Mental health| Егоизъм за здраве
Егоизмът може да бъде и полезен, а понякога дори е и жизнено важен
Слушай статията:
Липсва ти енергия. Физическа и психическа. В същото време си здрав, имаш работа, приятели, позволяваш си почивка (или поне така си мислиш)... и въпреки това нямаш енергия, нещо не е както трябва. Но какво?
Може би ти липсва вътрешен мир. Може би прекалено често попадаш в ситуации, които никак не ти харесват. И това е, защото околните ти се радват, харесват те, а ти не можеш да им откажеш. Защото не си егоист. Добре дошъл в клуба на медалистите по жертвоготовност. Дано само тази жертвоготовност да не те убие!
Егоизъм?! Не мога да съм егоист! Или пък мога...?
Можеш! И тази цел е напълно постижима. Освен постижима е и здравословна.
Задоволяваш със замах нуждите на околните, посещаваш местата, които те харесват, и правиш нещата, които радват тях. И това за теб е ежедневие. Рутина, с която толкова си свикнал, че не го приемаш за проблем. Само че, това е проблем и то голям.
Енергията ти свършва да радваш околните, да задоволяваш техните потребности, да решаваш техните проблеми. И понеже не си егоист, не търсиш същото от тях. Ти можеш да се погрижиш сам за себе си. И то е така, ама нямаш време. Пилееш цялото си време и енергия в угаждане на другите. А твоите незадоволени потребности, неглижирането на себе си, се натрупва, фрустрацията расте, а не след дълго се превръща в гняв.
Затова не само, че можеш да бъдеш егоист, но дори трябва да бъдеш. Поставяйки себе си на първо място, ти си гарантираш удовлетворение и спокойствие. И не на последно място - човек, на когото могат да разчитат твоите близки и приятели. За да са щастливи децата, първо майката трябва да е. При авария в самолет първо слагаме своята кислородна маска и чак след това помагаме на децата си и на околните. И това не е егоизъм, а здрава логика. Ако ти не помогнеш първо на себе си, трудно ще помогнеш на който и да е друг около теб.
Но нали все ни учат, че на първо място трябва да мислим за другите и после за себе си! И така от ранна детска възраст. Докато съзреем вече сме убедени, че всеки един друг е по-важен от мен самият. А в твоят живот няма по-важен човек от теб! Другите нямат никаква стойност в твоя живот, ако теб те няма!
Как да развиеш своя здравословен егоизъм?
Нека подходим стъпка по стъпка, математически и ясно!
1/ Замисли се над това какво точно искаш. Както в личен, така и в професионален план.
2/ Направи грижата за себе си част от твоята рутина. Постави си ясни и точни цели, които да те водят в твоята лична посока. Сложи свои лични дефиниции в собственуя си живот.
3/ Когато вече знаеш как се проявява и как дефинирате това, което искаш, отговори си: По какъв начин можеш да постигнеш това? Например: когато имам време за себе си, ще имам по-малко извънредни часове в работата...
4/ След това включи логиката, рационалното: Как да постигна това? Какви са реалните възможности тук и сега?
И не забравяй, че във всеки случай важи следното:
Егоист не е този, който мисли за себе си. Ако не правиш най-доброто за себе си, няма как да си щастлив и удовлетворен. А така и хората около вас също няма да са. От друга страна, ако не даваш най-доброто на себе си, как ще го дадеш на околните?!
Ти се опитваш да си Ок, но тези около теб не са? Не е необходимо да ти стане и на теб зле в този момент. Ако околните те обичат и държат на теб, това е последното, което искат. А и така няма да им помогнеш! Не е необходимо да си в същото положение като тях в този момент. В един момент ситуацията ще се промени. Затова се постарай да си запазиш хармонията възможно най-дълго.
Позволи сам на себе си да се радваш на живота си всеки ден. Живей и се стреми към живота, който искаш, всеки ден. Позволи си да си на първо място за себе си. В това няма нищо лошо.
От отношението ти към теб самия зависи и отношението на другите към теб. Няма как ти да пренебрегваш всяка своя нужда, да омаловажаваш всяко свое желание и другите да уважават нуждите ти и да удовлетворяват твоите желания. Както ти се отнасяш към себе си, така и другите се отнасят към теб.
Как се постига това на практика?
Отделяй време за себе си, защото никой друг няма да направи това вместо теб. Не се изискват непосилни усилия. Понякога дори само осъзнаването и желанието за промяна са достатъчни. Прояви дисциплина и не се отказвай дори и да мислиш, че нямаш нужда от това да бъдеш свой собствен приоритет. Единственото извинение да не го правиш е да имаш температура 40+ градуса.
Никой освен теб няма да изживее твоя личен живот. Нито пък ще ти създаде щастието, за което мечтаеш. Да, никой и не може да помогне на хората, които обичаш, в моментите, когато имат нужда от теб. Но за да им помогнеш, трябва да имаш ресурс за това. Трябва да имаш енергия.
Груба констатация?
Да, така е! Но справедлива! Когато си го признаеш и го осъзнаеш, ще имаш контрол над живота си. Ще го ръководиш напълно! Бавно, но в посоката, в която искаш. Мощно.
Carpe diem.
