Mindset | Нищо не е лично
Нищо не е лично и никой не мисли толкова много за теб, колкото ти мислиш за себе си
Слушай статията:
Полагаш много усилия в дейност, която е важна за теб. Финализираш дългия и важен за теб проект. Доволен и горд си от работата, която си свършил. Но... околните не възприемат работата ти по начина, по който си очаквал. За теб проектът е едно върховно постижение, но околните не го оценяват подобаващо.
Реакцията ти на това е дълбокото и трайно убеждение, е че:
си пълен провал;
всички те мразят;
не си способен да направиш нещо успешно;
всичко това се случва единствено и само на теб... и на никой друг!
"Не си достатъчно добър!", "Мразя да мрънкам, но трябва да полагаш повече усилия. Резултатите не са никак добри!", "Не си подходящ за тази работа! Опитай да се занимаваш с нещо друго!", "Ехаа! Страшен шофьор си... И костенурката би завидяла на скоростта, с която се движиш!", "Вместо да залагаш толкова много на външния си вид, наблегни на уменията си!". Все коментари, които чуваш ежедневно в офиса, вкъщи, на улицата. Авторите на тези коментари са членовете на семейството ти, близките ти, познатите, приятелите, колегите ти. Доста обидно, нали?!
Няма значение дали коментарите са умишлени, или не, твоята реакция варира от снишаване, през чувство на неудобство до пълен срив. В този момент отиваш в ъгъла на своето съзнание и се опитваш да излекуваш своето наранено его. Мърмориш, мрънкаш и след солидна доза самоунищожение решаваш, че е крайно време да продължиш живота си.
И сега въпросът с повишена трудност, който стои пред теб е: "Защо приемаш нещата лично?"
Защо нечии думи те сриват тотално?
Това са някои от важните въпроси, на които е добре да отговорим преди да продължим с разрешаването на проблема.
Според клиничния психолог Nick Wignall приемаме нещата твърде лично поради следните причини:
Хората сме социални перфекционисти
Това означава, че не понасяме околните да забелязват нашите недостатъци. Живеем с убеждението, че непрекъснато трябва да показваме своята безгрешна, непорочна страна. Следвайки това свое убеждение, ние започваме да мислим за себе си като за богове - приемаме се за безупречни и безгрешни.
Имаме негативна нагласа за себе си
Силно е възможно тази нагласа да е плод на нашето възпитание. Възможно е да е отражение на начина, по който нашите родители са се отнасяли към себе си. Корените на тази представа се намират в тежките моменти от нашето детство. Възможно е да сме станали жертва на някакъв тип насилие/ тормоз и това да е повлияло на начина, по който възприемаме себе си.
Срамуваме се или се страхуваме да се гордеем със себе си
Страхът и срамът от нещата, които правим, може и да не е общовалидно правило, но повечето култури сме възпитани в смирение. Дори и това да е грешно. Тази културна смиреност ни пречи да се гордеем с нещата, които правим. Това ни носи усещането, че не сме достатъчно добри в своите занимания, защото не се гордеем с правенето им. Затова и когато чуем тънък и злобен коментар по наш адрес (като тези, които споменах по-горе), се чувстваме незначителни и стигаме до степен на пълно себеунищожение.
Мислим прекалено много за своите емоции
Емоциите са прекрасно нещо. Те дават цвят на нашия свят. Ако обаче много се фокусираме върху своите емоции (особено върху негативните), няма как да не се почувстваме изключително зле. В такъв момент дори и най-неуместният хаплив коментар е в състояние да ни обиди. Комбинацията от фокус върху негативните емоции и допълнителното нагнетяване от неуместните коментари може напълно да ни побърка.
Имаме ниско самочувствие
Ниското ни самочувствие е резултат от факторите, които изброихме дотук. Трудностите, които преминаваме през детството, неадекватната грижа за себе си, страха от осъждане и негативната самооценка водят до ниско самочувствие.
И така след като посочихме някои от причините, поради които сме докачливи и склонни да се обиждаме от различни подмятания, то следващият важен въпрос е - "Как да им противодействаш?".
Какви мерки можеш да вземеш, за да спреш да приемаш нещата твърде лично?
Това не е еднократно действие, а процес. И този процес изисква голяма доза смелост и търпение. Невъзможно е да се отървеш от тези негативни мисли в своята глава с едно щракване с пръсти. Но пък положените усилия определено си струват. Затова ти предлагам някои стратегии, които е добре да имаш предвид всеки път, когато някой се опитва да ти лази по нервите с остри и хапливи коментари и/или прави опити да натиска емоционалните ти бутони.
1/ Поеми дълбоко дъх и овладей своите емоции
Нашите емоции ни управляват, затова и почти постоянно сме в реактивен режим и нашите действия се определят от нашите чувства. Много често се случва така, че само ти възприемаш определена ситуация по точно определен начин. Единствено ти можеш да се почувстваш по този начин в дадената ситуация. Освен това невинаги твоите чувства отговарят на реалността.
Да, наистина е много гадно да чуваш тези неприятни неща от околните, но може би те не са имали за цел да те обидят. Не са подходили с ясното намерение да те нападнат и обидят. Просто са изпуснали някаква реплика, а мозъкът ти те кара да правиш прибързани заключения. Затова е важно да спреш тази програма навреме.
Когато чуеш подмятане, което е в състояние да те извади от равновесие, направи пауза. Спри за момент и не прави прибързаното заключение. Не забравяй, че не всичко е насочено конкретно срещу теб. Негативните подмятания невинаги са адресирани лично към теб!
Нищо не е лично!
2/ Премахни навика да правиш прибързани заключения
Склонността да правим прибързани заключения може много лесно и незабелязано да се превърне в навик. Лесно можеш да свикнеш със заключението, че хората около теб мислят това, което казват за теб. Добре е да си припомниш или да разбереш, че това, което другите говорят, не е насочено конкретно към теб.
Някои хора се отнасят агресивно към околните, заради своите вътрешни проблеми или пък заради желанието им да контролират другите. Да станем жертва на подобно поведение определено не е приятно. Но е добре в такъв момент веднага да си припомним, че хората имат склонността да действат така, както им диктува техният гняв. А тази склонност трудно може да не доведе до прибързани действия.
Затова вместо да размишляваш върху това дали критиките и коментарите са насочени пряко към теб, поеми дълбоко дъх и се успокои. Ако мозъкът ти е на път да те върне отново към безсмисленото премисляне, научи се да го контролираш. Ти си човекът, който може да контролира начина, по който приемаш случващото се.
3/ Опознай по-добре себе си
Със сигурност познаваш това клише: "Познай себе си". Според гръцката история този надпис може да се види на входа на храма на Аполон. В най-общия смисъл тази философия означава да имаш фундаментални познания за себе си. Не се предполага да познаваш себе си изцяло.
Да познаваш себе си означава да осъзнаеш своите слабости и своите силни страни. Означава да ги приемеш като част от себе си. Наложително е да осъзнаеш това, защото когато разбереш на какво си способен и на какво не си, можеш да контролираш своя живот. Базирайки се на това знание лесно ще можеш да управляваш своя живот и да дадеш посока на своите мисли.
В резултат на това познание трудно ще повярваш на негативните неща, които околните казват по твой адрес. Вече няма да има значение дали този човек изрича тези думи импулсивно, или умишлено. Стани по-близък със себе си и не позволявай да ти влияят подобни излишни коментари. Ти познаваш най-добре себе си и знаеш кое е добро за теб и кое не е. Не давай тази власт на някой друг.
Мощна техника за опознаване на себе си е воденето на дневник. Много хора споделят, че започването на водене на дневник има драматичен ефект върху техния живот. Когато записваш своите мисли в дневник, имаш възможността да ги препрочиташ, да ги анализираш. Можеш да разбереш какви са твоите слабости. И най-ценното е, че можеш да осъзнаеш своите мисли и поведение.
4/ Спри да се подценяваш
Тази стратегия е тясно свързани с предишните. Да подценяваш себе си е най-мощното средство, с което да се самосаботираш. Вместо да се задълбочаваш върху това да се омаловажаваш, наблегни на своите силни страни и положителни качества, които притежаваш.
Осъзнай и признай, че грешки прави всеки. И това не е само твоя специфична особеност. Колкото и да се опитваш да си създадеш безгрешна визия, недостатъците винаги изникват. Не можеш да ги прикриеш напълно. И това е напълно нормално, както е нормално да имаш недостатъци. Грешките са част от процеса по израстване. Затова не се поддавай на навика да се подценяваш, само защото допускаш грешки или защото другите правят подмятания по твой адрес.
5/ Възприемай критиката по конструктивен начин
Обратната връзка е много важна и необходима, за да растем в личен и професионален план. Тя заема едни от основните места в нашия живот. Разбира се, ако не си свикнал да чуваш критика, нормално е първоначално да се защитиш. Някои критични слова могат да ни обидят или още по-лошо - могат да наранят чувствителното ни его.
Вместо да приемаш нещата лично, развий умението да поглеждаш нещата от различна гледна точка. Остави рационалното ти мислене да вземе превес и си признай, че обратната връзка е необходима, за да възприемем по-реалистично резултата. В някои моменти сме толкова погълнати от вътрешния си свят, че не можем да видим дори грешките, които неизбежно допускаме.
Постъпи зряло и приеми обратната връзка, дори и тя да е под формата на критика. Използвай това като инструмент за постигане на по-добри и по-ефективни резултати. Колкото повече практикуваш това умение, толкова по-лесно ще се получава.
6/ Позволи на другия също да се съмнява
Не всичко е насочено към теб. Не всичко те засяга пряко. Светът не се върти само около теб и заради теб. Извинявам се, ако това ти звучи малко грубо, но се надявам да разбереш правилно посланието ми.
Научи се да допускаш, че не всичко касае само теб и твоите чувства. Много често тези коментари и подмятания, които чуваш, колкото и груби, и обидни да ти се струват, нямат нищо общо с твоята самооценка или ценност. Силно е възможно да са плод на някакво стечение на обстоятелствата, което няма нищо общо с теб.
Не сме идеални, помниш какво обсъдихме по-горе за грешките. Понякога хората казваме нещо в гнева си, повлияни от нашата несигурност или злоба към околните. Ситуацията прикриваме заради своята малоценност. Е, всичко това важи и за хората около теб!
Затова позволи на другите също да имат правото да се съмняват в себе си. Казаното от тях може да не се отнася до теб като личност, до твоите действия или поведение. Думите им може да са плод на някакъв вътрешен конфликт, който те се опитват да разрешат.
7/ Дръж емоциите си под контрол
Накратко това се получава чрез осъзнатост. По същество това е осъзнаване на настоящето, на случващото в сегашния момент, тук и сега. Трябва да си осъзнат по отношение на своите емоции. Преди да реагираш на каквото и да е, провери какви емоции изпитваш в този момент.
Поеми си дъх. Имаш необходимостта да се успокоиш и да не оставяш нежеланите си чувства да те контролират и управляват. Справянето с гнева и раздразнението може да се окаже трудна задача и най-неподходящото нещо, което можеш да направиш в този момент. Но е важно да избягваме импулсивните си реакции.
Един от най-добрите начини за освобождаване от нежеланите емоции е медитацията. Много са доказаните ползи от медитацията. Една от тях е да помага на хората да не приемат нещата лично. Лесно е да започнеш, но може да се окаже трудно да проявиш последователност.
8/ Научи се да пускаш и да забравяш
"Щастието и свободата започват с ясното разбиране на един принцип: някои неща са под твой контрол, други – не."
Епиктет
Не можеш да контролираш мислите на околните. Не можеш да контролираш и отношението на другите към теб. Не можеш да контролираш и събитията в живота. Затова най-лесният начин да не приемаш нещата лично, е като ги пускаш.
Научи се да преминаваш покрай нещата, които не са под твой контрол. Съсредоточи се върху това, което можеш да промениш, и върху това, което можеш да контролираш. А това, което не можеш да промениш, приеми като ситуация, която да те научи на нещо.
9/ Премести фокуса от "аз" към "ние"
Белгийският мотивационен лектор Фредерик Имбо има лекция в Tedx Talks за това как да не приемаме нещата лично. Една от неговите лични стратегии намирам за доста добра и затова я цитирах: "Просто трябва да преместиш фокуса от "мен" към "нас".". Идеята му е, че ако се опитаме да разберем какви са намеренията на другия, освобождаваме място за разбиране, вместо за раздразнение или разочарование.
Със сигурност си изпадал в нелепата ситуация, в която подаваш ръка на някого, а той не ти отговаря със същото. Доста неудобна ситуация, нали?! Но това едва ли означава, че този човек не те харесва. По-скоро не е разбрал жеста ти, не го е разпознал или просто няма навик да прави това. Друг пример: отиваш на парти, заговаряш някого, а той се отнася с теб така сякаш не му е интересна твоята компания. Тези ситуации са много смущаващи и неудобни, знам много добре. Но не изключвай вероятността, че този човек може да е срамежлив или да се чувства неудобно. Затова не прибързвай с изводите и не започвай да го съдиш веднага.
10/ Разбери какво те кара да приемаш нещата лично
В психотерапията това познание се постига чрез изследване. Изследваме детството на личността. Търсим мотивите за определен тип поведение. Търсят се тригерите, които отключват този тип поведение. Анализираме целите му и реалните резултатите, които носи. Тези изследвания продължават до момента, в който се стигне до първоизточника и докато се намери алгоритъма на мислене и поведение. След това е възможно да се направят промени.
Това не е постижимо само в рамките на психотерапията, то е постижимо и в "нормалния" живот. Необходимо е да знаеш какво отключва определен тип поведение. Кое активира твоя реактивен режим и те тласка към негативните думи и действия. Потърси причините защо определена дума или действие те обижда. Когато разбереш какви са твоите тригери, ще можеш да управляваш този процес.
11/ Прояви състрадание към себе си
Сещаш ли се кое може да е ефективното оръжие, което можеш да използваш срещу приемането на нещата лично?
Това е състраданието към самия теб. Самосъстраданието е способността да разбираме, да приемаме и да обичаме себе си. Ама не само лицеприятната си страна, а и своите недостатъци и своите грешки, своите несъвършенства. Всичко, което си ти.
Хората може да се опитват непрекъснато да те атакуват, да се разхождат упорито по твоите нерви и това няма да има никакво значение за теб. Възможно е да предизвикат сътресения от различна степен, но трудно ще те сринат, ако поставиш себе си на първо място. Прояви нежност и разбиране към себе си. Уважавай себе си и другите трудно ще те употребяват като изтривалка.
12/ Излез от приказния свят и заживей в реалността
Спомняш ли си какво каза американският писател и философ Елбърт Хъбард за лимоните?
"Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада"
Тази толкова силна фраза е измислена от Хъбард през 1915 г. Целта й е да насърчи хората да имат положително отношение към всяка една трудност. Пример за такъв тип трудност е да чуеш думите, които остават кисел и горчив послевкус. Тези думи са неизбежна част от реалността на всички ни. Обективно погледнато никой не очаква от околните да му се покланят и да изричат само думите, които иска да чуем от тях. Много добре всеки от нас знае, че това се случва само в приказките. За съжаление обаче ние се намираме в РЕАЛНИЯ свят.
За да се съхраниш и да оцелееш в този свят е добре да развиеш своето дебелокожие. Да калиш свята издръжливост и да намалиш своята реактивност. В противен случай трудно ще оцелееш в свят, който се ръководи от принципа на Дарвин - "оцелява най-силният". Затова тренирай своята менталност и заживей в реалността.
13/ Смей се
Продължавам с мъдростите на Елбърт Хъбард, който казва следното:
"Не приемай живота толкова насериозно, никой не е излязъл жив от него"
Ключът към това да не приемаме нещата лично е да имаме чувство за хумор. Дори и да изглеждаш просто шегаджия. В това няма нищо лошо. Можеш добре да се посмееш с най-красивата си усмивка над думите, които чуваш от човека отсреща. Даа, усещам как напира бунт в теб само докато четеш тези думи. Но сериозно, посмей се!
Някой подмятания са смешни и са абсолютни глупости. Те са просто черупка, която е празна и лишена от всякакъв живот. Дали си заслужава да мислиш цял ден за подобна реплика? Това мислене ще бъде ли продуктивно? Ще те накара ли да се чувстваш по-добре? Не?
Е, ако отговорът е "не", знаеш какво да направиш.
Думите са наистина много мощен инструмент. Те режат повече от острието на нож. Те могат да разбият на парчета сърцето на другия, да поставят на колене огромен и здрав мъж. Лесно ни обиждат. Могат да ни накарат да се почувстваме нападнати, могат да донесат усещането за застрашено съществуване. Но това може да се случи, ако не познаваме себе си. Ако опознаем себе си и погледнем от друга гледна точка, тогава болката ще изчезне.
В много редки случаи нещата се случват по идеалния начин, който очакваме. Обикновено се случват по точно обратния. Това може много лесно да ни разочарова. Да ни натика в ъгъла, да ни разплаче и да ни докара до пълно самосъжаление. Но ако има нещо, което никога не бива да предаваме в ръцете на другите, то това е нашият самоконтрол. Властта над нашите реакции и емоции трябва да си остане в наши ръце.
Все пак такъв е животът!
