top of page
tsvetysnotes_Tsvetelina-Popova.-1gif.gif

Mental health | Повтаряме това, което не поправяме

Всяко нещо, което не е отработено, се повтаря в нашия живот






 

Слушай статията:




 



Случва ли ти се да създаваш един и същи тип отношения, които не функционират правилно? Задаваш ли си въпроса: "Защо има хора, които приключват една връзка, в която са били зависими, и влизат в нова такава?". Със сигурност имаш в живота си пример за дете, чийто родители са алкохолици, което избира за свой партньор в живота човек, който също има зависимост към алкохола? Или пък дете, което е отгледано в семейство с насилие, повтаря този модел като става или насилник, или жертва на насилие?




Доста парадоксално, нали?





На пръв поглед в това няма никакъв смисъл. Кой, израснал в дисфункционално семейство или преживял травма, би искал да повтори този модел?!




Защо повтаряме деструктивните и дисфункционални модели в своите взаимоотношения?



На пръв поглед това звучи парадоксално - ние подлагаме сами себе си на страдание като подновяваме отново и отново болката? Защо? Защо просто не подобрим своя живот като избегнем напълно този поведенчески модел?




Отговорът се крие в схемата, която сме сформирали още в нашето детство на базата на същите тези травми. Схемата е абсолютизирана и генерализирана идея, която имаме за себе си, за околните, за света и за бъдещето. Тези формирани вярвания ни дават необходимото ни чувство за сигурност, усещане за предсказуемост. Те са ни познати и удобни. Те ни карат да се чувстваме уютно, така както се чувстваме в собствения си дом. И точно това е и причината да се придържаме към тях, въпреки, че ни причиняват болка и страдание. Ние се влюбваме в хора, които засилват нашата схема, и ние адски трудно да намерим изход от този повтарящ се и саморазрушителен сценарий.




Травматичните ситуации се повтарят. Фройд нарича това повторение на травматичните ситуации от детството - принуда към повторение. Несъзнателно ние самите пресъздаваме ситуациите, които ни травмират, отново и отново, и изпитваме същите болки и разочарования. Водено от този принцип детето на алкохолик като възрастен е привлечено от партньор, който също има проблеми с алкохола. Дете, което е било жертва на насилие в семейството, се привлича от партньор, който е насилник, или самото то става насилник. Ако дете е преживяло сексуален тормоз, то става проститутка като възрастен.




Причините са няколко:




  • Повторение на познатото




Повтаряме този тип поведение, защото той ни е познат и знаем какво да очакваме. Предпочитаме поведението, което не работи добре за нас, защото другото е неизвестно и непознато за нас.




  • Повторение на това, което сме научили като деца




Като деца ние учим много по-лесно и много по-лесно копираме и възпроизвеждаме модели на поведение. Убежденията и уменията за справяне с определени поведенчески модели, които развиваме през детството, се вкореняват много дълбоко в нас. И след години употреба и получаване на резултат става много трудно да променим своите поведенчески модели.




  • Повторение на това, което ни е травмирало, защото несъзнателно се стремим да го овладеем




Ако като деца сме се чувствали необичани, безсилни и/или отхвърлени, е възможно да пресъздаваме отново тези преживявания и в настоящите си взаимоотношения, за да се почувстваме по същия начин. Правим това несъзнателно усилие с цел да променим резултата. Да бъдем приети, да получим обичта на някого или да придобием контрол над някого, за да се излекуваме. Само че вместо да стане така, с това поведение ние привличаме в живота си хора (партньори, приятели), които проявяват поведенческия модел на нашите родители. А ние не се променяме, а продължаваме да играем същата позната роля, т.е. проявяваме същите поведенчески модели. Следователно и резултатът, който постигаме е абсолютно същият.




  • Смятаме, че заслужаваме да страдаме




Доста често травмите от детството вървят ръка за ръка с насаденото от родителите (или понякога и от други значими възрастни) убеждение, че детето е лошо и затова заслужава да бъде малтретирано; затова бащата пие или пък че заради него семейството има толкова много проблеми. А дори и да липсва директно обвинение, детето възприема срама в семейството и се самообвинява. Самочувствието е силно компрометирано и затова детето вярва, че заслужава емоционалната болка, насилието, неуспешните взаимоотношения и срама в зряла възраст.




Повтаряме това, което не поправяме



Дисфункционалните и деструктивни модели на взаимоотношения се предават от поколение на поколение. И е силно вероятно да бъдат повтаряни, докато не се излекува основната травма. Докато не се почувстваме ценни и достойни да получим добро отношение и уважение.




Повтаряме деструктивните модели, защото те са ни познати и удобни. Възможно е и да нямаме познат конструктивен модел на поведение. И дори, когато усещаме и сме убедени, че нещо не е наред, че поведението ни не е здравословно, е трудно да променим своя модел. Първо защото е по-лесно да правим това, което сме правили винаги, отколкото да учим и да прилагаме нови умения и нови модели. Това важи с пълна сила в стресови ситуации. Тогава, когато нервната система е претоварена, емоциите са извън контрол, а тялото е под действието на адреналина. В такива моменти е изключително предизвикателство да проявим различен тип поведение. Отчасти това го дължим и на нашата невробиология.




Невроните в мозъка създават по-силни, по-ефективни и по-познати връзки, когато мислим или правим определено нещо. Всички преживяваме това всеки път, когато прилагаме на практика определено умение. Колкото повече тренираме стрелба с баскетболна топка, толкова по-лесно вкарваме топката в коша.




Мозъкът ни създава и връзки между чувствата ни и определени ситуации, места и хора. Определен аромат може да ни напомни за конкретен значим за нас човек или да ни пренесе на място от нашето минало, ако този аромат е характерен и има изградена устойчива връзка в нашето съзнание. На същия принцип повтаряме неефективни модели на мислене и поведение. Тези пътища са едни от най-силните и устойчиви.




Ако едно дете е малтретирано или пренебрегвано, нервните пътеки за тези модели на взаимоотношения се засилват и мозъкът свиква с тях. Затова е силно вероятно това дете да търси подобен модел, без дори да го осъзнава.




Децата имат нужда от внимателни и грижовни родители. Имат необходимостта да се чувстват и да бъдат в безопасност. Но също така се нуждаят и от предвидимост. Когато семейството не функционира нормално, тези неща обикновено липсват. Резултатът е напрегнати, тревожни и уплашени деца, които не се чувстват в безопасност.




Когато пресъздаваме деструктивни модели на взаимоотношения от нашето минало, а това го правим несъзнателно с цел да повторим миналите преживявания, се опитваме да поправим това, което като деца не сме могли. Предимно несъзнателно смятаме, че този път ще получим любовта и грижата, от която се нуждаем, и няма да направим същите грешки. А избягвайки грешките, ще избегнем отхвърлянето или насилието, което като деца сме претърпели.




Нарушаване на моделите на поведение



Нефункционалните модели на поведение и мислене могат да бъдат разрушени и заместени с нови, които да са конструктивни. Само че колкото по-често сме правили, чувствали нещо или само сме мислили за него, толкова по-силни са невроните връзки и толкова по-трудно е да се разруши познатия модел. Когато мозъкът се пренастройва, тогава се създават нови неврони връзки, така че новите неврони връзки да станат навик и модел на поведение по подразбиране. Когато решим да реагираме по различен начин или пък да мислим по различен начин, ние създаваме нови неврони пътеки. Колкото повече повтаряме това, толкова повече правим този модел предпочитан и удобен за действие и мислене.




Начини, по които да започнеш да променяш старите си деструктивни модели



1. Анализирай и разгледай обстойно моделите на поведение в своето семейство




Това са моделите на нашите бъдещи връзки. Може да позадълбочиш и да поразровиш малко повече за динамиката на взаимоотношенията, да си направиш дневник на детските преживявания или да поработиш с психолог, който да ти помогне да разбереш повече за правилата и ролите в твоето семейство.




2. Анализирай собственото си поведение




Важно е да си наясно със своите мисли, чувства и поведение. Да разбираш своята роля в нефункционалните си взаимоотношения. Всеки един от нас е отговорен за своето поведение и действия. Затова научаването на по-здравословни начини за справяне с проблемите, за задоволяване на собствените нужди и за справянето със стреса са важни за нормалното ни функциониране.




3. Отработи своите травми




Непродуктивните взаимоотношения произтичат от отхвърляне, изоставяне, срам или други травмиращи и болезнени преживявания. За да създадем здрави, стабилни и изпълнени с любов връзки, трябва да се научим да се чувстваме обичани и достойни. Докато емоционалните рани и неудовлетворените нужди не са разрешени, ще продължи търсенето на лек чрез партньори/ приятели, които не са в състояние да ни накарат да почувстваме обич и топлота. За това може да е от полза терапията, защото чрез нея могат да се открият травмите и да бъдат здравословно отработени.




4. Учи и практикувай нови умения




За да променим нефункционалните модели, ние трябва да променим своето поведение. А за да променим своето поведение, трябва да променим и своето мислене. Тази промяна включва усвояването на ефективни начини за общуване, техники за регулиране на емоциите и грижа за себе си.




5. Отнасяй се добре към себе си




Значителните промени отнемат много от нас и ни е необходимо и време. Няма как дългогодишно практикувани модели да бъдат променени за седмица или месец. Затова трябва да се действа внимателно, докато се правят промените, учат се нови умения, търсят се нови отговори и се върви към развитие.




Терапията ни посочва здравите типове взаимоотношения и ни помага да ги разберем и приемем. Понякога това е лесно. Но друг път излизайки от схемата, ние ще трябва да се сблъскаме с едни от най-големите си страхове. И да докажем на себе си, че можем да ги преборим. Само тогава ние ще си докажем, че можем да живеем извън схемата. Терапията изследва дълбоките чувства и формира нови, по-адаптивни умения и подходи, които дават трайни и устойчиви резултати. Това се дължи на структурираността на терапията, на положените усилия и постоянната конфронтация с вярванията, които ни водят само към проблеми, и с неефективния поведенчески стил.










 

Последни публикации

Виж всички

Comments


Tsvetelina-Popova.jpg
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest

Ако съдържанието ти харесва и е полезно за теб, можеш да ме подкрепиш

  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_youtube_banner.gif
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_instagram_banner.gif
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-feedback-psichologist-nlp-psihotherapist.png
feedback-024-radina.png
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application-psichologist-nlp-psihotherapist.
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application.png
bottom of page