Taboo | Митове за работата на психолога
Работата на психолозите е много често мистифицирана и за нея се носят хиляди митове и легенди, но каква е истината. Митовете за работата на психолога
Психологията е загадъчна наука, защото предмет на нейното изучаване е психиката на човека, субстанция, която не може да се види или докосне. Това я прави много митологизирана и удобна за създаване на фалшиви стереотипи. Днес ще разгледаме и опровергаем една част от тях.
"Психологията е идентична с психиатрията, защото психолозите работят с хора, които са психично болни"
Психиатрията е дял от медицината и психиатрите работят с психично болни хора. Докато психолозите работят със психично здрави хора, нормални хора, които са изпаднали в сложен житейски период - сблъскали са се с житейски трудности, изпаднали са в деструктивни състояния, имат проблеми в общуването и във взаимоотношенията, искат да се самоусъвършенстват и развият. Психиатърът лекува психични заболявания, а психологът помага на хората, които са в трудна житейска ситуация и/или не разбират и не познават себе си.
"Психолозите са щастливи хора, които нямат проблеми"
Много хора смятат, че ако имаш задълбочени познания в областта на психологията и се ориентираш много добре във вътрешния свят на човека, то психологът трябва да изгради своя живот така, че в него да липсват неуспехи, провали и тъга. Но нека не забравяме, че лекарите също могат да бъдат покосени от инфаркт, хирургът може да има нужда от операция, а опитен бизнесмен може да фалира. Образованието, знанията и дори натрупаният опит не могат да ни предпазят от проблеми, защото факторите, които влияят на нашия живот са много. Професионализмът на психолога се изразява в това, че той е наясно с проблемите си, да разбира причините за тях и ефективно да търси решение. За психолога, както и за всеки друг специалист, е важно проблемите в личния му живот да не влияят върху неговата работа. Ако той е добър психолог, за него не би било проблем да сложи ясна граница между личния и професионалния си живот и да се справи с това.
"Добрият психолог трябва да се сработи с всеки клиент"
Този мит съпътства както психолозите, така и клиентите. Начинаещите психолози се стремят да помогнат на всеки, който се обърне към тях, а когато не пожънат успех, обвиняват себе си за това, че им липсва професионализъм. Възможно е клиентът да не развие връзката си с психолога, да не му се доверява, да го обвинява, да няма вяра в психологията и в същото време да отказва да потърси подкрепата на друг специалист. И психологът, и клиентът са хора със собствен характер и мироглед, имат собствени специфики и е напълно възможно да не си подхождат. Освен всичко това психологията има и много насоки, методи и техники. Всеки психолог има свои собствен, личен стил на работа. Професионализмът се проявява в това, че психологът забелязва разминаванията с клиента (липсата на резултат) и го насочва към друг специалист. И клиентът има пълното право да избере съзнателно специалиста, с когото да поеме по трудния път на разрешаването на своите проблеми.
"Психологът трябва да даде добър съвет или бързо предложение за начин, по който проблемите да бъдат разрешени"
За съжаление никой от психолозите не разполага с магическа пръчица. Психологът помага на човека да разбере причината за проблемите и да го насочи в намирането на ресурси за разрешаването на проблемите. Това е възможно само с активното участие на клиента и неговото сътрудничество в процеса. Пасивното отношение към проблема прехвърля отговорността върху живота на клиента на плещите на психолога. Но това е напълно безполезно, защото психологът може само да предлага различни решения, да прави хипотези и предположения, но решенията и действията могат да се извършат само от самия човек.
"Възможно е да се породят чувства между психолога и клиента"
Този мит се подсилва много от факта, че при по-продължителна терапия се развиват отношения на доверие между специалиста и клиента. Възможно е клиентът да се включи в образа на психолога, който вижда пред себе си. Но този образ далеч не е истинския образ на личността на психолога, а негов професионален образ. Усещайки топлина, грижа, внимание, състрадание (елементи, без които ефективната работа с клиент е невъзможна), клиентът може да приеме тези професионални качества за любов. Колкото повече клиентът има дефицит на любов и приемане, толкова по-вероятно е да открие това в професионалния образ на психолога. В практиката се наблюдава подобен феномен, при който клиентът прехвърля към психолога чувства, които преди това е изпитвал към някой друг. Ясно е, че тези чувства не са истински. И психологът няма никакво право да се възползва от тези чувства.
Избирай съзнателно специалистите, с които искаш да работиш върху своето психическо здраве. Изборът на подходящ, добър и квалифициран специалист е много важен за резултата, който ще бъде постигнат.
До скоро!
