Taboo | Психотерапия или антидепресанти
Свободата на психотерапията срещу клопката на антидепресантите
Често в практиката си се сблъсквам с хора, които дълго време са били на медикаментозно лечение, и се опитват да прекратят приема. Когато опитват, животът им става ад и малко след прекратяването на приема, те започват отново. Споделят, че лекарствата не са им помогнали да решат своите проблеми, а напротив... сдобили са се с един повече - да търсят начин как да спрат антидепресантите. Понякога откривам, че в отделни случаи никога не е имало особено нужда от психиатрични медикаменти, но човек в своето страдание е толкова уплашен, заради тревожността и силните емоции, които изпитва, че антидепрасантите му се струват единственият възможен изход.
Практиката познава и случаи на самоназначено медикаментозно лечение. Човекът е чул от свой приятел, че определено лекарство му е помогнало или пък посещава еднократно психиатър, който му препоръчва нещо и така медикаментите стават част от живота му години наред, използвайки ги по една и съща схема. Прави всичко това без да си дава сметка колко много вреди на здравето си.
Повечето антидепресанти имат физически пристрастяващ ефект или създават психическа зависимост, породена от страх, че ако приемът бъде спрян, състоянието може да се влоши отново. Така неусетно човек попада в капана на тревожността завинаги. Остава риска от преминаването на едно състояние в друго в резултат на хормонален дисбаланс и на психичното състояние на страх. И това продължава до момент на състояние на тежка депресия.
Всички психиатрични лекарства се изписват по строго определена схема
Всеки един психиатричен медикамент се изписва по строго определена от психиатър схема и е необходимо лекарят да проследява състоянието на пациента. Ако психиатърът прецени, схемата на лечение може да бъде променена. Ако се наблюдава подобрение в състоянието, същият психиатър (който вече е запознат със състоянието на пациента) трябва да започне схема за постепенно спиране на лекарствата. Когато става въпрос за психологическа патология, най-доброто лечение е комбинация на медикаментозно лечение с психотерапия. В такъв вариант положителният изход от терапията е много вероятен. При наличието на психопатологични изменения е необходимо посещаването на психиатър. Такива изменения могат да бъдат констатирани от психолог, психотерапевт или психиатър. Ако не знаеш какво е състоянието ти, започни да търсиш професионална помощ в реда - психолог/психотерапевт - психиатър. Ако има наличие на психопатология, психологът/психотерапевтът ще я установи и ще те пренасочи към психиатър.
Всяко тревожно и депресивно състояние ли е патология или тези състояния са емоционални проблеми, които са резултат от трудни житейски ситуации
Много често в живота на човек настъпват трудни моменти, които водят до емоционален дисбаланс. Много често водим нездравословен начин на живот, които води до хормонален и емоционален дисбаланс. Ако този дисбаланс се търпи дълго време, това се отразява и на физическото състояние. Когато човекът усети някакъв физически дискомфорт, той обикновено посещава лекар. Но не е нормално, когато се отчетат житейски трудности, да се назначи терапия с психиатрични лекарства. Химическите вещества са излишни за справянето с житейските ситуации. В противен случай неспособността за справяне се превръща в психично разстройство.
За да се справи човекът с житейските трудности, може да му бъде напълно достатъчна психотерапията
Когато човекът попадне в житейска ситуация, която представлява трудност за него, е нормално да се изгуби. И също така е нормално да потърси подкрепата на специалист. В този случай най-добрият вариант е това да е психолог или психотерапевт. Психологът и психотерапевтът познават динамиката на психиката и могат да помогнат на човека да преработи тази сложна ситуация и да намери ресурсите в себе си, за да се справи с нея. Чрез психотерапевтичните методи човекът открива мисловните модели, които са деградивни за него, и с помощта на психолога/психотерапевта да ги замени с градивни мисловни програми. С психотерапевта човекът може да обсъди своите стратегии за справяне, а също може и да намери подкрепа при създаването на нови такива.
Психотерапевтът може да предложи нов поглед, да научи човека на стратегии, които да му дадат емоционална стабилност, да му обясни как функционират психичните процеси и да му помогне да намери своето удовлетворение.
Отработвайки веднъж сложна и трудна житейска ситуация, човекът придобива умения и увереност в своите способности. С помощта на психотерапевта човекът открива кои мисловни модели са станали причина за настоящото му състояние. Това с химични вещества не може да се постигне. Личностното израстване се случва само при взаимодействието на човек и психолог/психотерапевт. Лекарствата са създадени с цел да коригират крайно емоционалните състояния. Но нямат способността да решават проблемите на човека. За да се решат проблемите, не е нужно да се притъпят симптомите, а да се стигне до осъзнаване. Ако само се коригират симптомите, проблемите се задълбочават.
Проблемите не се решават без осъзнаването
За да се реши един житейски казус успешно, това изисква активното участие на личността - трябва да се правят избори, да се вземат решения, да се променят мисловни модели и стратегии на поведение. Понякога е необходимо да се открият дефицитите на личността и да се направи стратегия за компенсиране на тези дефицити. Почти винаги се налага да се въведат някакви промени в битието на човека и в нагласите му. Не всеки обаче е готов за това. Психотерапията помага да се осъзнае необходимостта от промяната, помага при подготовката за самата промяна и при провеждането на самия процес на промяна.
Човекът живее по-лесно в състояние на страдание, защото това му е познато
Родителският модел е много важен за личността. Много често този родителски модел се нарича принципи, житейски концепции, стратегии на поведение. В някакъв момент обаче човекът разбира, че родителският модел не е адекватен на житейската ситуация, в която се намира, тогава той започва да се съпротивлява. За осъзнаването на тези несъзнавани модели се изисква работа - в тази терапевтична работа човекът е сценарист, режисьор и главен герой. Неизвестното е пътят, по който ще продължи. Каква промяна ще се въведе. Обикновено хората го обобщават с една дума - път към щастието. Щастието е нещо много простичко - удовлетворение и спокойствие, но много трудно постижимо, защото хората имаме различно отношение към живота, към околните и към себе си. Щастливият човек вижда смисъл в своето съществуване. Той върви по своя собствен начертан от съзнанието му път, не се страхува и не запълва емоционалните си дефицити извън себе си. За да се постигне това обаче се изисква работа, упоритост, постоянство и търпение. Книгите за самопомощ, онлайн курсовете за личностно развитие с универсална насоченост не могат да заместят взаимодействието с психотерапевт. Всяко състояние изисква индивидуален подход.
Факти за антидепресантите
Антидепресантите НЕ действат веднага след приема им > обикновено отнема от 2 до 6 седмици ежедневен прием, за да се почувства подобрение;
Антидепресантите имат балансиращ ефект върху невротрансмитерите в мозъка > необходими са само в случай на патология;
Антидепресантите не бива да се спират внезапно > важно е да се продължи приемът дори и след като се усети подобрение. Ранното и внезапно спиране на терапията увеличава риска от връщане в началната точка. Това дори и да не навреди на здравословното ти състояние, със сигурност може да стане основа за мисловни модели от типа: "никога няма да се справя с това състояние", "не ми помогнаха хапчетата, значи няма как да си помогна" и т.н.
За да се минимализира риска от връщане на депресията, антидепресантите трябва да се приемат от 4 до 9 месеца. Лечението с медикаменти може да продължи повече от 9 месеца, в зависимост от конкретния казус.
Факти за психотерепията
Психотерепията може да има мигновен положителен ефект върху състоянието, според спецификата на конкретния казус;
Психотерепията спомага промяната на моделите на мислене и поведение, което води до промяна на биохимията на мозъка;
Психотерапията може да бъде прекратена във всеки един етап от нея. Да, максимален резултат може да не е постигнат, но със сигурност в процеса са настъпили промени, които в никакъв случай няма да навредят;
В зависимост от конкретния казус психотерапията може да има различна продължителност. Практиката обаче показва, че до около месец могат да бъде постигнат значителен напредък. Какво ще бъде темпото на работа, ефективността и устойчивостта на резултата зависят от самия човек.
Психотерапията учи човека на гъвкавост и адаптивност. Дава му умения да търси нови стратегии на мислене и поведение.
Понякога приемът на медикаменти е неизбежен, дори е наложителен. Но в голяма част от казусите, които не са преминали в патологичния сектор, една добре планувана и добре проведена психотерапия би била повече от достатъчна. Ако смяташ, че антидепресантите биха направили този процес по-лесен и това е единствената причина, поради която би приемал психиатрични медикаменти, моят съвет е да не се самозаблуждаваш. Да, химичните вещества ще притъпят симптоматиката и може би ще се почувстваш по-добре, но няма да решат проблема, който е първопричината за психичното ти състояния. Не само, че проблемът няма да се разреши, а дори е възможно да се задълбочи. Ако обмисляш подобно решение на своя казус е добре да се консултираш със специалисти - психолог, психотерапевт, психиатър (в този ред) и чак тогава да предприемеш действия в тази насока. Всеки един терапевтичен инструмент може да помогне, но може и да навреди, зависи от начина, по който ще бъде използван.
