Как да се избавиш от чувството за вина | Mental health
19 начина да спреш да изпитваш вина през цялото време
Слушай статията:
Почти няма терапевтична среща, в която вината да не е в една от главните роли. Вината е в главната роля в животите на всички ни. Тя може да те изяжда през целия ти живот. Затова е добре да вземеш мерки и да започнеш да се избавяш от това бреме. Когато погледнеш живота си от друг ъгъл, ще разбереш, че чувството за вина е сигнал, че умът ти се опитва да ти каже нещо, на което е необходимо да обърнеш внимание.
Вината има скрит смисъл. Тя е знак, че равновесието в живота ти е нарушено и e необходимо да се осъзнаеш и да предприемеш определени действия. Когато погледнеш на вината като на стимул за осъзнаване, тя вече не е толкова негативно нещо. Всъщност тя може да бъде много мощен двигател, ако осъзнаеш посоката, в която е необходимо да тръгнеш.
Днес ще обсъдим 19 топ начина да спреш да чувстваш вина през цялото време
1/ Осъзнай каква е причината, поради която чувстваш вина
Ако вината те изяжда отвътре, време е да бъdеш откровен със себе си. Време е да направиш списък. Знам как ще реагираш на тази идея. Хиляди пъти съм се сблъсквала с тази реакция. Струва ти се прекалено лесно и банално, най-вече безмислено. Но не е така. Изпълнението е простичко, но силата е много мощна. Този списък не бива да остане само в главата ти, необходимо е да го запишеш. Ако оставиш този списък в своето съзнание, това ще се превърне в твоя личен ад.
Направи списък на това, за което изпитваш вина. Ако ще се справяш с някакъв проблем, добре е да знаеш какъв точно е проблемът. Ако по цял ден се луташ из ежедневните си задачи, повтаряйки си колко си стресиран. Повтаряш го отново и отново. Обобщението и непрекъснатото повторение усилват чувството ти на тревожност. Същоти е и с вината. Да имаш етикет "Виновен съм за всичко" над себе си, няма да ти помогне да разбереш какви са действителните проблеми.
Затова е много важно да си наясно какви са конкретните причини, поради които изпитваш вина.
2/ Подходи логично
Когато си подвластен на вината, гледаш на света от емоционална гледна точка. И за да можеш да излезеш от този лабиринт, трябва да започнеш да мислиш за ситуацията по-логично.
Обучавай мозъка си да разглежда ситуциациите от по-логична гледна точка. Търси повече факти и логика преди да стигнеш до емоциите си. По-добре е, отколкото да оставиш чувствата ти изцяло да ръководят твоя живот. Логиката помага, когато сме изправени пред силни емоции - каквато е вината.
Върни се отново към списъка. Време е да си зададеш няколко въпроса.
Имаш ли реална причина да изпитваш вина (преднамерено ли нарани някого)?
Реално ли изпитваш вина, или някой друг те кара да изпитваш вина?
Има ли основателна причина да чувстваш вина или вината е част от нормалното ти състояние (т.е. чувството за вина станало ли ти е навик), когато си тревожен или под стрес?
Наистина ли вината е твоя, или чувстваш отговорност за някой друг?
Този проблем/ Тази ситуация обективно по твоя вина ли е? (в голяма част от случаите вероятно не!)
Физическите усещания често са автоматични и нямаш контрол върху тях, но имаш контрол върху това, което може да последва от тях. Имаш контрол над своите мисли и действия, а това е много мощно.
Разгледай списъка си по възможно най-логично.
3/ Намери здравословен начин да преработиш чувството на вина, което изпитваш
Добре, приемам, че си разгледал и си обмислил списъка си логично и имаш някакви основателни причини за чувството си на вина. И ако има нещо, което те разяжда непрекъснато, необходимо е да задълбочиш. Прекрасен метод за това е да водиш дневник (да, да, знам какво мислиш в момента) и да записваш всичко.
Запиши всичко, свързано с конкретна ситуация, за което се сещаш. Голямата ценност и мощ на тази техника идва от това, че чрез нея ще изхвърлиш всичко това от съзнанието си. Актът на записване на нещата може да осигури яснота и посока.
Когато те завладее вината, това, което не искаш да правиш, е да оставиш пороците ти да те завладеят. Когато се чувстваме виновни, ние сме склонни да пием твърде много, да ядем твърде много, да пазаруваме твърде много, да гледаме телевизия твърде много... разбираш за какво ти говоря.
Опитваме се да избягаме от самите себе си.
Знам, че бягството ти се струва много добра идея. Обаче не е. Най-добрият начин да се справим с определена ситуация е като минем през нея, а не като я заобиколим. Само така ще стигнем от другата страна. В другия случай просто ще се въртим в кръг.
4/ Поправи грешките си, ако е възможно
Всички правим грешки.
Може да си допуснал грешка в своята работа и да изпитваш вина за това. Всички сме били в подобна ситуация. И затова нека да видим какви са възможностите. Задай си следните въпроси:
Може ли грешката ми да бъде поправена?
Извинението ще помогне ли?
Мога ли да предприема някакви действия, чрез които да минимализирам загубите/ вредите?
Много често отговорът е комбинация от трите.
5/ Няма нищо лошо в това да разочароваш някого
Мисля, че много хора свързват чувството за вина с разочарованието на околните. Те усещат, че хората са разочаровани и затова чувстват вина. Нека да разгледаме разочарованието по различен начин.
Да разочароваш хората е нещо нормално. И е напълно в реда на нещата. Не е задължително да направиш нещо лошо, за да разочароваш някого. Разочарованието може да се дължи на различия в ценностите, вярванията и мненията по определени теми. Разочарованието на хората не означава, че сме направили нещо нередно.
6/ Установяване на здравословни лични граници
Може би ти е чудно, че личните граници са част от този списък. Не само, че им е тук мястото, но и те са много важен фактор. Какво имам предвид: Да предположим, че не се виждаш с човека Х достатъчно и затова се чувстваш виновен. Неуспорим факт е, че за теб "достатъчно" има едно измерение, а за другия това измерение може да е различно. Няма значение, че се маркира по един и същи начин - чрез думата "достатъчно". И точно защото има подобни разминавания, е важно да има установени здравословни лични граници. И ако някой отказва да спазва параметрите на нашето пространство, той трябва да се сблъска със своето разочарование и да го преработи. Неговото разочарование е негов проблем, а не твой.
Грозната истина е, че колкото и да дадеш на някого, ако той не разбира какво правиш за него, никога нищо няма да е достатъчно. Затова е необходимо да установиш здравословни лични граници.
7/ Приеми, че всеки носи отговорност сам за себе си
Много често поемаме отговорност за другите. Възможно е да чувстваш вина, защото любим и значим за теб човек е постъпил по определен начин и ти искаш да му помогнеш. Но каквото и да правиш, нищо не помага.
Не носиш отговорност за другите хора. Те имат отговорност за себе си (когато човекът е възрастен, за децата нещата са различни). Голяма част от вината, може да се окаже нечия друга, а не наша собствена.
Осъзнай и приеми, че всеки един от нас носи отговорност за себе си. Знам, че звучи лесно на теория, но в действителност никак не е. Процесът може да бъде изключително тежък и болезнен.
8/ Не п озволявай на хората да те карат да изпитваш вина
Изключително богат източник на вина. Хората, най-често тези които обичаме, се опитват да ни накарат да се чувстваме виновни. Обикновено те искат от нас да направим определено нещо или да действаме по определен начин, и чрез манипулацията ни принуждават да отговорим на техните очаквания.
Да, чувството за вина е манипулация - явна и проста.
Хората често смятат, че използват вменяването на вина като форма на любов. Манипулацията не се основава на любов. Тя се основава на това, че другият получава това, което иска, без да се съобразява с чувствата на човека, когото манипулира. А това определено не е любов.
Хубавата новина е, че манипулацията чрез чувството за вина работи, само ако ѝ позволиш. Ако знаеш, че често околните те манипулират чрез насаждането на чувство за вина, добре е да започнеш да работиш над това.
9/ Осъзнай правото си на свой собствен живот
Много често хората изпитват вина, защото родителите им имат идея по какъв начин ще протече техния живот. Казано по друг начин родителите очакват живота на децата им да бъде контролиран от тях, а не от самите деца.
Не бива да чувстваш вина, че живееш собствения си живот. Животът е само един и е необходимо да го живеем по нашия начин. Не казвам, че трябва да правиш всичко възможно, за да нараниш хората около себе си. Това никога не е добра идея. Но е важно да живееш живота си по свой собствен начин. Това не е нещо, за което трябва да изпитваш вина, това е твое право.
10/ Спри да позволяваш на хора, които не са важни за теб, да те карат да чувстваш вина
Един много учудващ факт е, че в семейството ти може да има човек, който изобщо не харесваш, но той винаги успява да те накара да се чувстваш виновен. Каква е причината да те е грижа?
За много хора така изглежда "семейството". Те смятат, че трябва да обичат всеки член на семейството си, само защото са семейство. Не мога да кажа, че съм съгласна с тази концепция.
Ако не харесваш определен човек от семейството си, не му позволявай да обвини теб за недобрите ви отношения. Но това не означава, че трябва да се държи непристойно, защото това е неуважение към самия теб.
11/ Спри да манипулираш като вменяваш вина
За склонността на хората да ни манипулират чрез вина вече споменахме, но какво да кажем в случаите, когато ние сами си причиняваме това? Понякога го правим без да го осъзнаваме, затова на първо място е важно да осъзнаеш своето поведение.
Възможно е да смяташ, че вината е силен мотиватор. И това може и да проработи донякъде, само че има много други и по-добри начини да се мотивираш и да мотивираш другите. Винаги вината и срамът вървят ръка за ръка, затова много внимавай, защото целта ти може да не е да се мотивираш, а да се засрамиш.
12/ Спри да бъдеш толкова строг със себе си
Отпусни се. Животът не е лесен, а ти правиш най-доброто, на което си способен към настоящия момент. Ще се изненадаш колко голяма част от вината ти идва от това, че си безумно строг към себе си. И да, отново става въпрос за лични граници, но този път са свързани с теб, а не с други хора.
Опитай се да си създадеш реалистична представа за себе си.
Постави си реалистични срокове, които искаш да изпълниш. Ако поставиш твърде високо летвата, вместо да се радваш на постижения, ще се тресеш от усещане за вина.
13/ Подобри самодисциплината си
Много често изпитваме вина, защото сме се разочаровали. Да, по същия начин, както се чувстваме виновни, когато разочароваме другите. Необходимо е да преместиш фокуса от чувството за вина към самодисциплината.
Това се случва като се развие рутина и навици, които насърчават самодисциплината и личностното израстване. Когато подобриш самодисциплината си и започнеш да правиш нещата, които искаш да правиш, увереността ти и усещането ти за собствено достойнство ще тръгнат нагоре.
Твоите навици имат силата да правят житейски обрати.
14/ Спри да смяташ, че не си достатъчно добър
Вината, произтичаща от това, че си разочаровал хората, може да се основава на убеждението ти, че не си достатъчно добър. Възможно е да вярваш, че не правиш достатъчно или че не си достатъчно състадателен или търпелив. Няма голямо значение, защото всичко се свежда до това, че се чувстваш недостатъчен, без значение какво правиш.
Тук е мястото да работиш върху своята собствена стойност. Ти си достатъчен, само трябва да повярваш, че е така. Колкото повече повишаваш увереността си в своята лична стойност и достойнство, толкова по-малко вина ще чувстваш.
15/ Не се поддавай на чувството за вина
Със сигурност ти е направила впечатление една тенденция - колкото повече се тревожиш, толкова повече се покачва твоята тревожност. Ако си позволиш да минеш в режим безпокойство, то ще те превземе и ще се чувстваш все по-зле. Ние сме брилятни в намирането на неща, за които да се страхуваме и да се тревожим.
С вината може да се случи същото.
Похлъзне ли те, попадаш в бързара спирала надолу. Ако позволиш на ума си да започне да се движи по законите на вината, той ще събира още и още боклук по пътя си надолу. Освен това ще продължи да търси и да намира още вина.
Ако не може да намери, ще измисли. Така, както прави с притеснението. И докато се усетиш... ще се чувстваш виновен затова, че се чувстваш виновен.
Затова трябва да спреш този процес още в самото начало. Трябва да спреш мислите ти да се лутат безцелно. Това се случва като се осъзнаеш и се върнеш в момента тук и сега. Медитацията би била много полезна в този случай.
16/ Действай
Ако изпитваш вина за това, че не си изчистил цяла седмица, има бърз начин да поправиш това.
Изчисти!
Или поне изпери, или измий чиниите или направи нещо друго, свързано с почистването. Започни с това, което те кара да чувстваш вина, дори и да знаеш, че няма да можеш да довършиш. И това е ключът. След като приключиш с измиването на чиниите ще спреш да чувстваш вина. И, не, не минавай на следващото ниво в изпитването на вина, като намериш следващото нещо, за което да се обвиняваш.
Точно обратното - освободи вината.
Списъкът със задачи, който имаш в главата си, никога не свършва. Затова захвърли вината и се захвани с личните си задачи с темпото, което работи за теб.
Докато правиш това, ще имаш успех и в приоритизираното на вината. Помниш ли списъка от самото начало... там са истинските причини, нека те бъдат с приоритет.
Съсредоточи се върху това, което е важно. Ако изпитваш вина, че не прекарваш достатъчно време със своите деца, забрави за купчината мръсни дрехи и направи това, което е важно за теб - прекарай време с децата си.
17/ Спри да се позиционираш като център на света
Да, знам, че прозвуча грубо. Но дай ми шанс да ти обясня.
Понякога сме толкова много потънали в собствения си свят, за да осъзнаем, че не сме в съзнанието на всички през цялото време. Наблягаме над това, че сме подвели някого и че сме разстроили някого. Този човек не седи по цял ден и да си мисли как си постъпил грешно, правилно или по някакъв друг начин. По вероятно е да мисли за собствените си неща и за своя собствен живот.
Осъзнавам, че животът ти е изпълнен със сериозни отговорности - като грижа за деца и възрастни родители, но ако си мислиш, че светът се върти само около теб и че цялата отговорност за всичко е твоя, грешиш. С това си разбиране само утежняваш ситуацията с чувството на вина.
18/ Помири се с вината
Това е доста нелека задача, но е от съществено значение. Става още по-трудно, когато в историята има и смърт. Тази вина може да се носи дълго време. И трудно може да бъде потушена от всяка една история, която можеш да си разкажеш, за да се успокоиш. Но да гледаш случилото се нон стоп в своята глава, няма да ти помогне. По-добре е да насочиш усилията си към отработването на чувството на вина. До момента, в който не се примириш с вината, да я приемеш и да я пуснеш. Има случаи, в които не можеш да направиш нищо друго, освен да се помириш с чувството на вина. Това е мирен договор. Съгласие за мир със самия себе си. Помирение с вината.
19/ Потърси помощ от психолог или психотерапевт
Ако се бориш с чувството за вина и то започва да оказва влияние върху живота ти или е причина за депресивни състояния, инвестирай в себе си и в бъдещото си благополучие. Няма нищо лошо да си позволиш професионална помощ, за да се справиш с всичко това.
Надявам се тази информация да ти помогне по пътя към по-малко вина в живота ти. Освободи се от вината и започни да живееш живота, който искаш и заслужаваш. Ако публикацията ти е харесала, сподели я със своите приятели в социалните мрежи. Никога не знаеш на кого с какво можеш да помогнеш. Споделянето има огромна сила.
