Mental health | Обичаш ли... себе си?
Колко е важно да обичаш себе си
Слушай статията:
Тръгвайки по пътя на промяната почти винаги тръгваме с идеята да подобряваме взаимоотношенията си с някой значим за нас друг. Неуважението и липсата на обич остават в сянка почти във всеки случай. А всъщност обичта към нас самите определя напълно нашите взаимоотношения с другите, начина, по който преживяваме събитията, и изцяло посоката, в която е поел живота ни.
Когато ние започнем да приемаме себе си, тогава започват и другите да ни приемат. Когато започнем да вярваме в себе си, тогава и другите започват да вярват в нас. Ако създадем здрава и силна връзка с нас самите, ние ще можем да се справим с абсолютно всичко, което се осмели да изскочи на пътя ни.
Ако искаме животът ни да тръгне в положителна насока, първата крачка е да започнем да се учим да обичаме себе си.
Как да се науча да обичам себе си?
Как да започна наистина да обичам себе си?
Нашумял отговор на този въпрос от известно време са утвържденията. И хората стоят месеци пред огледалото повтаряйки „Аз обичам себе си, aз обичам и одобрявам себе си“, "Аз се приемам" до безкрай. Обаче видими резултати не се постигат, а историите в техния живот продължават да се въртят отново и отново.
Защо се случва това?
Утвържденията ни настройват на нова вълна и постепенно преобразуват нашите стари мисли и убеждения. Но те са само страхотно помощно средство. Ако само повтаряме "аз обичам себе си", но не правим никакви реални промени, то това едва ли ще ни донесе забележителните резултати, които искаме.
Какво означава да обичаш себе си?
Да обичаш себе си не е равно на това да си самовлюбен, да си високомерен или егоистичен. Не означава да се отнасяш към другите с пренебрежение, стремейки се да им демонстрираш своето превъзходство над тях. Точно обратното. Високомерието и агресията към околните и стремежът да се властва над тях чрез унижението им и подтискането им, това определено не е избор, който човек взема, воден от любов към себе си. Всъщност вие демонстрирайки такова поведение крещите: "Не съм достатъчно силен и ценен, липсва ми достатъчно самочувствие. Затова използвам другите, за да се почувствам важен и над тях чрез тях".
Да обичаш себе си е равно на това да осъзнаеш, че най-важният човек в твоя живот си ти самият. Да осъзнаеш, че единствената вечна връзка е тази със самия себе си. Да знаеш, че заслужаваш най-доброто. Да се подкрепяш и приемаш въпреки всичките си недостатъци и слабости. Да спреш да се обвиняваш и критикуваш, да си простиш. И най-важното от всичко е да поемеш отговорност за своя живот и изборите да се основават на любов към себе си.
Само чрез поемането на отговорност и вземането на правилните избори, може да се постигне хармония със себе си. Тогава започва промяната към по-добро. Започваш да се разбираш и да разгръщаш своя потенциал. В този момент и ставаш истински полезен и за околните.
Ако разчитаме само на утвържденията, в нас започва една повърхностна промяна, но дълбоко вътре в нас продължават да действат стари механизми и модели (Как да препрограмираме подсъзнанието си?). Много често ние повтаряме утвърждението "аз обичам себе си", но правим избори, които показват точно обратното. Истинските мотиви за нашите избори много често са добре замаскирани и ние дори не си даваме сметка, че действията ни са против нас самите, че по този начин ние наказваме себе си и излъчваме негативни послания към самите нас.
Кои са тези избори?
Поставям нуждите на другите преди своите собствени
Поставям себе си винаги на второ място във връзката, воден от страх да не ме отхвърлят или изоставят. Това ме води към правенето на нови и нови компромиси, които постепенно ме отдалечават от себе си и моите лични стремежи. Това поведение е типично и за родителите, които определят като свое задължение да жертват своите нужди и себе си в името на децата си. Те започват да живеят заради тях, а себе си поставят на последно място.
Когато поставяме себе си винаги на последно място, ние показваме пред другите своето неуважение към самите нас и другите правят същото с нас. С това поведение ние буквално им казваме: "Моите нужди не са от значение, аз не съм важен, Пренебрегвам себе си, така че вие също можете да ме пренебрегвате". Изпращайки това послание постоянно в един момент ние започваме да се оплакваме, че околните не ни зачитат, не са благородни и никога не се сещат за нас. Но не си даваме сметка, че тяхното отношение и поведение всъщност е резултат от нашето собствено отношение към нас самите.
Друг типичен случай е когато сме с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за този някой, без да си даваме сметка, че всъщност това е автоагресия. Всъщност ние извършваме насилие над самите себе си, а изобщо и не допускаме, че това поведение е крайно некоректно и към човека, заради когото го проявяваме. Следователно този избор не е воден нито от любов към себе си, нито от любов към другия. Той е вреден и за двамата.
Когато не умеем да казваме "Не" на хората и ситуациите, които не са добри за нас, ние отново проявяваме неуважение към себе си, защото така пренебрегваме собствените си желания и нужди. Водим се от фалшиво чувство за дълг. На пръв поглед изглежда много възвишено и красиво да пренебрегваме собствените си чувства, стремежи и желания заради хората около теб, но всъщност така транслираш: "Не заслужавам да поставя себе си на първо място, защото не съм достатъчно ценен. Следователно моите нужди не са никак важни".
Изборът ни да пренебрегваме собствените си нужди е израз на това, че не обичаме себе си.
Претоварвам се с прекалено много работа, отговорности и задачи
Поемането на непосилно много задачи, работа и отговорности е повод за гордост за много хора. Те се гордеят с това, че по всяко време на денонощието могат да поемат възникнал в службата въпрос. И въпреки тази тяхна всеотдайност, те не получават признание. И те не разбират защо. Те се чувстват постоянно преуморени. Мотивацията и продуктивността им прогресивно намаляват. Това е така, защото отдаваме цялото си време и внимание на задачи и задължения, без да си отделим малко лично време. Когато постъпваме така със себе си, нашите дълбоки вътрешни убеждения са: "Аз не заслужавам почивка. За да съм оценен, трябва да работя много. Нямам никакво право на почивка".
Няма да отделям внимание на себе си
Много хора страдат от липса на внимание и се вкопчват в някого, който може да им го даде. Някои развиват зависимост към сайтове за запознанства и прекарват цялото си време там, стремейки се да си набавят необходимата доза внимание, която да ги накара да се почувстват добре и да повдигнат своето самочувствие. Не, не казвам, че има нещо лошо в това хората да общуват и да се забавляват в подобен тип сайтове. Лошото е тогава, когато се вкопчим в тях, разчитайки на това те да са наш източник на самочувствие и да повишат нашата самооценка. Парадоксалното в тази ситуация е, че тези действия дават на хората обратен на очаквания резултат. Без да осъзнават те доброволно влизат в ролята на просяк на внимание. В един момент тези хора стават зависими от външни стимули и искат още и още от необходимата им доза, за да се чувстват добре. Но те оставят своята самооценка в ръцете на другите, стават по-настойчиви и прилепчиви. Затова това общуване по-често им носи разочарование и болка, отколкото необходимото внимание.
Реално се случва следното: тези хора искат внимание, а самите те не обръщат внимание на себе си. Как да излезем от този омагьосан кръг?
Необходимо е ние самите да си обърнем специално внимание, за да започнем да го получаваме и от другите. Определете си среща със самите себе си и посветете цялото си внимание на вас самите. Помислете какво точно искате, по какъв начин можете да се погрижите за себе си, за да се почувствате по-добре? Подарете си разходка, прочетете книга, тренирайте, отидете на фризьор, започнете нещо ново, което отлагате много отдавна. Как да отделят другите внимание за нас, ако ние самите не правим това за себе си?!
Ще продължа да поддържам връзката си с този човек, въпреки, че не отговаря на моите чувства
Партньорът ни ясно ни показва, че не изпитва нищо към нас, а ние отчаяно се вкопчваме и унижаваме като категорично отказваме да приемем по достоен начин раздялата и да поемем с вдигната глава своя път. Да, това също е избор, който не правим от любов към себе си. Отчаяният ни стремеж да запазим вече разрушената връзка, мислейки си, че така ще бъдем щастливи, всъщност става постоянен източник на страдание за нас. Това, което е необходимо да направим, е да сменим фокуса. Трябва да го преместим от страха и отчаянието към любовта и самоуважението. Ако не направим това, ние мигновено изпращаме посланието:
"Аз не съм достоен за взаимна любов, аз не съм достатъчно ценен и спешно ми е необходимо доказателство, че това не е така".
Въпреки, че проявява насилие към мен, аз знам, че ме обича, затова няма да сложа край на тези взаимоотношения
Много хора правят себеразрушителния избор да омаловажават или игнорират агресивните и унижаващи действия на някого към тях, защото се водят от своя страх. Този страх е породен от това, че те не се чувстват достатъчно ценни и силни, за да поемат отговорност за себе си и не правят никакви опити да защитят своите права. Предпочитат да правят опити да не обръщат внимание на случващото се, само че дълбоко в себе си те страдат и се чувстват още по-малко стойностни.
Изборите ни са важни, защото чрез всеки един наш личен избор ние излъчваме определена енергия, която другите долавят. Тази енергия им носи скрити послания и чрез тях ние привличаме хора и отношение, които са в синхрон с тези послания. Ако направим избора да се унижаваме, мигновено привличаме хора, които да ни унижават.
Защо правим избори, които са насочени срещу нас самите?
Обикновено тези избори са мотивирани от страх и нужда. Заблуждаваме се, че тези избори ще ни дадат това, от което имаме нужда, а на практика става точно обратното. Ние започваме да губим все повече и повече своето себеуважение и тогава започваме да привличаме и подобно отношение от страна на околните към нас.
Необходимо е да осъзнаем изборите, които правим всеки ден, и да започнем да ги променяме, за да се научим да обичаме себе си и да започнем да ръководим живота си с любов към самите нас. Това можем да направим като за всеки избор си зададем въпроса:
"С този избор ще се чувствам ли уважаван и ценен или ще се чувствам унижен, пренебрегнат, използван и ще нараня своето достойнство?"
Задавайки си правилните въпроси, ще започнете постепенно да откривате и качествените отговори, които ще ви донесат сила, самочувствие и увереност в себе си. Посланията, които изпращате на другите, ще се променят и ще започнете да привличате отношение, което отговаря на вашето отношение към себе си. Ще се промени и гледната точка върху обстоятелствата във вашия живот и ще започнете да случвате нещата, които искате. И това ще е така, ако наистина обичате себе си, не само на думи, но и на действия!
А вие какво мислите? Какви ежедневни избори правите и водени ли са те от любов към себе си? Споделете вашето мнение или разкажете своя опит за това как да обичаме себе си.
