Mindset | Проклятието на нашата ера - оглупяването
Когнитивно нетърпение - най-прекият път към оглупяването
Слушай статията:
Говориш с човек. Той те слуша... или поне така изглежда. Ти изразяваш себе си с идеята, че този човек те разбира, смяташ, че имаш емоционална връзка с него, че си му предал своето послание. Продължаваш разговора и не след дълго разбираш, че човекът, с когото разговаряш, не е разбрал и половината от изговореното. А на следващия ден той дори няма и спомен за него.
Какво се е случило?
Човекът не е имал търпението и волята да те изслуша. Докато си говорил той вече е мислил за други свои неща или е мислил за това как да продължи разговора. Той не е вникнал в съдържанието на казаното, защото за това се искат умения. Удивително е колко често си мислим, че общуваме, а колко рядко се случва това всъщност.
Шумът
Днес тишината е лукс. Нещо повече тя е съзнателно избягвана. Шумът владее всяко пространство. И не става въпрос само за акустичния шум, а по-скоро този на разсейването. В социалните мрежи това се търси съзнателно. Всеки създава шум, за да привлече внимание. Но за не повече от няколко минути, защото скролването трябва да продължи.
Самотата е абдикирала и е оставила да властва постоянното присъствие. Постоянно някой се бори за нашето вниманието, заявявайки своето присъствие. Това става под формата на съобщения, нотификации, натрапчиво предлагане на каквато и да било информация. но тази информация е кратка, лесно смилаема, прави неосъзнавани внушения и предизвиква неосъзнато поведение.
Ние сме хипер свързани. Но в тази хипер свързаност господства тревожността. Тя разбива на пух и прах спокойствието. А то е необходимо, за да се постигне концентрация и рефлексия. Ако нямаме спокойствието да се отдадем на това, което имаме пред себе си тук и сега, залъгвайки се, че така изпускаме нещо по-интересно, то ние няма как да се съсредоточим.
Цената на това е висока. Цената на нашата хипер свързаност е нашето спокойствие.
Какво е когнитивно нетърпение /cognitive impatience/?
Четеш книга/ текст/ статия, кога за последен път прочете текста от край до край без да се отегчиш, без да се умориш, без да прекъснеш четенето, за да направиш нещо друго, без да се разсейваш, без да изпитваш непреодолимо желание да превключиш на нещо друго, на нещо "по-интересно"? Най-ветоятно и тази статия няма да прочетеш до края.
Неспособността да се задържи вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е когнитивно нетърпение. Терминът е на професора по литература Марк Едмъндсън. Професорът забелязва, че голяма част от студентите избягват класическата литературата от XIX и ХХ век. Причината за това е, че им липсва търпението да четат обемни и плътни текстове. Те значително се различават от текстовете, които те ежедневно четат и срещат в интернет.
Определението "когнитивно нетърпение" се отнася до неспособността да се задържи вниманието за времето, необходимо да се разбере сложността на една мисъл или аргумент. Когато сме в това състояние ние не само, че не разбираме по-сложните идеи, но и сме неспособни да запомним и далеч по-прости.
Психологът Даниъл Голман твърди, че сме изправени пред "опасен кръстопът за човечеството". Загубим ли своето внимание, ние губим и своята способност да мислим и да взимаме автономни решения.
"Вниманието, във всичките му измерения, представлява умствена ценност, която въпреки, че е малко призната (и понякога е подценявана), оказва силно влияние върху начина, по който се движим през живота"
Как се отнема вниманието?
Даниел Голман нарича когнитивното нетърпение състояние на "непрекъснато частично внимание". Може да се обясни като състояние близко до ступор, предизвикано от заливането с информация от различни източници. В ежедневието си ние се излагаме на огромно количество информация, която не можем да обработим адекватно. Затова всеки стимул получава нашето частично внимание.
Това излагане на информационна радиация води и до по-малкото развиване на ефективни навици за фокусиране. И въпреки, че присъстваме привидно в много пространства, то нашето внимание е толкова разпиляно, че не можем да осмислим и разберем това, което четем или слушаме.
Изследвания показват, че когато четем, нашият ум блуждае от 20 до 40% от времето. Същото се случва и при разговор. Е, тогава не е никак странно, че малко след това не можем да си спомним голяма част от казаното или прочетеното. Просто сме пропуснали голяма част от него.
"Колкото по-разсеяни сме по време на изграждане на нишката на разговора, и колкото повече време е минало, докато осъзнаем, че сме били разсеяни, толкова по-голяма е празнината, а в последствие, повече ще са нещата, които ни убягват."
Опасността от когнитивното нетърпение не се крие само в забравянето на факти, разговори или сюжети. Последиците от него могат да бъдат много по-сериозни. То може да доведе до оглупяване. За целта трябва да разберем как работи вниманието.
Мозъкът ни разполага с две отделни психични системи. Тези системи функционират сравнително независимо една от друга.
Първично внимание
То работи на бекграунд, неволево. То ни предупреждава за опасности и ни контролира, когато изпълняваме повтарящи се задачи, с други думи, когато работим на автопилот.
Вторично внимание
Това внимание е волево и неговият характер е рефлексивен. То засилва нашето самосъзнание и способността за критично мислене и оценка, способността да обмисляме и планираме. Точно това внимание е засегнато от когнитивното нетърпение.
Преминавайки от един стимул на друг, вниманието ни ще бъде привлечено само към онова, което считаме за опасно или към това, което има по-голямо емоционално въздействие върху нас. Скролвайки в нюзфийда, от стотици публикации ще се спрем на тази, която генерира емоционален резонас.
И това е нормално. Проблемът е в това, че така ставаме уязвими. Когато един стимул предизвика интензивна емоционална реакция, то ние сме емоционално отвлечени, с други думи Голман го обяснява така:
"Нашето внимание се стеснява, фокусирайки се върху онова, което ни тревожи, докато нашата памет се реорганизира, благоприятствайки нарастваща памет, свързана със заплахата, пред която сме изправени(...) И колкото по-интензивна е емоцията, толкова по-голяма е нашата фиксация. Емоционалното отвличане е, така да се каже, лепилото на вниманието"
Когнитивното нетърпение отнема контрола ни и способността ни да мислим и да взимаме автонимни решения. Това ни прави емоционално манипулируеми, защото тези емоционални бутони могат да бъдат много лесно използвани от другите, ако те искат това. Без способността да обърнем необходимото внимание, ние сме лесно податливи, защото работим на автопилот.
Няма смисъл да можем да четем, ако не можем да вникнем в съдържанието. Няма смисъл от книги, ако не можем да разберем какво ценно съдържание има в тях. Нямаме нужда от приятели, защото ние можем да прекарваме часове и дни с тях и да не обръщаме внимание на това, което ни казват. Няма смисъл да сме информирани, ако не можем да мислим критично по отношение на новините, които стигат до нас.
Цената на вниманието е прекалено висока. Особено, когато на тази цена си "купуваме" несъществената, повърхностната и в повечето случай ненужната информация, която ни залива отвсякъде.
Ако все пак успя да стигнеш дотук, ще се радвам да споделиш тази статия с твоите приятели. Нека тя бъде полезна и на тях!
Не пилей вниманието си безцелно, то е най-ценното ти нещо!
