top of page
tsvetysnotes_Tsvetelina-Popova.-1gif.gif

Mindset | Умението да игнорираш

Способността да обръщаме внимание само на истински важните за нас събития и да игнорираш маловажните







При една от своите пословични лекции индийският философ Джиду Кришнамурти (1895-1986) попитал аудиторията дали знаят каква е неговата тайна. Присъстващите в миг притихнали и очаквали с интерес продължението. "Знаете ли - продължил той - много често искам да игнорирам всичко". Разбира се, думите, които е използвал, едва ли са били точно тези. Според широко разпространеното мнение е казал нещо като: "Знаете ли, просто предпочитам да не обръщам внимание на това, което се случва". Как точно е формулирал своето изказване няма голямо значение, важното е, че мнозинството също предпочита версията с игнорирането.




jena-koiato-ignorira-okolnite

Ако призовете някого "не обръщай внимание на това", възможно е този някой да ви погледне доста учудено. Освен ако не е бил сред аудиторията на лекцията. Но всички ние знаем, че в живота има и неприятни моменти, които е най-добре да забравим, или да не им обръщаме твърде голямо внимание, т.е. да ги игнорираме. Да не забравя означава да мисля за нещо, което се е случило. На пример някой се държи ужасно с вас по телефона, след което вие повтаряте този разговор в своята глава непрестанно. Не успявате да игнорирате случилото се така лесно. Обаче, ако затворите телефона, свиете неразбиращо рамене и спокойно продължите да си карате колелото в парка, то тогава ще забравите изключително лесно.


Ако се притесняваме за нещо, това далеч не означава, че правим нещо полезно и градивно, дори и да ни се струва, че е така. На пръв поглед изглежда доста логично, че когато се вглъбяваме в нещо, ние се приближаваме до отговора. До някакво решение. Само че това изобщо не е така. Непрекъснатото превъртане на нещо в главата е само мисловен процес, а този мисловен процес не е насочен към намиране на решение. Нито пък е полезен.


В човешките представи битува схващането, че повечето от мислите, които ни минават през главата, са ценни и че водят до нещо. Само че истината е, че голяма част от нашите мисли просто запълват пространството на нашето съзнание и ни отдалечават от реалния живот. Те не водят до никакво важно решение или пък до логично заключение. Те просто ни обсебват и завладяват нашия живот.



Ние сме свикнали да мислим, че нашите съображения изпълняват някаква функция, защото предизвикват силна емоция или пък са ориентирани към предмет, който е важен за нас. Може да са свързани с нашите разбирания за справедливост, чест или пък съвременния облик на обществото, в което живеем. Но това наше схващане далеч не е истина.


Съображенията ни имат смисъл единствено в случая,когато мобилизират нашето тяло и го карат да прави нещо полезно. Това обаче не означава, че на всяка грубост, несъобразителност или несправедливост трябва да се реагира мигновено. Точно обратното. Обикновено подобна реакция не постигаме нищо или в подобна ситуация не искаме да предприемаме никакво действие. И това е напълно нормално. В голяма част от случаите най-доброто решение е да не се прави нищо, а просто да се игнорира случилото се.


Тази концепция може да се стори доста апатична за някого. Но в действителност това изобщо не е така. Това просто е отказ за хабене на излишна енергия и време за мисли, които няма да доведат до нищо. Така че, ако сте решили да се вглъбявате в нещо, първо се уверете, че това вглъбяване ще доведе до някаква реакция на това, което се е случило, и ще доведе до някакво обсъждане на ситуацията. Ето как изглежда този механизъм схематично:




blockschema-ignorirane


Не е много лесна задача да се научим да игнорираме. За това ни е нужда практика. Способността да игнорираме би трябвало да бъде едно от основните ни житейски умения, на който ни учат още като деца ... така както ни учат да смятаме, да си завързваме връзките на обувките или пък да внимаваме с непознатите за нас хора.


Без умението да игнорираме някои случващи се около нас събития, ние се обричаме в преживяване на нещо неприятно всеки път, когато разиграем случилото се в главата си. Представете си ситуацията, че пресичате улица, на пешеходна пътека по всички правила. Изведнъж отнякъде изскача кола, която спира да ви пропусне, но преди това натиска продължително клаксона. Вие преминавате улицата и продължавате по своя път. Но в следващите часове не спирате да превъртате случилото се в главата си. Ехото от клаксона отдавна е утихнало, трафикът е влязъл в своя тих и хармоничен ритъм, но вие все още сте там, на случилото се. Каква е ползата от всичко това?! Никаква!


Всички познаваме хора, които постоянно повтарят една и съща история за някаква неприятна случка, която са преживели преди години, но все още не могат да я забравят. Не си отглеждайте подобни истории. Просто изберете пътя на игнорирането.


Да умеете да игнорирате нещо не означава, че трябва да игнорирате всичко. Това означава, че съзнателно избирате това, когато имате причина. Основното е да хванете момента на ответната реакция. Всичко започва със злоба и разгорещен език, богат на доста цветущи изрази, които ви идват на ум. След това започваме да разиграваме в главата си няколко възможни сценария, в които злосторникът си получава заслуженото. Лесно се поддавате на фантазиите си за мъст и пред очите ви изниква картинката как онзи с колата се удря в крайпътно дърво, а вие се смеете от сърце на това.


Когато се уловите, че мислите по този начин, припомнете си, че тези неща можете спокойно да ги игнорирате. Най-лесно това се получава като веднага след случилото се обърнете фокуса на своето внимание към материалния свят. Припомнете си какво сте искали да направите преди да се случи досадният инцидент? Послушайте тялото си. От какво има нужда, за да се активира отново и да продължи напред?


Просто затворете телефона, наберете друг телефонен номер, потичайте още километър, вземете си нещо за пиене, покарайте още малко колело ... всичко, което се сетите, всичко, което е част от логичната последователност на вашия живот, в който не обръщате внимание на досадните случки.

moia-podpis-na-bial-fon







notice on the white background with text: this post aims to provide useful information. It does not replace professional advice, diagnosis and therapy

 
znak-za-krai-na-stranicata

Последни публикации

Виж всички

Kommentare


Tsvetelina-Popova.jpg
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest

Ако съдържанието ти харесва и е полезно за теб, можеш да ме подкрепиш

  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_youtube_banner.gif
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_instagram_banner.gif
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-feedback-psichologist-nlp-psihotherapist.png
feedback-024-radina.png
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application-psichologist-nlp-psihotherapist.
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application.png
bottom of page