Mental health | Как да се справиш с деструктивната критика?
Как да съхраниш себе си, когато някой се опитва да те унищожи с деструктивната си критика
Критиката е навсякъде с нас. Получаваме я непрекъснато. Тя не е нещо лошо. Напротив контруктивната критика изгражда и води до подобряване на резултатите. Но усещането, което поражда в нас критиката, почти винаги не е добро.
Затова се стремим да избягаме от нея максимално. Основното, когато критикуваме някого е да го правим обективно, а не да го правим по деструктивен начин.
Какво означава деструктивна критика?
Думите, с които се изразява деструктивна критика, съдържат неуважение и обида. Доста често те причиняват и болка. Целта на хапливите забележки е да се унижи човека, към когото те са насочени:
„Думите ти са връх на глупостта!“
„Говориш абсолютни глупости!“
„Написаното от теб са абсолютни тъпи общи приказки!“
Всеки, който стане получател на подобен тип критика, я приема като нападка. Няма значение доколко думите са справедливи, те са нападателни. А когато някой ни напада, ние се отбраняваме. Това не ни кара да се чувстваме особено комфортно (причернява ни пред очите) и се затваряме в себе си.
Как да разпознаем нападателя?
Причините, поради които хората стават необективни, са много. Доста често се случва критикуващият да не е наясно със себе си, затова да отправя критика с разочарование и гняв, които са резултат от нещо, което е протекло неуспешно. Негативните чувства, които изпитва той в този момент, определят и избора му на думи и тона му. В гласът се долавя раздразнение и упрек. Прибягва към прекомерна употреба на обобщения и преувеличаване. Почти задължително се появява и желанието да дадеш на другия хубав урок, който да помни дълго.
Големите конфликти могат да бъдат предизвикани и от празни приказки
Говоренето на празни приказки също е вид деструктивна критика. Критикуващият просто си приказва без да е обмислил предварително своите думи. Говори автоматично, изстрелва всяка дума, която му е дошла на ум, без да помисли нито за миг. Напълно разбираемо е, че в този неконтролиран поток от думи се появява и някой не много приятен израз като:
„Каква тъпа идея!“
„О, със сигурност не е така!“
„Няма как да е така!“
и всякакви такива спонтанни изрази, изречени без съобразяване със състоянието на другия и с реалната обстановка. Авторът на тези изрази може да няма намерение да ни обиди директно, но с изричането им той ни засяга. Ясно какво ще стане, ако тези слова ги вземем присърце и отреагираме на тях. Много лесна мишена за тези празни приказки са по-чувствителните хора.
Не прибързвайте със заключенията
Не може веднага да се определи целта на еднократно изказване, което прилича на деструктивна критика. Може изказването да е преднамерено и много добре насочено към човека отсреща, но може да са тотално празни приказки без никаква умисъл. Затова е добре да дадем шанс на критикуващия, за да сме напълно наясно какви са неговите истински мотиви. Каквито и да са те обаче не бива да започваме да се оправдаваме.
Ако оправданията започнат, атаката е успешна
Отбраната, която се изразява в непрекъснат порой от оправдания, е сигурен белег за нападателя, че неговият изстрел е попаднал право в целта. Критиката се опира на опорни думи. Това са поразителните думи в репликата, които ни засягат. Затова не бива да ги пропускаме мълчаливо.
Най-добрият отговор е да се зададе контравъпрос, чиято цел е да омаловажи това, което ни наранява.
„Какво имаш предвид под „абсолютни глупости?“
Този въпрос кара веднага нападателя да се оправдава. От него се изисква да обясни какво е искал да каже. Задавайки този въпрос се печелят две неща: време за събиране на мислите и топката се пренася в полето на противника, така той е принуден да действа. По този начин лъсват мотивите, стоящи зад изказването – дали те са обективни, или просто са целели да наранят. Ако отговорът се изразява в поредната баналност, то нападателят сам е паднал в капана си.
Чрез уточняващите (контравъпроси) запазваме контрола над ситуацията
Отвръщането на всяка остра дума с контравъпрос показва доколко изказването срещу нас е обективно. Чрез въпроса ние потискаме негативното състояние и запазваме контрола над ситуацията. Нападателните думи вече не могат да ни засегнат и да ни извадят от равновесие. Просто спокойно ще връщаме топката в полето на другия.
Добре е да се отнасяме към деструктивната критика като към думи, които не разбираме, към език, който не владеем.
Спри да разбираш деструктивните забележки.
Не бива да им се противим, а просто да не ги разбираме. Когато покажем съпротива, ние показваме, че обидата вече е стигнала до нас. Най-добре е самозащитата да започне малко по-рано. А това става като спреш процеса на разбиране. С неразбирането ние буквално спъваме нашия опонент.
Как да спрем да разбираме?
Попитайте противника си какво е имал предвид. Разговорът се ръководи от човека, който пита, а не от този, който отговаря. Обезоръжаващият въпрос ни извежда от подчинената неприятна позиция. Чрез него вместо да станем жертва, ние вече сме фигурата, която определя условията. Изискваме от нападателя да ни обясни думите си. Така той е принуден да обясни цялата си преценка и по този начин да направи градивна и конструктивна критика все пак. Разговорът се ръководи от нас, а така можем да избегнем обидата. Темата на разговора вече се определя не от нападателя, а от нас. И той е длъжен да се съобрази с това.
Кога контравъпросите биха ни попречили?
Има две ситуации, при които е неуместна употребата на обезоръжаващите въпроси – по време на лекция пред публика или по време на дискусия на маса. Тогава нападателите обикновено се обаждат с някакви забележки. Тяхната цел в тези случаи е да отнемат от времето, в което говорим. Затова те обръщат вниманието на всички към самите себе си. И ако в подобна ситуация ние зададем въпрос, това би означавало да им дадем шанс за ход, т.е. те ще постигнат своята цел. Най-добре е да не му се обръща внимание или репликите му да се отбият с нещо от сорта на:
„Вашето мнение можете да изкажете по-късно“
„Моля, не ме прекъсвайте“.
И все пак нека не забравяме, че критиката може да е важна, разумна и градивна. Но тя става такава само ако е представена деликатно и разумно. Конструктивната критика се отнася до това какво сме извършили и постигнали. Целта не е човекът да бъде унижаван и обиждан.
Критикувайте винаги конструктивно!
