Mindset | 5 лъжи, в които вярва човекът с тревожност
Как да наблюдаваш и да победиш своите мисли, ако човек с тревожност
Слушай статията:
Произходът на твоите тревожни чувства
Със сигурност знаеш, че безпокойството може да приема много форми и различни лица. Може да се прояви като постоянно сковаващо безпокойство, друг път идва под формата на силен ирационален страх. Понякога пък е "облечено" като надвиснала заплаха от спонтанни пристъпи на паника. Няма значение като какво ще дойде безпокойството, то може бързо да бъде разпознато по един универсален симптом. И това е склонността към тревожно мислене.
Със сигурност сега си мислиш нещо от сорта:
"Е, голямо откритие! Много ясно, че е така! Тревожното мислене е част от тревожните разстройства... затова и двете са тревожни!"
Даа, след като прочете това, осъзна, че това не е голяма изненада за теб. Но със сигурност би те изненадал факта, че повечето хора нямат представа, че имат тревожно мислене. Те не осъзнават, че безпокойството им е продукт на техния начин на мислене.
Това е и причината когнитивно-поведенческата терапия да е толкова успешна при лечението на тревожност и депресия. Депресията, която се появява, за да промени фундаментално твоя начин на мислене - да промени начина, по който мислиш за себе си, и по който мислиш за заобикалящата те среда. А това от своя страна води до радикална промяна в нашите чувства и реакции.
Мислите създават чувства. Не смятам сега да навлизам в подробности за това как мислите ни оформят нашите емоции. Ще има други по-подходящи възможности за това. Сега ще се фокусирам над няколко вредни тревожни мисли, които най-вероятно имаш в някаква степен, независимо дали го осъзнаваш, или не.
1. Възстановяването на нормалното мислене е невъзможно
Представи си, че гледаш някое мотивационно видео в YouTube. За кратък период от време чувстваш силен прилив на мотивация. Тя достига такива нива, че започваш да вярваш, че можеш да завладееш целия свят. И в един миг мотивацията се изпарява напълно. В теб остава усещането, че никога я е нямало и все едно е била толкова ниска и преди видеото.
Как изглежда опростено този алгоритъм:
Това е на повърхността. Тази последователност от събития е непълна и погрешна. Случилото се по-ското изглежда така:
Фокусираш се върху това, което чувстваш, върху мотивацията, а след това върху липсата й. Така напълно игнорираш своите мисли. А ключът към освобождаването от безпокойството е наблюдението на мислите.
Тревожните мисли са неосъзнати (ако не се научиш да ги наблюдаваш) и автоматични, т.е. често минават през ума ти за миг. Дори и да се задържат за по-дълго време, те остават незабелязани, защото имаш склонността да се фокусираш върху това, което чувстваш, а не върху това, което мислиш.
Истината е, че възстановяването на "нормалния" мисловен поток НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО. Възможно е да е трудно, но ти имаш достатъчно сила и смелост, за да предприемеш необходимите стъпки. Тревожният ти ум обича "да говори" глупости, за да те саботира. Но ако се научиш да наблюдаваш тези глупости, може да си дадеш шанс за битка с него.
2. Подценяваш способността си да се справиш
Хващаш ли се, че понякога да се чувстваш така сякаш не можеш да се справиш с нещо? В тези моменти можеш да си сигурен, че през главата ти е минала мисълта "Няма да се справя" секунди преди да се почувстваш така. Също така можеш да си сигурен, че след тази мисъл са последвали някои погрешни разсъждения, които са потвърдили тази мисъл.
Ако наблюдаваш тревожните си мисли системно, ще разбереш, че те са много погрешни и изкривени. Те обикновено стъпват върху изкривено разбиране за реалността. И единственото, което получаваме е тревожен филтър върху своето ежедневие. Обърни внимание на това, че мисълта "Няма да мога да се справя" всъщност е специфична прогноза на бъдещето. И в същото време я третираш като факт - нещо, което знаеш. Аз със сигурност не мога да предсказвам бъдещето, предполагам, че и ти не можеш. Затова по дефиниция това трябва да е грешен мозъчен сигнал.
Този сигнал е много опасен, защото насърчава избягването. А избягването прави справянето още по-трудно.
Мога да илюстрирам това и с друг фалшив тревожен мозъчен сигнал: "Не успях да се справя тогава, така че няма да мога и сега". Това е не само пореден опит за предсказване на бъдещето, но и грешно предположение, което предполага, че нещата никога няма да се променят. А това твърдение очевидно е доста грешно.
Промяната е единственото сигурно нещо в нашия живот. Днес можем да придобием способности, за които вчера не сме и чували. Това, че вчера не си успял да се справиш, не означава, че няма да се справиш и днес. Все пак най-малкото вече имаш опит. Винаги се справяме с нещата, това е способност, която вече имаме и която можем да подобрим при необходимост.
3. Приемаш своите чувства като факт, на който можеш да вярваш
Безпокойството може да бъде скрито и да изкривява основните вярвания с течение на времето. Много често тревожността и депресията причиняват неувереност и ниско самочувствие. До голяма степен това се дължи на факта, че състоянията на тревожност и депресия включват негативен вътрешен диалог.
Ако всеки ден си повтаряш колко си слаб, ще повярваш, че си. Същото важи и за всеки един етикет, който можеш да си поставиш. Този механизъм прилича много на ежедневен психически тормоз. Но не от страна на друг човек, а от страна на самия теб.
Можеш да възвърнеш увереността и самочувствието си като направиш промяна във вътрешния си диалог. Скоро ще обсъдим по-подробно тази тема тук.
4. Бъдещето е негативно и мрачно
Друга характерна черта на тревожните и депресивни състояния е склонността да се правят предсказания за бъдещето. Резултатите, които се очакват са негативни и прогнозите са катастрофални.
Дали можеш да си спокоен и уверен по време на интервю за работа, ако си прекарал последните няколко дни в безпокойство, породено от ужасяващите прогнози в твоята глава? Съгласна съм, няма как да се случи това.
"Ами ако ръката ми е много потна, когато поздравявам интервюиращия, със сигурност ще си помисли, че съм отвратителен човек"
"Може да объркам адреса и да стана за смях"
"Ами ако се облека нелепо?!"
В този момент си поеми дълбоко въздух. Успокой се и осъзнай, че всъщност е много малко вероятно да забравиш да се облечеш или да отидеш по пижама на интервю за работа.
Това е начинът, по който работи тревожният ум, той не се интересува дали нещо е изключително малко вероятно. Задачата да се успокоиш и да замениш тези негативни очаквания с реалистични такива е твоя!
"И какво, ако ръцете ми се изпотят, мога просто да ги подсуша. Но те все пак очакват да съм нервен, със сигурност няма да имат нищо против"
"Ако объркам адреса или офиса, никой няма да ми се смее. Със сигурност ще се радват да ми покажат правилния. Никой не очаква от мен да се ориентирам перфектно на място, на което никога не съм бил преди"
Избягвай този умствен капан като подходиш критично към очакванията, които имаш за бъдещето.
5. Ако не съм перфектен, съм безполезен
Имам много сериозен опит със съвършенството и перфекционизма, естественият резултат винаги е бил един и същ - отлагане.
Когато виждаш света само в черни и бели цветове, тогава едно нещо или е перфектно, или е напълно безполезно. Нямаш необходимата мотивация да проявиш креативност.
Не е ясно установено каква е причината перфекционизмът и безпокойството да вървят ръка за ръка, но е сигурно, че те се хранят едно от друго.
Някои може да смятат, че перфекционизмът е добродетел, защото стремежът към съвършенство трябва да означава, че всяко едно начинание трябва да има по-високо качество. Но перфекционизмът не работи по точно този начин.
Стремежът към съвършенство е нещо съвсем различно от поставянето на високи цели. Дори и най-фантастичните цели са в сферата на възможностите, а съвършенството е винаги невъзможно.
Ако никога не намираш удовлетворение в своето представяне или в своите дейности, можеш непрекъснато да се подобряваш, но това няма да доведе до резултат. Колкото и да подобряваш своите резултати, никога няма да бъдеш щастлив. Ако си поставиш за цел да изпаднеш в състояние на депресия, това е една безотказна и успешна рецепта за това.
Обективно погледнато нищо никога не е перфектно, но въпреки това то може да бъде фантастично и невероятно красиво. Просто си представи любимия си герой от литературата или киното, музиката, архитектурата или дори друг човек, на когото се възхищаваш. Дали някой от тях е перфектен? Със сигурност не е. може би е идеален за теб при определени обстоятелства, но никога не и обективно.
Ако разпозна себе си в някои от описанията, не се притеснявай да въведеш необходимите промени. Понякога дори и знанието, че тези мисловни модели съществуват може да промени нещата. Напълно можеш да се освободиш като се научиш да наблюдаваш, изследваш и предизвикваш своите автоматични мисли. Това е умение, което става все по-лесно с практиката, както повечето неща в живота.
Действай! А ако човек с тревожност и имаш нужда от подкрепа в този път, винаги можеш да разчиташ на мен! Успех!
