Mental health | Какво трябва да знае всяка жена за домашното насилие
Всяка жена трябва да е наясно как започва домашното насилие, какви са неговите етапи и развитие
Домашното насилие има различни форми и не се ограничава нито до пол, нито до възраст. В настоящия материал ще се фокусираме върху домашното насилие над жени. Това са знаците и етапите, през които преминава поведението на един насилник. Никой не се свързва с човек, който от самото начало му посяга физически, обижда го и потиска. За съжаление никой не е застрахован и може да се случи на всяка жена - на млади, на стари, на красиви, на "обикновени", на образовани, на такива с кариера и пари .. на всички.
Е, с какво го предизвиках? Защо си още с него? Къде гледа като го избира? Защо си още с него? Защо не си тръгна по-рано?
Това са само едни от въпросите, на които всяка жена, която е жертва на домашно насилие се страхува и се срамува да отговори. До голяма част насилието се припокрива със синдрома на сварената жаба.
Синдромът на сварената жаба
Ако сложим жаба в тенджера с гореща вода, жабата ще изскочи веднага, но ако сложим жабата в тенджера със студена вода и постепенно я загряваме, жабата настройва телесната си температура и никога не изскача. Тя постепенно се сварява.
Друг често срещан начин, по който започва насилието е чрез заучена
безпомощност. Ако вържем малко слонче с верига, за да не избяга, първоначално ще прави опити да скъса веригата и да избяга. Тъй като опитите му са все неуспешни, то в един момент ще свикне, че не може да промени състоянието си. След време, когато слончето порасне, няма да е необходима по-голяма и по-силна верига. Въпреки че слонът е голям и силен, може да скърши веригата без проблем, той не го прави, защото като дете е научил, че това е невъзможно. Среща се в толкова много и различни житейски ситуации.
Кои са червените флагчета, които трябва да ни предупредят независимо колко сме влюбени в момента?
Ако сте страничен наблюдател, по-добре не питайте, със сигурност няма да искат да говорят за това. Наблюдавайте и бъдете готови да помогнете във всеки един момент, ако ви помолят. Насилниците не отиват на първа среща пияни, агресивни и с всички характерни за тях белези, така че на момента да разпознаете този стереотип и да си тръгнете веднага. Те са интелигентни, с чувство за хумор, харизматични, грижовни и обсипващи с внимание. Карат ви да се чувствате като единствената жена на света.
подмятания
Първият сигнал, че имате взаимоотношения с насилник, е когато започнат уж невинни коментари за външния вид, теглото, физическите особености, начина на обличане, работата, която имате, близките и семейството ви... тези подмятания са недостатъчни, за да вземете сериозни мерки, а когато се защитите обикновено се отвръща: "Извинявай, не съм искал да те обидя!". Но подмятанията не спират, леките заяждания продължават като капки, които леко, но постоянно разрушават самочувствието ви.
ограничението и дистанцията
Ако първият сигнал може да бъде пренебрегнат и обяснен с прекалена чувствителност, то нещото, което трябва да включи веднага алармата това е ограничението или дистанцията от останалите:
"Миличко, защо излизаш с ..., аз не съм ли ти достатъчен?"
"Защо ме оставяш, нека да сме си заедно?!"
Или той започва да настоява да присъства постоянно там, където сте вие. Постепенно вие започвате да се дистанцирате от всичките си приятели, близки и роднини. И ако досега сте имали свободата да излизате с приятели, колеги, познати, сега има неизменното "нека да сме само двамата".
Доста често срещани са негативните коментари към близки и приятели. Слагат им се етикети: "те са такива и такива..." и разбира се "аз те обичам много повече, аз съм ти достатъчен, аз ще компенсирам всичко".*
Насилникът не иска непременно да удари. Ако е така, стига му да практикува контактен спорт или просто да удря всеки предмет изпречил се на пътя му и всичко ще е ок. Неговият стремеж е да контролира. Ограничаването и прекъсването на контактите е тактика за контрол, чрез която се създава зависимост и след това започва заучената безпомощност.
емоционален тормоз
След като насилникът усети, че подмятанията му се разминават, ограничаването върви успешно, започва следващата фаза - емоционалният тормоз.
До 98% от домашното насилие е емоционално.
И подобни връзки са много по-трудни за прекъсване, отколкото такива, в които има физическо или сексуално насилие. Това е така, защото при емоционалния тормоз много често липсва красноречивият епизод, в който знаем, че границата вече е прекрачена и трябва да вземем мерки. Обикновено на този етап започват поредица от раздели и събирания. Насилникът много добре знае как да се извини. И така с времето ставате все по-търпеливи и приемате все по-нормално емоционалния тормоз и обидите. Започнал е от леки заяждания, които през годините са прераснали в нещо по-голямо, докато стигнете дотам, че да вярвате, че вие сте причината за това поведение и това е ваша вина. Вие сте недостатъчна и недостойна и че никой освен него няма да ви забележи и обикне. Вие трябва да сте благодарна на своя насилник, че изобщо е с вас. Чувството ви за собствено достойнство изчезва постепенно. Възможно е да настоява да не работите, защото неговата заплата е достатъчна, а вие трябва да се грижите за децата и домакинството. И така оставате без изход, защото нямате доходи. Нямате самочувствието да си потърсите работа, защото ви е внушено, че не ставате за нищо.
немотивиран гняв
Емоционалното насилие и тормоз оставят много по-дълбоки и по-трудни за лекуване белези от физическото. Понякога в картинката има деца, за които трябва да се погрижите, понякога плановете за излизане могат да отнемат години. След етапа на емоционално насилие, започва следващият етап на гняв, често немотивиран. Предният етап на връзката ви е смазал емоционално, наранил, депресирал, вие не предприемате нищо, а това води до гняв. Гневът е необясним и нелогичен спрямо ситуацията, в която сте го проявили.
заплахи
Ако преминете през този етап, започва следващият. Имайте предвид, че етапите не е задължително да бъдат ясно разграничени, силно е възможно да се застъпват и припокриват. Следващият етап е етапът на заплахите:
"Ако те видя да говориш с мъж, ще те пребия"
"Ако кажеш нещо на някого, ще те смачкам"
"Ще ти отнема децата и никога няма да ги видиш"
Освен че сте прекалено смачкани емоционално, в допълнение получавате и страха от заплахите.
физическо насилие
Последната фаза, ако можем условно да я обособим, това е физическото насилие. Тя може да бъде и фатална. Понякога насилникът знае къде да удари, така че физическото насилие да остане добре прикрито - удари на места, покрити с дрехи, в бъбреците и подобни. Един от най-сигурните сигналите за бъдещо физическо насилие във връзката, е душенето (хващането за гърлото с ръка).
срам и нежелание за споделяне
След физическото насилие идва и срамът и нежеланието да споделите, тъй като знаете, че може би няма да срещнете разбиране от другата страна. Ще получите обвинения затова, че не сте си тръгнала по-рано.
Как можем да помогнем реално на жена, станала жертва на домашно насилие?
Не викайте полиция, освен ако скандалът не е наистина тежък и не се застрашава физическото здраве на жертвата. Не се намесвайте явно, защото така ще дадете само повече поводи за атака на насилника. Ако искате да помогнете създайте топла връзка с жертвата, възможно е да го правите тайно и дискретно, така че да може да се свърже с вас, ако вземе решение да напусне насилника. Обяснете й че я обичате и че може да разчита на вас. Обяснете деликатно как се е променила през времето. Предложете й паричен заем или работа, за да покрие разходите. Подслон, където да остане поне в първите дни след раздялата. Силно е възможно да получите отказ, но не се отказвайте. Бъдете внимателни. Този човек е изплашен, смачкан, с непоносимо чувство на вина, че дори не може да проумее, че във връзката му има прояви на насилие. Бъдете просто там. Бъдете сигурна опора. Имайте предвид, че напускането на подобен тип взаимоотношения не е линеен процес. много е вероятно жертвата да се върне отново. Насилниците са манипулативни и харизматични. Най-опасни са първите 2-4 седмици след прекратяване на връзката. Съставете план или помогнете на жертвата да състави - кой ще помогне при изнасянето, къде ще остане, как ще се скрие, ще вземе ли отпуск, за да не я намери насилникът на работното й място, как ще покрива разходите си, ако няма доходи, как ще осигури безопасността на себе си и на децата.
* не всяка връзка, в която двама души са си самодостатъчни и искат да прекарат цялото време заедно е притеснителна. Но когато във връзката липсва свободата да избереш дали да си с този човек и в определен смисъл нямаш право да излезеш сама, то това е предвестник на нарастваща манипулация.
