top of page
tsvetysnotes_Tsvetelina-Popova.-1gif.gif

Mental health | Как да контролираш своя мозък

Защо е важно да имаш контрол на мозъка си







Каква е причината да "не поправям" хората и просто да ги изпращам вкъщи с идея как да се научават да преодоляват настоящия и други възникнали проблеми, с които ще се сблъскат далече след нашата среща.




sticker-mind


В своята практика много често получавам една и съща заявка, която е формулирана в едно кратко изречение, но семантично то граничи с безкрайност. На въпроса ми: “Какво искаш да промениш” все по-често получавам отговор: “Живота си.”. В този отговор влизат толкова много неща: отношението към себе си, взаимоотношенията с околните, начина на живот, разбирането за живота, общуването и т.н. Много често тези хора не знаят как са стигнали до това състояние. Често дори не могат да посочат конкретна причина или събитие. Различни са мотивите за тяхното състояние. Някои от най-честите са:


  • липса на самоувереност;

  • липса на себеуважение;

  • неудовлетвореност;

  • липса на щастие и смисъл;

  • проблеми в личните взаимоотношения (в брака и в семейството);

  • липса на ефективна комуникация;

  • липса на решителност;

  • зацикляне на минали събития;

  • липса на перспектива.


На пръв поглед все различни казуси и различни човешки съдби. Само че между тях има една основна прилика. И това е генезисът на техния проблем. Проблемът им се е породил от неспособността да контролират своя мозък. Оставили са го да работи безконтролно. В околната среда възниква стимул, който задейства определено автоматично поведение.





Автоматичното поведение правилно ли е?




Моделът, който мозъкът ни е избрал да направи “по подразбиране” може да е деструктивен за нас. По-често се случва това. Тези модели на поведение ни правят нещастни, че дори и ни разболяват.




Как заучаваме своето поведение?




Поведението си учим чрез повторения. Всяко действие получава свои собствени невронни пътища в мозъка, ако се повтаря достатъчно пъти. Всеки неврон се "обучава" да прави своите връзки и да изпраща електрически сигнали към следващия неврон от веригата. По този начин се “фиксира” нашето поведение. Начинът ни на учене е вид транс. Новороденото има да учи много. То трябва да се научи да ходи, да говори, да се храни самостоятелно… трябва да се научи и да взема решения за начина си на живот. Всичко това учи мозъкът ни да прави нашето поведение автоматично.




citat-nlp-richard-bandlar



Имаме различни типове транс - по време на работа, на работното място, в брака си, по време на шофиране, като родители и една огромна колекция от “проблемни трансове”.




Програмирането на съзнанието е свобода



Използвайки думата програмиране тя винаги ни отвежда към машините. Асоциираме я веднага с роботите. И това много често ни разгневява и се съпротивляваме като изтъкваме довода, че сме човешки същества. Всъщност това, което твърди Р. Бандлър, е че “ние сме единствената машина, която може да се самопрограмира”.




citat-nlp-richard-bandler



Програмирането на съзнанието е неизбежно. Вредните и полезни навици и поведението ни по принцип са програми. Ако правим нещо, което не бива - преяждаме, пушим, страхуваме се от високо/ от асансьори/ от външния свят, депресираме се (да, депресията е въпрос на избор, който ние сами правим), изневеряваме, то ние можем да променим това. И това не ни прави роботи. Напротив това е проява на свободна воля. Това е порив за свобода. Свободата да промениш своето заучено деструктивно поведение и с това да промениш живота си. Осъзнавайки своите деструктивни модели, ние имаме право на избор. Дали да продължим живота си както досега, или да се препрограмираме и да заживеем по друг начин. Решението е изцяло наше. Способността да използваме съзнанието си, за да контролираме несъзнаваното е свобода. Несъзнаваното е много мощен инструмент и ако му позволим да контролира живота ни до степен на “умствено осакатяване”, едва ли резултатът ще ни хареса. Затова е добре да му зададем посока.




Най-силният инстинкт у човешките същества



citat-virginia-satir



Ако се замислим за малко по-дълбоко върху думите на семейната терапевтка Вирджиния Сатир, ще осъзнаем, че ние сме склонни да сложим край на живота си, защото не можем да продължим без нещо/някого, с което/с когото сме свикнали. Има безброй примери за семейни двойки с дългогодишен брак, при които единият от партньорите умира и не след дълго другият също си отива. Останалият не може да живее живота си без човека, който си е отишъл. И това е толкова мощно, че се избира смъртта (някои съзнателно, други не) пред живота. Понякога дори само мисълта, че нещо в живота може да се промени смразява кръвта на хората от страх.




И това има своето основание. Всички ние създаваме свои модели за света и един от начините, по който го правим, е чрез генерализиране. Живеем, оцеляваме и се развиваме като правим нещата познати. И освен това си навличаме и куп проблеми. Всеки ден се сблъскваме с много нови неща - виждаме хиляди коли, хиляди врати, сгради. Фактически много от тях са нови за нас, но на практическо ниво ние знаем, че това са просто коли, просто врати, просто сгради. И не изпитваме нужда да ги изучаваме отново, за да знаем как се задвижват, как се отварят, как се строят. Освен това извършваме и много действия, които също са автоматизирани. Здрависваме се с толкова много хора. Всеки път човекът е някой различен и въпреки това здрависването не е ново събитие за нас, защото този процес е уеднаквен в нашия мозък и е етикетиран като “ръкостискане”.




Как би трябвало да мислим?



Ръкостискането може да работи само в местен контекст или в културен контекст, който е близък до нашия. Но в света има места, където това не работи. В Япония например, ако подадем ръка за здрависване, най-вероятно в отговор на това човекът отсреща ще се поклони. И това напълно счупва модела ни на поведение. Това изисква съзнанието да се включи отново и да се състави нов модел, който да е адекватен и да действа в новия контекст.




Именно това е начинът, по който трябва нещата да се случват. Когато мисленето ни функционира правилно, действаме автоматично до момента, докогато това автоматично поведение действа. В момента, когато то вече не функционира, се преразглежда и се ревизира начина ни на мислене. След това се създава нов модел, който да бъде функционален.




Често обаче се случва следното: правим нещо познато, въпреки че то вече не действа. И точно в този момент това поведение започва да прави живота ни дисфункционален. Не само, че не предефинираме ситуацията и не измисляме ново по-адекватно поведение, а продължаваме да действаме по познатия автоматичен дисфункционален начин… дори и по-усърдно!




Зона на комфорт



Популярната психология много често използва термина "зона на комфорт" или "комфортна зона". По-точен обаче е терминът “зона на познатост”. Хората всъщност остават в ситуации, които са крайно дискомфортни за тях, само защото така са свикнали. Липсва осъзнаване на правото на избор или хората си представят, че изборът, който трябва да бъде направен, е толкова ужасяващ, че избират да се откажат от това право. Например: ако трябва да се вземе решение дали да се напусне партньор, който е малтретиращ, по-често се избира да се остане в тази ситуация, защото в противен случай е възможно напускайки го, да се обречем на самота до края на своя живот.




От толкова много години се провеждат експерименти с плъхове, в които психолозите ги карат да бягат из лабиринти за парче сирене. Когато сменят местоположението на сиренцето, плъховете опитват 3-4 пъти същото трасе и след това започват да изследват другите възможни трасета.




Какво се случва, когато плъховете се заменят с хора?



Хората продължават да проявяват същото познато поведение, надявайки се, че ако правят познатото нещо достатъчно често, то желаният резултат ще бъде постигнат. Тези експерименти ясно ни показват, че хората се придържат към своите навици до момента, когато не бъдат принудени, или не загинат, докато избягват тази промяна.




Как се осъществява промяната?



Промяната се основава на един много прост принцип:


Влизам и откривам какво действа и какво не. Изрязвам това, което не работи, и замествам тези зони с нови състояния на съзнанието, които действат по-добре (Р. Бандлър).




Бандлър обособява три стъпки в провеждането на трайна промяна:




1./ хората изпитват траен дискомфорт (до степен да се поболеят) от наличието на определен проблем, чак тогава вземат решение, че наистина искат да се променят;




2./ поглед към проблема от друга перспектива или представянето му в изключително нова светлина (често това става с помощта на специалист, защото ако си асоцииран със случващото се е доста трудно да погледнеш от друг ъгъл);




3./ откриват се или се създават нови примамливи възможности, които да се поставят като цели.




Промяна може да се извърши във всеки един момент, когато осъзнаем, че наше автоматизирано поведение е дисфункционално. Не е необходимо да чакаме да се поболеем, за да променим начина на работа на своя мозък. Дори е по-добре това да се случи по-рано, защото невронните връзки няма да са толкова силно укрепнали и усилията за промяната на невронните пътеки ще са по-малки, а дискомфортът значително занижен. Винаги можем да се стремим към корекция на своето поведение, за да постигнем желаното.




Благодаря ти, че отдели от ценното си време да прочетеш статията ми. Ако ти е харесала и ти е била полезна, ще се радвам да я споделиш с приятели. Можеш да ми споделиш в коментарите дали темата ти е интересна и дали искаш да я продължа. Също така ще се радвам да ми споделиш и какво друго би представлявало интерес за теб. Действай съзнателно и не спирай да търсиш по-добрата си версия, за да реализираш потенциала, който носиш в себе си!




До скоро!


moiat-podpis-na-bial-fon








notice on the white background with text: this post aims to provide useful information. It does not replace professional advice, diagnosis and therapy

 
znak-za-krai-na-stranicata

Последни публикации

Виж всички

Commentaires


Tsvetelina-Popova.jpg
  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest

Ако съдържанието ти харесва и е полезно за теб, можеш да ме подкрепиш

  • facebook
  • linkedin
  • instagram
  • Youtube
  • Pinterest
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_youtube_banner.gif
tsvetysnotes_www.tsvetelinapopova.com_instagram_banner.gif
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-feedback-psichologist-nlp-psihotherapist.png
feedback-024-radina.png
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application-psichologist-nlp-psihotherapist.
tsvetysnotes-www.tsvetelinapopova.com-section-application.png
bottom of page