Mental health | Самочувствието-сила или слабост?!
Самочувствие, самоувереност и самооценка.
10 техники за развитие на увереността.
Тест самооценка
Слушай статията:
Самоувереността не е нещо, с което се раждаш. Не е нещо, което имаме изначално. Увереността се изгражда. Увереността е умение. Увереността е емоция. Можеш да избереш да се чувстваш уверен в себе си по всяко време. Това се постига чрез подкрепящи и положителни мисловни модели. Мислите ни създават нашите чувства.
Възприемай увереността си като умение. Умение, което можеш да практикуваш отново и отново, докато не го овладееш до съвършенство. Тя се поражда отвътре. Произлиза от твоя ум.
Почти няма човек, който да не е преследван мисли, поставящи под съмнение неговата ценност и възможности. Всички много добре знаем как вниманието ни е привлечено от привлекателни, харизматични и силни личности. И също така много добре знаем и какво впечатление оставят свитите, неуверени, колебаещи се и пасивни хора. Има и такива, които ако около тях има повече от един- двама, започват да се притесняват, да се изчервяват, дланите им се затоплят силно и изпотяват.
Всеки един от нас цял живот търси формулата на самоувереността. Тя много често е подкопавана от автоматични мисли: "Никога няма да направя нещо стойностно!", "Никога няма да бъда достатъчно значим!", "Никога никой няма да ме обича!", "Не означавам нищо за никого!", "Не заслужавам да имам това, което имам, защото не съм перфектен!"
Как се формира самочувствието?
Формирането на самочувствието става още в детството и върху него влияят родителите и хората, които полагат грижи за нас.
Когато родителят намира постоянно недостатъци в рисунките, игрите, представянето в училище на своето дете или пък винаги го сравнява с останалите деца, то това със сигурност не би било от полза за самочувствието на детето. Критиката в първите години от нашия живот неусетно формира негативни убеждения за самите нас, които са дълбоко вкоренени и ни преследват през целия ни живот. Тези убеждения пораждат усещане за недостатъчност, а то води до ниска самооценка, липса на самоувереност и ниско самочувствие.
Когато родителят сравнява детето с другите, той му внушава убеждението: "Другите са по-добри от мен". Научава го винаги да сравнява себе си с околните и никога да не е доволно от своите резултати, защото винаги трябва да има някой, който да е по-добър. То винаги намира някой, който да е по-добър. И така лесно намира подкрепа на своето обобщено ограничаващо вярване. Затвърждава усещането си за недостатъчност и убива своята самооценка и самочувствие.
Критикувайки го за нещата, които прави, родителят прокарва убеждението: "Нищо не правя, както трябва". Оттам веднага се стига до "логичния" извод: "Затова не заслужавам нищо хубаво!"
Когато родителят отхвърля своето дете, той му внушава: "Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат". И то става добро... към всеки и всичко... само и само да не бъде отхвърлено. Дори и това приемане да коства цялото му достойнство и човешка ценност.
Докато искрените и поднесени с мярка похвали и различни поощрения, мотивират детето да дава повече от себе си и да става все по-добро. Чрез тях то формира самоувереност и вяра в собствените си възможности. След това тези убеждения детето си ги носи и в живота си като възрастен. Те пряко определят неговото самочувствие и самооценка.
Но не само прякото поведение към детето на родителя играе важна роля. Поведението към другите хора или към братята/ сестрите също влияе на самочувствието и самоувереността на детето. Много често срещам родители, които отговарят на въпроси вместо своите деца или пък проявяват поведение, което не позволява на детето да изрази себе си, т.е. не му дават правото на мнение, решение или възглед. Това задушаващо родителско поведение също възпрепятства детето при формирането на реалистична самооценка и самочувствие.
Увереността не идва от външните фактори. Тя не зависи от работата ти, от мнението на околните за теб, от успехите ти или пък от средата ти. Може да ти звучи много простичко, но ако не се чувстваш уверен в себе си, търси причината затова в начина, по който мислиш.
Каква е ролята на самочувствието в нашия живот?
Проблемите със самочувствието играят голяма роля в целия ни живот, защото ниското самочувствие ни прави пасивни, неуверени и изпълнени с гняв и вина. Хората с ниско самочувствие се извиняват непрекъснато, страхуват се да изразят свободно своето мнение или пък обратното намират други начини, за да скрият своята ниска самооценка - изразяване на висок глас, непрестанното себеизтъкване и самохвалство. А напоследък е много модерно и самочувствието да се базира на материални постижения и социален статус. И това е доста ефективен метод, но работи само докато имаш нужните градивни елементи. Когато те изчезнат обикновено се връщаш в изходна позиция и отново те обзема чувството, че си "никой". По-ефективен модел е самочувствието и самооценката да се изградят върху устойчиви когнитивни убеждения на Аз-а.
Другите ни намират за по-привлекателни и харизматични не заради външния ни вид, а заради това, че сме уверени в себе си.
Изключително често срещана грешка е да се смята, че високото самочувствие се свързва с външния вид. Погрешно е и схващането, че ако липсва привлекателна визия, човекът е обречен завинаги да страда от липса на самочувствие или в най-добрия случай, то ще е ниско. И все пак има донякъде логика, ама е на обратно. Хората ни възприемат като по-атрактивни и по-привлекателни, когато имаме високо самочувствие. Има доста случаи на хора с доста добра визия, на които обаче им липсва самочувствие, или пък самите те смятат, че са непривлекателни.
Как обаче да станем уверени и харизматични? Как да се справим със симптомите, за да стигнем до корена на проблема?
Как да повдигнем самочувствието си?
Често подценяваме собствените си умения, знания, способности и уникалност. Склонни сме да анализираме всичко непрекъснато. Анализираме всичко, което правим, че дори и това, което не правим. А това може сериозно да засегне нашата самоувереност и самооценка.
Ако непрекъснато поставяш под съмнение собствената си вяра в себе си, това е най-прекият път да унищожиш своята самооценка, самоувереност и самочувствие. Ето няколко по-добри варианта, върху които можеш да се съсредоточиш, ако искаш да поддържащ своята самоувереност във върхова форма.
1. Заложи на спокойствието
Най-бързият и лесен начин е като направим една реалистична ревизия на своята самооценка. Това включва да проверим и да си припомним своите силни страни, положителните си качества. Да ги закотвим в своето съзнание и да имаме достъп до тях винаги, когато имаме усещането, че сме разколебани и неуверени.
Увереността не предполага да крещиш силно, за да бъдеш чут, приет и послушан. Доверието, от което имаш нужда, не е страхопочитание отвън. Самоувереността се случва вътре в теб. Просто се успокои!
За да можеш да реагираш адекватно на определен външен стимул, трябва да имаш ясна представа за реалността. А ясна и чиста представа можеш да имаш само ако присъстваш тук и сега. Ако осъзнаваш наистина какво се случва в теб или около теб. Ако осъзнаваш дали случващото се те засяга, или си станал повод за включването на нечия автоматична реакция, ще можеш да избереш правилния тип реакция. За да присъстваш осъзнато, трябва да се доверяваш на своите сетива, да преценяваш адекватно случващото се. А не да пускаш автоматично поведение при всеки появил се тригер, които да го задейства. Най-добре се описва чрез състоянието на наблюдение.
Действай бавно, но сигурно. Истерията и крясъците, с които можеш да задължиш някого да направи нещо, не са белег на самоувереност, а по-скоро на паника. Да, може и да имаш някакви резултати. Но тези резултати няма да са резултат на твоята самоувереност, а на това, че хората са ти дали това, което искаш, за да спреш с истерията.
Спокойствието винаги е израз на сила и увереност.
2. Спри да се доверяваш на своя примитивен мозък
Нашият примитивен мозък отговаря за нашите навици. Тази част от нашия мозък ни поддържа живи и ни защитава. Само че нашите навици могат да са основани на саморазрушителни мисловни модели. А тези модели трудно могат да поддържат самоувереността, по-скоро ефективно я разрушават. Затова, ако ти липсва увереност, добре е да спреш да слушаш своя примитивен мозък.
Трябва да препрограмираш ума си да мисли по правилния начин. И този начин да подкрепя и подпомага твоята самоувереност. Това със сигурност ще отнеме време, но си заслужава, защото това ще промени не само начина ти на мислене, но и самоувереността ти. Твоите мисли регулират чувството ти на увереност.
Ако мислите в главата ти носят негативно значение за теб, то това със сигурност няма да подпомогне развитието на твоето самочувствие. Можем да вярваме, в каквото си поискаме. Не го забравяй!
Защо тогава не вярваш, че си самоуверен човек?
Ако досега никога не си усещал прилив на самоувереност, то най-вероятно това се дължи на влиянието на твоя примитивен ум. Той не спира да те кара да се доверяваш на своите ограничаващи вярвания и убеждения. Всичко това са просто мисли в твоята глава. С времето тези мисли са се превърнали в навици и убеждения. А тези вярвания те карат да се чувстват по определен начин, т.е. да се чувстваш неуверен.
За да промениш чувствата си, трябва да промениш убежденията си.
3. Вземи решението да мислиш градивно
За да подкрепиш процеса по развитие на самоувереността си, е необходимо да вземеш осъзнатото решение да подобриш начина си на мислене и да се чувстваш уверен преднамерено.
Има процес, който добре описва връзката между начина на мислене и постигнатите резултати:
Каквито мисли поддържаш в главата си, такива резултати ще постигнеш. Ако мислиш, че си самоуверен, това ще доведе до чувството на самоувереност. Тези чувства ще те подтикнат да предприемеш определени действия. А оттам ще получиш и прогнозирания положителен резултат.
Самочувствието задвижва нещата напред, когато става въпрос за нашите мечти. Това е истинската сила на нашите мисли. И това е и основната причина защо работата в посока подобряване на начина на мислене е толкова важна. Разбира се, необходима е и практика, но всичко започва с вземането на решението да сложиш начало на процеса на растеж.
4. Вярвай на мислите си
Ключът е, че трябва да не вярваш и да поставяш под съмнение своя примитивен мозък и неговите убеждения, но трябва да вярваш на своите нови и подобрени мисли. Трябва да имаш доверие в новите мисли и убеждения, които имаш за себе си.
В противен случай със сигурност няма да излъчваш увереност и харизма, а просто фалш. Но това е една друга история и един съвсем различен начин на мислене. И те не са обект на нашата тема днес.
Да се върнем сега към темата...
Искам да си помислиш за нещо, в което си много добър. Мислите ти за това нещо са положителни и имаш увереността, че правиш това нещо по най-добрия и уникален начин. Действията ти са продиктувани от чувството ти на увереност. Усети това прекрасно чувство, че владееш изцяло ситуацията и знаеш много добре какво правиш и какъв ще е резултатът, който ще постигнеш. Усети удовлетворението, което те обзема от успеха на тези твои действия.
А сега приложи този начин на мислене към нещо, в което все още не си толкова добър, или към нещо, което искаш да подобриш.
Вярвай, че мислите ти са реалност и те ще бъдат.
5. Анализирай мислите си
Първото нещо, което трябва да направиш, за да можеш да промениш начина си на мислене и да повишиш своята увереност, е да осъзнаеш своите мисли и вярвания, които имаш за себе си.
След това се налага да вземеш целенасочено решение за друга мисъл, която да е в подкрепа на резултата, към който се стремиш. Превърни тази мисъл в утвърждение и не спирай да я прилагаш на практика, за да стане навик. Всичко е в твоите ръце, затова изясни какви са твоите мисли и разбери върху какво трябва да работиш.
Върху какво да мислиш:
Какво е мнението ти за теб самия?
Какви мисли имаш за себе си?
Мислите ти за теб самия са: негативни, положителни или неутрални?
Какви искаш да са твоите мисли?
Как искаш да се чувстваш?
Какви мисли биха предизвикали тези чувства?
6. Не спирай да практикуваш
Самоувереността е умение. Умение, което се подобрява с практиката. Времето, което ще ти е необходимо, да подобриш това свое умение, зависи от това доколко вярваш в крайния резултат. Ако смяташ, че си човек, на когото му липсва самоувереност, този процес може да отнеме известно време.
Но не забравяй, че увереността може да се тренира, да се изгражда и овладява. Започва се обаче от ума и менталната нагласа.
Ако има нещо, което искаш да правиш с лекота, практикувай. Колкото повече повтаряш определено действие, толкова по-лесно ще става това действие за теб и с времето ще се чувстваш все по-уверен. Повторенията трябва да са съпроводени от осъзнаването, че с времето ще израстваш, ще ставаш все по-добър, ще се учиш от миналия си опит и с всеки следващ път ще става все по-лесно. Наравно с това не бива да се лишаваш от възможността да се поставяш в рискови ситуации, за да ставаш все по-добър в уменията, които искаш да развиваш.
7. Грижа за себе си, която да стимулира твоята самоувереност
След дълъг и напрегнат ден, прекаран в общуване, трябва да можеш да се отпуснеш. За да можем да възстановим своите сили и да поддържаме чувството си на самоувереност, трябва да полагаме грижи за своята почивка.
Имаш нужда от време само за себе си и насаме, за да презаредиш своите батерии. Отдели си време за хубава и любима книга, за тишина, за дрямка на дивана, за топла вана или за каквато и да било друга грижа за себе си, която ти харесва.
Грижата за себе си е свързана пряко със самоувереността.
Научи се да обичаш себе си. Разбери и приеми своите недостатъци. И си осигури необходимото време за грижа за себе си. Полагаме грижа за хората, които обичаме. Грижи се за себе си и се обичай. Няма как да се обичаш и да ти липсва увереност.
8. Спри да се сравняваш с околните
Спри да сравняваш себе си с другите. Не сравнявай своите победи с чуждите, не сравнявай своите успехи с чуждите, не сравнявай своите пари с чуждите, не сравнявай материалното си състояние с това на другите. Не знаеш какво се случва в главата на хората около теб. Това не е под твой контрол. Знам, че би ти се искало да можеш да контролираш това, но просто няма как.
В интерес на истината има хора, които няма да те харесат, и такива, които ти няма да харесаш. Може да си най-добрият вариант за определена ситуация, но все ще се намерят хора, които да не оценят това и да не го харесат. Звучи нелогично и налудничаво, знам. Но всеки има различни разбирания и това е добре.
Но там някъде има хора, които търсят твоята уникалност. Те чакат да влезеш в техния живот, защото имат нужда точно от това, което само ти можеш да предложиш. Спри да се интересуваш какво е мнението на другите за теб. Всеки вижда това, което познава. Ако човекът не познава стойността и ценността на диаманта, лесно ще то омаловажи и изхвърли в калта. И в същото време ще надцени обикновен камък. Този човек просто не познава истинската стойност, няма критерии за нея или просто за него стойност имат други неща. Но всичко това принадлежи на другия. И това не бива да те интересува. Когато осъзнаеш това, ще почувстваш свобода.
Важно е какво мислиш ти за себе си. Това е единственият правилен начин да бъдеш и разбереш себе си. Просто вярвай! Ти създаваш себе си!
9. Не се притеснявай
Уверените хора не се притесняват за дреболии. Знам, че това е малко сложна задача понякога. Опитай се да не анализираш всяка излишна дреболия.
Пример за такава дреболия е имейлът, който забрави да изпратиш днес. Какво ти каза онзи зъл глас в главата ти? В крайна сметка всичко ще бъде наред и тази дреболия няма никакво значение. В тези моменти мисли в перспектива, а не се вманиачавай в размисли и анализ на тази незначителна дреболия.
Кое е най-лошото нещо, което може да се случи в тази ситуация?
Най-лошото, което се случва в тази ситуация, е, че получаваш усещане. Това усещане поражда чувства в теб. А чувствата владеят твоето тяло и твоите действия.
10. Сбогувай се с комфортната си зона
Има разлика между страх, смелост и самоувереност. Те обаче са свързани. Понякога трябва да почувстваме страха и да проявим смелост, за да извършим определеното действие. Трябва да предизвикаме себе си, за да излезем от зоната си на комфорт. И когато го направим, ще се озовем на едно по-добро място.
Хората обичаме да се чувстваме комфортно. Умът ни е програмиран така, че да ни защитава, да ни държи в сигурното. Затова той обича да ни дава мотивация да правим това, което ни дава чувство за познатост и безопасност. С други думи... нашият мозък обича навиците и рутинните ни занимания. Само че, за да постигнем своите цели и мечти, ние трябва да излезем извън комфортната си зона.
Преди да затвориш тази страница и да тръгнеш по пътя на увереността...
... осъзнай, че самоувереността ти е необходима, за да извървиш пътя на своите мечти. Необходимо е да вярваме в себе си, за да можем да реализираме своите цели. Затова започни да вярваш. Направи избора да мислиш по по-добър начин. И преднамерено започни да се чувстваш уверен. Не спирай да повтаряш този процес, докато не усетиш промяната. Може да отнеме време, но няма как да приключиш със своите стари ограничаващи вярвания и да започнеш веднага на чисто. Просто се наслади на процеса на растежа.
Затънали в своето ежедневие и погълнати от всекидневния график все забравяме, че всеки един от нас е уникален. Притежава своите уникални черти и качества, които формират неговата индивидуалност, и именно те го правят човекът, който е тук и сега. Е, тогава защо да пилеем време и усилия да бъдем като някой друг или да гоним някое чуждо съвършенство?! От самото си раждане сме съвършени и уникални, а времето нека го инвестираме в развитието на нашата уникалност, защото тя е нужна не само на нас, но и на другите!
Е, вече готов ли си да мислиш по един по-различен начин? Готов ли си да възприемаш себе си по различен начин?
Силно се надявам да е така!
