до степен неадекватност и налудност). В най-тежката си форма води до халюцинации и симптоми на психоза и шизофрения. Изразява се в идеи за величие, безсмъртие, недосегаемост, свръхчовешки способности или мания за преследване, чуване на гласове, които напътстват действията и други.
По-леката форма на мания е хипоманията. При нея се наблюдават продължително подчертано приповдигнато настроение, повишена активност и самочувствие. Те намират изражение в повишена сексуалност, високомерие, прекалена приказливост, намалена нужда от сън, прекомерна нужда от харчене на пари.
Епизодът на депресия се характеризира със силно изразено потиснато настроение, песимистични мисли за бъдещето, загуба на радостта от живота, понижена самооценка, понижена енергия, чувство за вина, умора, нарушения на апетита и съня, нарушена концентрация, понижено либидо и мисли за самоубийство.
Сезонна депресия
Този тип депресия възниква в определен сезон. Най-често това е есенно-зимния сезон и се свързва с намаленото слънцегреене, намалената светла част на денонощието и намалената физическа активност. Липсата на слънце води до намаленото производство на серотонин (хормона на щастието), за сметка на мелатонин (хормона на съня).
Следродилна депресия
Причината за нея е преживеният от раждането стрес и появата на детето в комбинация с резките хормонални промени. Отключва се в първия месец след раждането. Характерни за нея са: потиснатостта, тревожността, безпокойството за здравето на бебето, съмнението в чувствата към бебето, повишена чувствителност, избягващо поведение и др.
Фактори, които предразполагат към депресия са: травмите от детството, негативни житейски събития - боледуване, смърт на близък, загуба на партньор, загуба на работа, продължителен стрес, липса на социална подкрепа, изолация и самота.
ПСИХИЧЕСКИТЕ СИМПТОМИ НА ДЕПРЕСИЯТА
Депресията прави хората склонни към плачливост, тъжни, с потиснато настроение. Депресията се характеризира със симптоми на меланхолия, тъга, срив в отношенията, отчаяние и разрушаване на отношението към собствената личност. Води до постепенна загуба на интерес към нещата, които преди са носили удоволствие и радост, докато са били извършвани. Изчезва чувството на удоволствие. Желанието за сексуален живот също.
Ако депресивното състояние е по-леко и неговите симптоми имат нисък интензитет, то те не пречат или засягат в по-малка степен ежедневието на човека. Доста често се случва хората да не предполагат, че състоянието им се дължи на депресия. Много често те преписват проблемите си на умора, на житейско неблагополучие или на телесно неразположение. При тежките форми на депресията, симптомите са мъчителни и интензивни. Те възпрепятстват ежедневните дейности на човека и той сериозно страда. Изживяванията се фиксират преди всичко на собственото неблагополучие. Сълзите и тъгата не са насочени толкова към света и за близките, колкото към себе си. Съществуват твърдения, че депресията е предимно загриженост за собственото душевно състояние.
Чувство за вина
Много характерен симптом на депресията е чувството на вина. Вината е убийствено емоционално усещане, за което се е изписало и изказало прекалено много. Има научни доказателства за това, че вината може да разболее човека, да му докара болести, които са способни да разрушат неговото тяло, защото носят изключително силен негативен заряд. И всичко това се стартира от създаването на лош мисловен модел.
Мисловните модели ни владеят. А неадаптивният мисловен модел кара човека да изпитва потискащи усещания, че е виновен за всичко, което се случва. Дори и нещо супер незначително може да накара човек, който е депресиран, да се почувства виновен. Вината може да направи депресията безкрайна, защото човекът дава всичко от себе си, а в резултат на това бива отхвърлен емоционално. Вината не позволява на човека да позволи сам на себе си. В чисто психологически аспект вината изчезва тогава, когато я неутрализираме чрез прошката. Но когато чувството на вина е постоянно и към това като добавим неспособността да простим на себе си на първо място, процесът по премахването на чувството за вина изисква усилия и работа върху това състояние.
Тъга
Тъгата е началото на депресивното състояние. Тя се проявява тогава, когато нещо в нас ни подсказва, че сме загубили своя баланс. Тя е чувство на неудовлетворение. Тъгата е емоция, която ни разклаща. Поражда недоволство и отчаяние към всичко, което ни заобикаля – добро и лошо. Задачата на тъгата е да отслаби психическата сила на човека и да го накара да вярва, че всичко в този живот е основано на тъжни неща.
Безпокойство
Безпокойството ни изкарва извън кожите ни, кара ни да не се чувстваме на себе си. Силната вяра в това, че "нещо лошо ще се случи" поражда това състояние. Когато човекът е силно убеден, че това е неговият път, то тогава тъгата тръгва редом с безпокойството, за да прокарат пътя на депресията. Концентрацията започва да става сложна за постигане, атакуват ни депресивни мисли, а малко по-късно започват и физическите симптоми, чрез които тялото се опитва да отвлече вниманието ни от тези неща, в които то не иска да вярва.
Умора, липса на енергия и сили
При депресия често се пренебрегва умората и дефицитът на енергия. Обикновено хората свързват тези симптоми с физически заболявания. Но всъщност те са породени от емоционалния стрес, с който ние отказваме да се справим. По този начин ние изпадаме в летаргия и нямаме желание да правим абсолютно нищо. Умората води до липсва на магнезий в организма, намаляване серотонина, до неадекватност, че дори и до нарушения в храненето.
Спад в концентрацията, вниманието и паметта
Както вече споменах, умората и енергийният дефицит могат да доведат до липсата на пълна концентрация, особено при по-тежка депресия. Концентрацията върху нещо се оказва изключително трудна задача, защото в главата нахлуват само хаотични мисли, които преминават светкавично.
Ниско самочувствие
Много често, когато сме в депресивно състояние, сме подвластни на мисълта "ти за нищо не ставаш". Тази мисъл е истинска отрова за нашите емоции и често води до себеотрицание. А то от своя страна води до ниска самооценка и самочувствие. В мислите ни се лансира и закотвя идеята, че мразим себе си, защото сме виновни за всичко и не сме способни на нищо, без да допускаме дори, че сме единствени и неповторими и идването на всеки един от нас на този свят има смисъл. Постепенно се изпарява смисъла да се поощряваме, да се окуражаваме, да се обичаме. А в същото време отвсякъде да чуваме: "всичко е в твоите ръце". Хората, страдащи от депресия, имат висока степен на самокритичност и ниска самооценка. Като и за двете няма обективни причини.
Безсъние
Психологически симптом на депресията, който най-често се отключва от прекалената ангажираност на мисълта с негативните емоции, които са ни насадени. Блуждаещите и разпокъсани мисли пречат на човека да заспи. Пораждат се мисли от типа: "ако заспя, нещо ще се случи", "лягам, но е ясно, че няма да заспя", "изморен съм ужасно много, но и тази нощ няма да мога да мигна". Най-доброто лечение на безсънието не е с медикаменти, а с терапия. Някъде има деструктивен мисловен модел, който не ни дава спокойствие, и ни разкъсва отвътре. Работата на терапевта е да го открие и да го неутрализира с помощта на различни техники и инструменти.
Когато се навлезе в епизод на депресия, този епизод се характеризира с безсъние, ранно ставане или прекъсване на нощния сън. Понякога се случва така, че сънят се нарушава като се увеличава неговото времетраене. Но въпреки по-голямата си продължителност, сънят не води до отпочиналост и бодрост.
Раздразнителност
Лесната раздразнителност е много характерна за депресивните състояния. Нещо незначително може да отключи силна раздразнителност, че дори и агресия. Депресията не приема съвети, не приема помощ, защото създава страх от промяната. Раздразнението може да има всякакви форми - силни викове, крещене, хвърляне на различни предмети, обиди към околните.
Мисли за смърт, опити за самоубийство
Най-големият риск при депресивното разстройство е рискът от самоубийство. Ако не се подложат на лечение 10 - 15% от хората, страдащи от депресивно разстройство, правят опит за самоубийство. Терапията е първата стъпка на лечение на депресия. В процеса на терапия се определят и анализират проблемите, които са довели до депресивния епизод. Травматичните спомени се преработват. Работи се в насока по преструктуриране на негативните нагласи, неадаптивни модели и емоции. Въвеждат се нови стратегии за справяне със стреса, несигурността и страховете. Възстановява се психичното равновесие и се връща радостта от живота.
ФИЗИЧЕСКИ СИМПТОМИ НА ДЕПРЕСИЯТА
Главоболие
Главоболието е съпътстващо състояние на повечето хора, които имат депресия. То се появява от недостиг на магнезий, от липса на серотонин, както и се дължи на занижена емоция. Главоболието понякога не дава възможност да се мисли, тъй като болката от прекаленото мислене не го позволява. Усеща се туптене между веждите, усеща се остра болка във врата.
Гадене
Знаем, че от болката, независимо от какво естество е тя, се предизвиква гадене. Това е начин на организма сам да се помъчи да премахне тежестта, както и самата болка. Малко хора знаят, че ако дадат възможност на тялото си да се отпусне и да работи, всичко ще изчезне от само себе си. Гаденето е признак, че организмът се мъчи да се бори – така се освобождава много негативна енергия. Не се съпротивлявайте, ако ви се гади!
Стомашно разстройство
Самият стомах е кух орган, който събира повечето енергия, натрупваща се в нашето подсъзнание. Той е център, в който има много пробойни! Когато се насъбере достатъчно негатив, стомахът предизвиква разстройство, за да ни даде сигнал, че нещо трябва да се изчисти. Тъй като сме недоверчиви по природа към естествените процеси в организма си, ние се страхуваме. Предупредени сме, че нещо сме създали, а не му даваме да си отиде.
Световъртеж
Виенето на свят се предизвиква от отслабените сили на организма. Изчерпани са запасите на жизненоважни хормони, имаме значителен недостиг на магнезий, който обикновено се пренебрегва. Повечето хора с депресия имат ниско кръвно, студени крайници и потни ръце.
Пристъпи на затруднено дишане
Когато се усети затруднено дишане, това е признак, че се тревожим прекомерно за неща, които можем да променим, но се страхуваме. Клетката на страха продължава да има власт над нас. Паник атаките, както и страховата невроза са прояви и на депресия.
Сърцебиене
Сърцата на повечето хора, страдащи от депресия, са напълно здрави. Пулсът се ускорява, защото мислите, които протичат през ума им, предизвикват страх, че нещо ще се случи. При натоварване на сърцето от прекалено често и продължително сърцебиене се предизвиква невралгия. Тя причинява болки във врата, кръста и гърба. Пулсът може да се нормализира чрез спорт. И никога да не забравяме, че сърцето се лекува на първо място с любов и най-вече с любов към себе си.
Болки в стомаха
Болките в стомаха са от напрежение в нервната система. Този кух орган поема цялата шлака на негативизма и така изпитваме болка. Ако губим и апетит, прескачаме хранения, тогава можем да си предизвикаме язва. Депресията е способна да разболее стомаха ни.
КАК КЛАСИЧЕСКИТЕ ПОДХОДИ ТРЕТИРАТ ДЕПРЕСИЯТА
Класическото схващане приема депресията като нещо отделно от личността, като симптом, който задължително трябва да бъде отстранен. Според медицинския подход депресията е химичен дисбаланс в мозъка. За отстраняването му се включва фармакологията. Според когнитивно-поведенческата терапия, отрицателните действия или чувства са предизвикани от изкривени мисли, нагласи и вярвания, това е причината поради която тя набляга върху промяната на тези неадекватни модели.
ПОДХОДЪТ НА КАРЛ ЮНГ - ДЕПРЕСИЯТА, КОЯТО НОСИ ПОСЛАНИЕ
Всички бягаме от депресията. Всички се опитваме да я превъзмогнем с помощта на "положително мислене" и "позитивна нагласа". Депресията не ни напуска и не ни оставя да живеем живота си спокойно, докато не чуем нейното тихо послание и не разберем какво всъщност иска да ни каже тя.
Според Юнг обаче психологическото страдание не е само химичен дисбаланс и негативни мисли. Ние сме съвкупност от тялото и ума и затова всяко страдание се отразява на всяко ниво, т.е. депресията засяга всяко едно от тях - духовно, психическо, физическо и физиологично. Признаците се проявяват на всяко едно от тях и засягат цялата личност. Според Юнг психологическото страдание е сигнал, че нещо в цялостното битие на човека не е наред и е загубено равновесието. Депресията се е преплела и вкоренила толкова дълбоко в нас, че опитите на съзнателния ум да останем "щастливи" или "да поддържаме позитивна нагласа" не са достатъчни. Нещо по-дълбоко трябва да се промени вътре в нас, ако искаме да излезем от това състояние. Страданието ни не е провокирано от самата депресия, а от нещо вътре в нас, което трябва да бъде излекувано. Много често това са болезнени моменти от нашето минало, които сме подтиснали дълбоко в нас - силни емоции като отчаяние, ярост, скръб, гняв, ревност, обида. Тези емоции може да са резултат от травми, които сме получили в нашето детство. Травми, които сме заровили и забравили, но те се опитват отново да излязат на повърхността. В други случаи депресията е предизвикана от части на нашето автентично и истинско Аз, които се бунтуват срещу нещо, което е в живота ни към този момент. В трети случаи, според Юнг, нашата сянка се опитва да се интегрира в живота ни. Това, което Юнг нарича сянка, е тази част от нас, която отказваме да приемем и отхвърляме. Депресията ни застига, за да ни подскаже, че сянката ни съществува.
Депресията идва, за да ни даде сигнал, че е време да открием нов смисъл в своя живот. Когато сме подвластни на депресивното състояние, нещо заровено вътре в нас се опитва да изплува на повърхността. За да чуем скритото послание на депресията, трябва да приемем страданието. Трябва да го преживеем като нещо естествено в човешкия житейски цикъл. В наши живот има място както за щастие, така и за страдание. Депресията, според Юнг, е процес на пробуждане и трансформация. Процес, чиято цел е да върне баланса. Понякога болката, която носи тя, е необходима, за да обърне фокуса ни навътре и да ни мотивира да се променим, за да постигнем баланса в себе си.
Отношението и схващането на депресията е въпрос на избор. Всичко е в нашите ръце - дали ще приемем депресията като урок, който трябва да научим; като предизвикателство, което трябва да преодолеем; страдание, на което да станем жертва; непреодолима трудност, която да съсипе нашия живот. Всичко зависи от нашата гледна точка и от нашето схващане зависи дали ще се преборим с депресивното състояние, или ще останем в неговия плен.
Ако искаш да разбереш какъв е закодираният смисъл на твоята депресия, ще се радвам да те подкрепя и да ти помогна в този процес! Когато сте на разстояние, чудесна работа вършат консултациите онлайн . Всички ние се нуждаем от малко помощ и подкрепа, за да продължим напред. За щастие аз съм тук, за да ти помогна. За връзка с мен може да ми пишеш на имейл: tsvet.popova@gmail.com. А час можеш да си запишеш като използваш бутона по-долу.
