Емоционалната храна - привързаността
Теория за привързаността
Какво е привързаността? Видове привързаност
Взаимоотношенията са обект на изследване на психологията на взаимоотношенията, чиято основна задача е да отговори на въпроса за начина, по който се създават и развиват отношенията и какви са причините, поради които те процъфтяват или се разпадат. Според съвременния подход хората избират своите партньори на основата на фактори - биологични, социални и такива, които се отнасят до средата. Основният мотив за създаване на романтична връзка и семейство е стремежът ни да формираме и поддържаме близост.
Теория за привързаността
Теорията за привързаността се развива за пръв път от психолога Джон Боулби. Тя е резултат от изследвания на взаимоотношенията на човека и на други видове. Според нея връзките, които формираме като зрели индивиди зависят от най-ранните ни преживявания като деца. Според Боулби ние се раждаме с инстинктивна потребност да се привързваме, защото така ние си гарантираме своето оцеляване. По-късно това изследване се доразвива от други психолози. През 70-те години на миналия век Мери Ейзнзуърт я доразвива като наблюдава майки с деца през еднопосочно огледало. На база на своите заключения тя прави извода, че децата които имат майки, отговорни към нуждите на своите деца, развиват чувство на сигурност в своите взаимоотношения. Докато децата, чиито майки са по-нечувствителни към техните нужди, са по-несигурни. Тази сигурност, както и нейната липса, поставя основата на отношенията на детето в зрелостта.
Какво е привързаността?
Привързаността е трайната и дълбока връзка, която се изгражда между родител и дете в ранните години от живота на детето. Тази връзка е и базисна човешка потребност. Всеки един от нас притежава инстинкта да се привързва и точно този инстинкт е залегнал в основата на теорията на Боулби.
Привързаността се формира в ранна детска възраст
Една от главните идеи в психологията на взаимоотношенията е, че привързаността в детството влияе върху поведението му към партньора, когато вече е зрял индивид.
Сигурна привързаност
Ако детето се чувства сигурно през своето детство, то това ще доведе и до сигурност в отношенията му в зряла възраст. Когато детето е сигурно, че нуждите му ще бъдат задоволени, то развива чувство на сигурност и в своята привързаност. Човекът, който се грижи за него, е чувствителен и откликва бързо и редовно на неговите потребности. По този начин детето спокойно и щастливо може да проучва заобикалящата го среда. В зряла възраст този човек се чувства уверен в своите връзки. Търси подкрепата на своя партньор и с охота предлага своята помощ и подкрепа.
Амбивалентна привързаност
Ако детето не вярва, че нуждите му ще бъдат задоволени от грижещия се за него, то развива амбивалентна привързаност. Грижещият проявява непостоянно поведение – веднъж е грижовен, веднъж е незаинтересован- това прави детето несигурно, тревожно и гневно. В зряла възраст този човек става тревожно-самовглъбен. Има постоянен страх от отхвърляне, който го прави прилепчив, изискващ (понякога до крайност). Основен двигател на неговите връзки става емоционалният глад, а не толкова истинската обич и доверие.
Отбягваща привързаност
Ако нуждите на детето не са задоволени в достатъчна степен от грижещия се за него родител, детето развива отбягваща привързаност. Грижещият се за него е отчужден и неоткликващ. Детето също се отдръпва емоционално, защото подсъзнателно знае, че откликът на неговите нужди е минимално възможен. Това дете в зряла възраст става пренебрегващо-отбягващ човек. Той е емоционално отдръпнат. Видимо изглежда независим, но това е само илюзия, която е породена от незачитането на неговата значимост от неговите любими хора.
Дезорганизирана привързаност
Ако родителят на детето е непредсказуем и го плаши или с тормоз, или с проява на своите пасивни страхове, то детето се стресира и самовглъбява, става неотзивчиво и объркано, не изгражда стратегия за задоволяване на своите потребности. Такова дете в зряла възраст става боязливо-отбягващ човек. Той е постоянно в крайности, непредсказуем е емоционално и понякога влиза в насилнически взаимоотношения. Разкъсван е между търсенето на топлотата на партньора и страха от сближаване, а много често това причинява страдание.
За да се създаде хармонична романтична връзка е добре да се вземе под внимание как се реализират различните видове привързаност в зрелостта. Най-стабилни са връзките обикновено при хората със сигурна привързаност. По-несигурните трябва да полагат малко повече усилия, за да сплотят своите връзки.
Comentários