Mental health | Загубата на работа не означава край на щастието или край на живота
Загубата на работното място и значението на тази загуба за психиката
След обявяването на извънредното положение и карантината доста хора останаха без работа, а друга голяма част нямат гаранция, че скоро няма да загубят работното си място. Затова избрах да разгледаме темата за загубата на работното място и значението на тази загуба за психиката всеки един от нас.
Загубата на работа е един от десетте най-силни житейски стресори. Какви ще са пораженията от загубата зависи до каква степен работата е важна за нас и какъв тип човек сме.
До колко загубата на работа е стрес фактор?
Стресът от загубата на работното място е равен на стресът, който причиняват житейските промени - бременност, сватба или пък пенсиониране. Това е проблем, който зависи от очакванията, които имаме, и личните ни нагласи за ситуацията. За някои смяната на работа е желана промяна. Но за повечето това обаче е значим житейски стрес.
Какво конкретно увеличава стреса от загубата на работното място?
Факторите са много. Голяма роля играе това дали очакваме да загубим своята работа, дали имаме други житейски области, които да ни карат да се чувстваме пълноценни - хармонични взаимоотношения, приятели, хоби, възможност за себереализация извън конкретното работно място. Ако дефинираме себе си обаче единствено през нашата работа, след като я загубим това за нас е равносилно на загуба на част от нашата идентичност. А това е травмиращо.
Как да се справим?
Много е важно дали възприемаме себе си през призмата на определена позиция или през призмата на професията си като цяло. Ако самооценката ни е силно зависима от конкретната позиция (фирма, предимства и ползи, които тя ни носи), то тогава загубата й определено ще е болезнена. Но ако обаче се чувстваме като представител на определена професия (търговец, счетоводител, лекар), то тогава много бързо след загубата на работното си място ще осъзнаем, че можем да реализираме своите способности и някъде другаде. Изключително важни фактори са личностното развитие, опитът ни да се справяме с обичайните трудности в нашия живот, способността ни да откриваме истински важните неща в живота и да ги разграничаваме от тези, които са по-незначими за нас. Със сигурност роля играе и кой според нас е виновен за ситуацията. По-лесно е психически да понесем загубената работа в следствие на съкращение, отколкото в следствие на невярно обвинение или пък в следствие на лични пристрастия от страна на ръководството.
Зависи ли това как ще се възприеме загубата на работното място със социалната и семейната ситуация или от годините?
Възможно е и да има подобна зависимост. Но основният фактор за нарастването на стреса си остава интерпретацията на последиците, до които може да доведе загубата на работното място. Ако имаме голямо семейство, което да изхранване, съпругата или съпругът ни не работи, нямаме достатъчно спестявания и имаме опасенията, че заради възрастта трудно ще се справим с нова работа, то със сигурност всичко това ще утежни преживяването ни на цялата ситуация. Но пък от друга страна по-голямата възраст означава повече опит, натрупана мъдрост и житейска перспектива, а добре функциониращото семейство дава една голяма психологическа сигурност, така че тези взаимоотношения съвсем не са еднозначни.
Загубата на работно място не е нещо рядко срещано в наши дни за съжаление и все повече хора се обръщат към услугите на психолог, за да се справят с тази житейска трудност
Има няколко неща, които можем да направим като превенция, за да избегнем голямата степен на стрес, когато евентуално загубим своето работно място.
1. Като цяло е добре да си създадем повече източници на удовлетворение, а не работата ни да е единственият.
2. Да избягваме да дефинираме себе си като представител на определена позиция и на определена компания. А по-скоро да се дефинираме чрез своята професия, призвание, способности, умения и опит.
3. Да се опитаме да се подготвим за ситуацията, когато евентуално бихме били без работа - да си изясним какво бихме могли да правим тогава, да си направим план как бихме действали, ако нещо се случи или пък не се случи, да имаме спестявания и т.н.
4. Добре е и да придобиваме постепенно нови умения и знания, докато работим, защото така ние си създаваме повече възможности и разширяваме спектъра от позиции, за които да можем да кандидатстваме.
5. Да не забравяме и да полагаме усилия за личностното ни развитие, да знаем кои са силните ни страни и да можем да преценим кое е важно за нас, за да можем да видим живота си в релевантна перспектива.
Ако положим усилия върху тези неща, то загубата на работа няма да ни изглежда като край на личното ни щастие, а по-скоро като възможност да развием житейската си история по един по-добър и по-вълнуващ нов начин.
Можем ли да бъдем оптимисти в случай, че загубим работата си и после дълго време не успяваме да си намерим нова? Няма ли това да доведе до отчаяние и до загуба на самочувствие? Как да се справим с това?
В тази ситуация трябва да се пазим от вярването, че щом сега съм безработен, ще бъде безработен завинаги. Ако приемем това вярване, ние отключваме една поредица от много бързи промени, които са обратими, но процесът е тежък и бавен. Самочувствието, мотивацията, работните навици, социалната компетентност и устойчивостта на стрес рязко падат.
Моят съвет към всички, които загубват работа си, е да не си дават почивка. Да се отнасят към себе си още от първия ден така все едно вече новата им работа е да си търсят нова работа. Ставайте рано и работете от 6 до 8 часа върху търсенето на нова работа. Актуализирайте автобиографията си, ревизирайте своя имидж в социалните мрежи и търсете начин да изявите себе си в най-добрата светлина. Не се ръководете от това какво е прието, а по-скоро от това какво трябва да направите. Този принцип пренесете и в работата си после.
Когато прегледате всички достъпни предложения за работа, то тогава тези 6 - 8 часа на ден посветете на работа върху себе си, не забивайте пред телевизора или пък да се отдадете напълно на любимите си занимания. Правете неща, които ще повишат вашите шансове на пазара на труда, вашето самочувствие и мотивация. Отделете време за научаване на нови умения и знания, за научаване на езици или пък за преквалификация.
Главното е да не губите мотивация.
Правете нещо за някой, ако трябва и безплатно. Просто правете нещо, за да виждате някакъв личен резултат, за да се срещате с трудности, за да се справяте със стреса. Можете да помагате на детето на съседите в уроците по английски, да почистите общите части в блока или пък да помогнете на някой съсед с дейност, в която можете да бъдем полезни. Не става въпрос да се изкарват пари, а по-скоро за поддържане на усещането за полезност, мотивация, на социалните навици и на самочувствието.
Ако е трудно или невъзможно да намерите работа в своя регион, замислете се за преместване някъде, където имате възможност за професионална реализация, за възможност да пътуване или пък за работа от разстояние. Бъдете комбинативни и търсете решения за всяко едно ограничение, с което се сблъсквате. Да, някои възможности може да не са толкова печеливши, удобни и леки, но при всички случаи е по-добре и за вас и вашето семейство да правите нещо, отколкото да седите вкъщи без никаква надежда и без никакво самочувствие, с постоянно нарастваща апатия и ленивост, да седите безкрайно пред телевизора и да ругаете това, че нямате работа.
