Self-care | Пусни миналото
5 мощни практики за освобождаване от емоционален багаж, болка и съжаление за нещо вече отминало
Има една поговорка, която гласи, че тези, които не се откажат от миналото си, са обречени да го повторят. Мир намираме, когато се излекуваме от своето минало.
Освобождаване от емоционалния багаж: Време е да се откажеш от своето минало
Слушай статията:
За да напредваш в своя живот, имаш нужда от здрава основа. Тази основа можеш да си осигуриш по различни начини, но цялостното укрепване може да бъде компрометирано, чрез паралелното подкопаване на основите, които се опитваш да изградиш.
Не можеш да стигнеш далеч, докато не се освободиш от неразрешените конфликти, отказът ти да простиш и ограничаващите вярвания, идващи от твоето минало. Затова трябва да имаш ясна представа какъв багаж носиш със себе си. След това е необходимо да се научиш да се освобождаваш от ненужното, за да постигнеш успеха, към който се стремиш. Освобождаването и подреждането на бъркотията от миналото носи известен дискомфорт, но по-добре да изпитваш дискомфорта от разчистването, отколкото дискомфорт от тежестта на отминалите ситуации.
Защо не бива да пазим миналото си?
Преди да си кажеш, че това е много трудно или невъзможно, искам да отбележа, че освобождаването от миналото не е задължително да бъде тежко изживяване. Всъщност пускането и освобождаването са прекрасна възможност да се почувстваш по-леко. Просто между тежестта и лекотата има известен дискомфорт. Той е съвсем незначителен. Веднага щом решим, че можем да го изпитаме, ние просто преминаваме през него. А от другата страна ни чака лекотата.
Нека се фокусираме върху това как тези неуредени взаимоотношения от миналото могат да подкопаят сериозно твоя напредък. Важно е да се освободиш от гнева и от другите негативни емоции. Ако нямаш умението да се отпускаш и да се довериш на опита, който вече имаш, единственото нещо, което може да се случи, когато предприемаш голяма промяна в своя живот (нова връзка, кариерна промяна, преместване на друго място), е умът ти набързо да прегледа багажа, които носиш (неразрешени проблеми, минали травми, грешки, загуби), и да ти върне отговор, че това не е никак добра идея.
Вместо да мразиш ума си за това, е добре да си припомниш, че ти си този, който го е програмирал да мисли така. Когато се родим, ние имаме изцяло празен диск, на който постепенно записваме нещата, за които трябва да внимаваме, нещата, които могат да застрашат нашето оцеляване и щастие. Така е устроен умът ти и това е неговият начин на работа. Но мозъкът има нужда от прекалено много енергия, за да извършва своите функции, затова използва различни механизми, които да му спестят усилие. Затова колкото по-интензивни са лошите преживявания в миналото, толкова по-дълбока е следата, която са оставили. Това е сигнал, че е важно да се освободиш от своето минало.
Умът непрекъснато търси прилики между настоящето и миналото, за да те предпази от допускането на едни и същи грешки и от повторението на едни и същи неприятни изживявания. Когато открие такава прилика, той произвежда предупредителни мисли и инициира интензивни емоции, чрез които иска да привлече нашето внимание.
Какво можеш да направиш, за да се откажеш от това, което те задържа в миналото, и да продължиш напред?
Започни с благодарност към ума си. Благодарност за усилията му да те предпази, но му кажи, че работата му се базира на остарели вече вярвания и прекалено обобщена информация. Това е първата голяма стъпка към освобождаването от миналото. Няма никакъв смисъл да се обвиняваш за това как работи твоят ум. Ти си направил най-доброто с ресурсите, с които си разполагал към онзи момент. И ако искаш свободата да се проявява във всеки един момент, без ограниченията на миналото, е наложително да си признаеш, че багажът, който носиш със себе си, ти пречи. Ограничаващите вярвания и ехото на отминалите емоции са намеса в твоето лично пространство и нарушават спокойствието ти.
Необходимо е да се научим да пускаме: разбери какво ти пречи
Идентифицирането и освобождаването от влиянието на отминали събития, от които трябва да се освободим, се свързва с припомнянето им. Припомнянето им води до свързване с тялото - припомняме си физическите изживявания. А това не те кара да усещаш чистота и лекота. Вместо това може да почувстваш тежест, стягане, възбуда и свитост. Може да се появи и негативна емоция - като вина, страх, срам, гняв, съжаление, тъга или мъка.
Възможно е нещо, което си направил и което е обективно лошо, всъщност да не провокира особено силна физическа и емоционална реакция, когато се съсредоточиш върху него. Обективната оценка на греха на дадено събитие е по-малко значима, отколкото влиянието, което това събитие има върху теб. И от друга страна можеш да направиш нещо наистина маловажно и невинно, а това да даде голямо отражение върху теб.
Предлагам ти една таблица, която да ти помогне да се освободиш от ненужния багаж. Тази таблица можеш да създадеш сам или да използваш този работен лист. В горната част на листа напиши: "Моят багаж". След това създай 5 колони със следните заглавия: Проблем, Обвинения, Последици, Възможност и Поправка.
Изтегли таблицата
Колона 1: Какви са твоите проблеми?
Това може да е всяка една ситуация от миналото, която все още ти влияе. Може да са:
- проблеми, които са възникнали в момента - борба с наднорменото тегло, което мразиш; неугасващ, който продължава прекалено дълго, с твоя шеф.
-проблеми, които включват други хора;
- ситуации, които живеят изцяло в твоя собствен опит - откраднатия бонбон от кварталния магазин.
Ако имаш проблем да мислиш за проблемите, опитай се да отговориш на въпросите:
- За какво съжалявам?
- Какво не харесвам в себе си, в живота си, в другите хора или в света?
- С кого от обкръжението си се страхувам да заседна в асансьор за по-дълго време?
След това потърси отговорите си за неразрешените ситуации и конфликти. За да пуснеш някого или нещо, първо трябва да разбереш на кого/на какво си заложник. Не се опитвай да преминеш през целия си живот в този момент. Просто започни с първите няколко неща, които ти хрумнат.
Когато изброяваш проблемите, върху които искаш да работиш в процеса по освобождаване на миналото, не е необходимо да обясняваш подробно цялата ситуация в колоната. Използвай няколко ключови думи (например: бонбонче), които да помогнат на ума ти да се свърже със ситуацията.
Колона 2: Кого обвиняваш?
Тук е моментът да определиш кого държиш виновен за всеки един от своите проблеми. Кога държи заложник на своя ум? На кого отказваш да простиш? Напълно е възможно отговор в тази колонка да е "аз съм виновен".Напълно нормален и често срещан отговор. Напишете името/ имената в тази колона.
Силата на прошката
Приеми пускането на своите заложници като ментално почистване преди да започнеш да изграждаш своя нов живот. В света на физическото здрава се говори толкова много за начините и методите за прочистване на телата, но толкова малко знаем за прочистването на ума. Най-мощният метод за душевно прочистване е прошката. Ето как да простиш.
Признай пред себе си, че повечето хора са просто объркани деца или поне стават такива, когато са емоционални.
Те все още търсят начин да задоволят своите нужди, все още търсят одобрение от всички и все още искат да причинят болка на хората, които са ги наранили. Така че, когато сме ядосани действаме така, както действахме, когато бяхме на шест. Да се научиш да пускаш включва признаване на тази перспектива и проява на съпричастност.
В процеса на живеене ние често причиняваме болка на другите. Ако ти си човекът, който потърпевш, добре е да помислиш над това, че другият е бил объркан. Той може би не е разбирал, че може да задоволи своите потребности без да наранява другите; може би не е разбирал напълно ефекта на своите действия; може би не е разбирал, че има право на безусловна любов; и може би не са разбирали същността на връзката си с теб. Това може да промени отношението ти към този човек. И наистина се надявам да направи прошката опция за твоя ум. От тази перспектива освобождаването от гнева и пускането на миналото стават по-лесни.
Обмисли идеята за това, че доживотното наказание е неразумно решение.
Ако възнамеряваш да отлагаш прошката към някого (или към себе си) до края на твоя живот, на това спокойно може да се сложи етикет "жестоко" или "нечовешко". Уникално човешко качество е да таиш злоба вътре в себе си и да отказваш да се освободиш от нея.
Приеми прошката като нещо, което дължиш на себе си и на хората около теб
Когато отказваш да простиш на другите, ти поемаш ролята на инквизитор, изпълняващ едно безкрайно наказание, вместо да се освободиш от миналото. И така ставаш надзирател в своя собствен умствен затвор, а това изисква много енергия и умствен капацитет. Наистина ли искаш да дадеш всичко това на човек, който смяташ, че те е наранил?! Съсипването на спокойствието ти и ограничаването на личната ти свобода подобряват ли ситуацията по някакъв начин?
Негодуванието е емоционална отрова. Дори и да не искаш да спасиш човека, то трябва да спасиш себе си, като се освободиш от този гняв и да спреш да пиеш тази отрова. Това ще ти донесе незабавно облекчение. Можеш да напуснеш от сега работата на надзирател и инквизитор и да детоксикираш своя ум.
Прошката не е еднократно действие, тя е процес.
Често се случва, че обявяването на нещо за "простено" не слага край на историята. Силните чувства остават и дълбоки следи. Много е лесно да се поддадеш на стария мисловен модел. Налага се да поемеш ангажимент към самия себе си, че отсега нататък ще разпознаеш всеки път, когато започнеш да таиш негодувание. Освобождаването от миналото е процес и за да се научиш на това умение се изисква практика. Не анализирай защо си простил и отново си допуснал взаимоотношения с този човек. Не допускай негодуванието отново. Просто спри. Прости още веднъж. Този път по-ефективно от предния. И това веднага ще ти даде лекота.
Враждебността вътре в теб най-вероятно настоява пред теб (а най-вероятно и пред околните), че някой е направил нещо нередно. Нещо не бива да се случва, но е факт. И ти, както и твоята гледна точка, сте прави в случая.
Когато си заседнал в необходимостта да си прав, ти блокираш напредъка в своя живот и правиш невъзможно освобождаването от хватката на твоето минало. Така намаляваш своите перспективи, защото не спираш да се ръководиш от тази нагласа. Това не ти дава възможност да видиш голямата картина, а това спира пътя ти към живот изпълнен с щастие и удовлетворение.
Ако се обвиняваш за всичко в своя живот, което смятате, че не е трябвало да се случи по начина, по който се е случило, не можеш да пуснеш своето минало. Може да осъзнаваш това, но може и да прехвърляш вината на някой друг. Има вероятност, когато нещата не са перфектни, умът ти да има обяснение за това и то да звучи по следния начин: "нещо не е наред с мен" или "тялото ми греши, умът ми греши, изборите ми са грешни, обърках си живота".
Ограничаващите ни вярвания са като торби с пясък, които тежат на твоя балон и не му позволяват да отлети. В процеса на прошка се учиш как да прерязваш един по един конците, с които са завързани торбите към коша на балона. Когато прошката се превърне в навик, започваш да изпитваш лекота и свобода, които са липсвали в живота ти. Това ще ти припомни колко мощен механизъм е това. Този процес изисква упорита работа, но има безспорни предимства!
Колона 3: Последици
Време е да се върнеш на списъка си с багаж, от който искаш да се освободиш. Прегледай информацията, която попълни в колона 1 и колона 2 и помисли над това: "Какви ще са последствията, ако позволиш тази ситуация да остане неразрешена?". Дори и да не можеш да се сетиш за обективна причина да оставиш нещо или някого в своето минало, винаги има една константна причина: отказът да простиш нанася поражения на твоето спокойствие и пространство. Ако си в неразрешен и продължителен спор с шефа си, това може да доведе до това да се страхуваш да ходиш на работа, а работата ти харесва.
Колона 4: Възможност
Ако има начин да спреш да се бориш с това и да намериш жадуваното спокойствие? Какво би станало, ако оставиш този проблем в миналото? Дали няма да получиш повече щастие? Повече енергия? Повече свобода? Дали няма да се научиш да продължиш напред своя живот?
Тук е мястото да напишеш своя отговор.
Колона 5: Поправка
Тук е мястото, където можеш да погледнеш в бъдещето. Тук можеш да разгледаш възможностите да разрешиш проблема, така че да се освободиш и да изградиш своя живот по по-здравословен начин.
- Какви действия ще предприемеш за да коригираш проблема?
- Как да поемеш ангажимента да тушираш този проблем, ако възникне отново?
-Какви разговори е необходимо да проведеш, за да стигнеш до желаното решение?
- Демонстрирай своята решителност да приключиш с това.
- Състави си ритуал за освобождаване от миналото. Направи алгоритъм за освобождаването на себе си или на някой друг от този затвор.
Ето и още няколко идеи как да се откажеш от някого и да продължиш напред
1. Ако си нарушил споразумение, не си спазил поет ангажимент, нарушил си дадено обещание или по някакъв друг начин си показал непочтеност и си причинил вреда (и човекът, на когото си навредил, си ти самият), признай си какво си направил. Не се оправдавай и изчисти тази ситуация. За да се освободиш от своето минало, направи нещо, което доказва искреността на твоето извинение. Отиди отвъд очакванията, особено ако целта е да си възвърнеш нечие доверие. Дори и това да е твоето собствено доверие към самия теб. Раздай се на 110%. Поправи това, което е било счупено, или заплати нанесените загуби.
2. Има моменти и ситуации, в които признаването на минали грешки или откритото коригиране на стара травма, за да изчистиш нещата от своя страна, би навредило повече, отколкото да помогне. Ако другата страна е продължила напред или замесването й в този процес не е безопасно и продуктивно, по-добре не я замесвай. Въпреки, че има грешки за поправяне и рани за лечение, това не винаги е възможно и необходимо, за да се освободиш от своето минало. В тези случаи фокусът е върху твоето избавление, прошката към себе си, възстановяване на доверието към себе си и загърбването на всичко, което се е случило. За да подсилиш това действие, освен да поемеш ангажимента да си простиш, можеш да направиш анонимен акт на доброта към този човек - дарение за благотворителност или някакъв ритуал към самия себе си - засаждане на дърво, което да символизира новата надежда и здравословния растеж. Умението да прощаваш е повече фокус към себе си, отколкото върху някой друг.
3. Повечето от миналите ни "грешки", които ни тежат, включват и начини, по които сме навредили на себе си. Затова освен искрена прошка към другите, е добре да се насърчаваш към искрена любов към себе си.
- Как можеш днес да покажеш на себе си, че се обичаш?
- Какви хубави неща можеш да направиш за себе си днес?
- Как можеш да подобриш връзката със себе си още днес?
Това е страхотна практика, която е силна сама по себе си, но и е мощен инструмент за освобождаване от хватката на миналото.
Изцелението и освобождаването от хватката на миналото изискват усилия и желание. Този процес изисква излизане от зоната на комфорт. Всеки път, когато разрешиш проблем, свързан с твоето минало е като да хвърлиш куфар плен с камъни. Колкото повече се освобождаваш, толкова повече се учиш да пускаш и да идентифицираш конфликтите и оплакванията. Вече ясно ще определяш какво ти тежи и ще знаеш как да се освободиш.
Бъдещите ти планове имат нужда от чиста и стабилна основа, на която да стъпят.
