Mental health | Физическа травма Vs. Психологическа травма
Физическата травма обичайно става повод за емпатия, а психическото нараняване се описва като лиготия и излишна драматизация
Слушай статията:
Менталното здраве и психическото състояние продължават да бъдат тема табу. Едно физическо неразположение среща реакции като: "О, ужас!", "Пази се!". А какви са реакциите срещу психичното неразположение?! Много често са от гамата на: "Стига лиготии!", "Много си слаб!", "Стегни се!"...
Ако човек пострада физически и има видима физическа травма, като счупен крайник например, това мигновено предизвиква у околните реакции на емпатия и съпричастност. Със сигурност на никого няма да му хрумне да даде съвет от типа: "Стъпи си на крака, повърви и всичко ще се оправи!".
Обаче ако човек преживява душевно нараняване, изживява някакво психическо неразположение или състояние, тогава реакциите срещу него са от типа: "Стегни се!", "Не се глези толкова!", "Какво пък толкова се е случило!", "Всичко е наред!", "Ох, спри да драматизираш толкова!", "Нищо ти няма!", "Пийни едно и ще ти мине!" или "Просто си легни и се наспи!".
Това ли е начинът, по който лекуваш физическите си наранявания?!
Ако ръката ти е счупена, лягаш и се наспиваш и на сутринта всичко вече е наред?! Житейският опит показва, че не се получават така нещата, въпреки силното ти желание. Нуждаеш се от спокойствие, грижи, търпение и рехабилитация.
Душевното нараняване не се гипсира, не се и шинира. То остава скрито за околните до момента, в който човекът сам не реши да го покаже, да сподели, да го заяви. В този момент вместо шина, гипс, разбиране, грижа, спокойствие и търпение, той често получава пренебрежение и хапливи коментари.
Равносметката: когато някой контузи тялото си, всички му пожелават "Бързо възстановяване"; когато някой си контузи душата чува "Нищо ти няма! Ще ти мине!".
Човекът е система
Имаш както физика, така и психика. Ако имаш физическа контузия, това
влияе и на твоята психика. Душевната травма също влияе на твоята физика. Нараняванията по тялото варират по сериозност и според сериозността си трябва да бъдат правилно третирани и излекувани. Същото е и с психичните наранявания и травми. Така както физически имаш нужда от възстановяване, така и психически трябва да се възстановиш. Според травмата.
Склонни сме да неглижираме психичните състояния на околните, защото много често ни звучат абсурдно. Доста често познаваме физическата болка и знаем какво е усещането. Докато психичните травми са свързани с индивидуални усещания. Възможно е да неглижираш психичното състояние на някого само защото не познаваш това състояние, не знаеш какво е усещането.
Не си в обувките на другия
Никой, който не е бил в точно същата ситуация при точно същите обстоятелства, не знае истински какво е точно да си там. Когато преживяваш психическо неразположение, е много трудно да застанеш пред някого и той да те разпъва на кръст. В този момент разговорите и с познати, и с непознати ужасяват. В този период всичко е тежко. Рутината тежи. Жадуваш за спокойствие. Искаш да избягаш дори и от познатата и защитена среда. Чувстваш се слаб, неспособен да се защитиш, нямаш и желание за това. Търсиш само спокойствие.
Как лекуваш физическата болка и как лекуваш душевната болка?
Когато те боли глава, какво правиш?
Търсиш тихичко и спокойно местенце, където да се отпуснеш и да се възстановиш.
Какво правиш обаче, когато те боли душата?
В повечето случай... точно обратното. Ако си преживял скоро раздяла, отиваш в най-близкия клуб или бар и се опитваш да се излекуваш - със силна музика, алкохол и безцелно, или безсмислено, общуване. Ако си имал сериозен катаклизъм в офиса, който силно те е разтърсил, прибираш се вкъщи и се правиш, че нищо не се е случило. Вместо да се лекуваш, ти "крещиш" от болка. И вместо да ти олеква, болката се усилва. Близките ти не проявяват разбиране. И това засилва допълнително болката. Никой не разбира, че имаш нужда от време, спокойствие и грижи, за да възстановиш. Така както имаш време да се възстановиш, когато си настинал, когато си си счупил или навехнал крак или ръка.
Когато минаваш през период на физическо възстановяване, всички около теб са отзивчиви, грижовни, осигуряват ти необходимия комфорт и всичко, от което имаш нужда. А когато преживяваш душевно възстановяване, много често получаваш от тях снизхождение, пренебрежение и подигравки. И всичко това може да стигне до степен, че да си мислиш, че си луд, че не си нормален.
Възстановяването след душевна травма не е нито слабост, нито лудост
За да си признаеш, че имаш душевна травма, която има нужда от лечение, се изисква смелост и интелигентност. Трябва да си осъзнал, че както тялото ти има нужда от адекватна медицинска помощ, така и психиката ти има нужда от помощ, за да се възстанови и да се минимизират нежеланите последствия от нараняването. Една физическа травма, неправилно третирана и оставена да заздравее от само себе си, може да доведе до сериозни нарушения във функционирането. Може да донесе много болка и страдание. Същото е и с психическите наранявания. Ако бъдат неглижирани и оставени просто да отминат, могат да имат сериозни негативни последици за нашите модели на мислене, а оттам и на моделите ни на поведение. И това със сигурност ще наруши нормалното функциониране.
Физическото нараняване обичайно става повод за емпатия, а психическото нараняване се описва като лиготия и излишна драматизация
Психичните травми са също толкова сериозни, колкото и физическите. Душевното неразположение е също толкова сериозно, колкото и физическото. Депресията е една от водещите причини за нетрудоспособността в световен мащаб. Последните години дори изпреварва рака. Обръщането към специалист, с помощта на когото да излекуваш душевните си травми, неразположения и състояния, не е признак за слаб характер. Това е проява на лична отговорност, сила и решителност. Проява на сила, човещина и великодушие е и разбирането, и респектът към хората, които имат смелостта да си признаят и открито да говорят по тази тема. Особено ако в този момент преживява душевна травма!
Не се колебай да се грижиш за своята психика, така както се грижиш за своето тяло. Всяко нараняване е важно и не бива да бъде подценявано!
