Mental health | "Не прави непоискано добро!" - съвет, който е добре да послушаш
Зад непоисканото добро стои компулсивна помощ.
Какво е да си супер герой?
Всеки ден почти чуваме или четем думи като: "Няма ненаказано добро" или пък "Не прави непоискано добро". Звучат прекалено парадоксално, нали? Кой не би искал да му сторят добро?! И защо наказваме своя добротворец?! Няма логика!
Със сигурност в живота си си срещал човек, който постоянно бърза и настоява да помогне. Постоянно се сблъсквам с хора, които определят себе си, по следния начин:
"Аз съм изключително добър човек. На всеки искам да помогна. На никого не вредя. Но... хората са толкова неблагодарни и зли! Когато аз трябва да помогна, всички се сещат за мен, но когато аз имам нужда от помощ... никой не ме забелязва..." и т.н.
Това са тези супер герои, които постоянно спасяват някого, без значение дали той е помолил за това, или не е. Те са избрали мисията на спасител.
Хората, които се интересуват от психология, знаят какво е "триъгълник на Карпман". Това е ролеви модел на социално взаимодействие. Психологът Карпман описва три обичайни роли, които хората сме склонни да изберем: жертва, спасител, агресор.
Когато човекът се вживее в една от тях, той я прави основна и определяща. Днес ще поговорим за формирането на "синдрома на спасителя", които е свързан с желанието да се прави добро. Характерно за тези хора е, че те се чувстват задължени да се намесят във всяка една ситуация и да спасят абсолютно всеки, който според тях има нужда от помощ и спасение.
Какво представлява синдрома на спасителя?
Нямаш настроение?!
Този човек веднага ще започне: "Какво се е случило? Нещо лошо ли е станало? Недей да се натъжаваш! Всичко ще се оправи". А след това ще търси начини да те развесели, различни форми на развлечение и т.н.
Детето се държи безобразно на улицата?
Супер героят веднага ще започне да го възпитава, да дава съвети на майката и ще дава примери от живота за това как подобно поведение не свършва добре.
Колега в офиса се развежда?
Спасителят със сигурност ще осигури ежедневен семинар на тема "всички мъже/ жени са еднакви" и "каквото и да се случва, то е за добро", настойчиви съвети от типа "клин клин избива" и безкрайни преразкази на други хора, които са се развели или се развеждат.
Болен роднина?
Спасителят започва сериозна активност, постоянно обсъжда методи на лечение, остава до човека, който страда, и жертва своето време в полза на болния, показва му ясно, че той не е сам в своето страдание.
Какво лошо има в това?
И сега веднага ще попиташ: "Какво лошо има в това?".
Проблемът е в това, че човекът със синдрома на спасителя забравя за себе си, за своите базови потребности и чрез спасяването той повдига своето самочувствие и самооценка.
За него е много полезно да има жертва до себе си, в противен случай няма да има кого да спасява. Не се интересува от резултата на "спасителната операция" (каквато всъщност трябва да бъде целта на помощта и подкрепата), а интерес за него представлява самия процес. Затова на базата на тази помощ често се сформира съзависимост.
Съпругата-спасител не само храни, лекува, прикрива и предпазва своя съпруг-алкохолик, но и го подтиква (съвсем несъзнателно) към следващото питие. Какво си мисли тя: "Той дали би се справил без мен! Как ще продължи живота си?". А всъщност тя не е сигурна в себе си, защото се съмнява, че един успешен и трезвен мъж ще я обича и оценява.
Спасяването много често се корени в липса на самочувствие и на адекватна самооценка. Крие се зад: "помагайки на другите, аз се чувствам значим човек, който израства в собствените си очи".
Само че натрапчивата (а понякога и крайно неподходяща) помощ дразни жертвата, защото тя само подчертава безпомощността и проблемите на жертвата. Затова тя се съпротивлява. Не чувства благодарност, а спасителят е разочарован, обиден и накрая стига до заключението, че хората са пълни неблагодарници.
Проявата на синдрома на спасителя във връзката се нарича "синдром на Белия рицар". Характеризира се с абсолютна саможертва от страна на мъжа, той идеализира своята партньорка, поставя я на пиедестал и жертва всичко за нея.
Какво очаква супергероят?
Разбира се, награда за това, че е направил тези жертви. Отначало това го кара да се чувства всемогъщ и нужен, но постепенно започва да губи интерес, особено когато "жертвата не е спасена". Финалният резултат от всичко това е пълно емоционално и физическо изтощение. Жената също може да бъде в ролята на белия рицар - жертва се за родителите, съпруга, децата и приятелките си.
Откъде произлиза тази потребност за спасяване?
От личния опит и възприятията, на база, на които човекът формира своята ценностна система - навикът "да бъдем добри":
"Ако си добро дете, ще угодиш на мама/ татко, за да е доволен/а / баба ще те похвали и ще получиш бонбон".
Насаденото разбиране, че трябва да заслужиш вниманието на някого, любовта му, признанието му... това става твоя втора природа. А след това не успяваш да излезеш от тази роля. И когато човек има нужда от жертва, той я намира:
в жената, която обича да харчи и има нужда от постоянна финансова подкрепа;
в мъжа алкохолик;
в приятелката предателка;
в колегата, който очаква да го носим на гърба си.
Значи не трябва да помагаме на никого?
Трябва, разбира се. Но тази помощ трябва да бъде целенасочена и адекватна, да не разрушава вашата личност, нито тази на човека, на кого помагате. Балансът и хармонията са основите на каквито и да било отношения. Ако това не е така, добре е да се замислите над следното:
Зависи ли самооценката ми от благодарността на околните?
Привличат ли ме проблемните и нещастни хора?
Винаги ли откликвам на молбите за помощ?
Желанието за помощ може да стане доста натрапчиво. Сякаш човекът отправя послание към другите, че те не могат без него. Възможно е да идентифицираш синдрома на Спасителя и в себе си, но да ти е трудно сам да се справиш с него. Тогава не се колебай да потърсите подкрепата на психолог. Не е лесно да излезеш от обичайната си роля, но пък е напълно възможно да се постигне. И най-важното - необходимо е да се направи!
Ако си прекалено много обсебващ, как някой ще ви каже някога "Липсваш ми!". "Помагайки" непрестанно на някого, ти му внушаваш, че той е неспособен и некомпетентен. Поставяш го в подчинена позиция и му вменяваш ролята на жертва, а според него самия, той може да не е в подобна ситуация. Най-доброто за нас не винаги е най-доброто за другия! А когато другият наистина има нужда от помощ, той ще намери начин да те помоли или да ти го покаже. А ако няма ресурс да поиска помощ, то това си е неговият урок и той трябва сам да премине през този път - да осъзнае, да изрази правилно своята молба и да получи помощта, от която има нужда.
Благодаря ти, че отдели време да прочетеш статията ми! Ако ти е харесала, ще се радвам да я харесаш и споделиш! Не забравяй да търсиш по-добрата версия на себе си и да следваш мечтите си!
