Mental health | Как да препрограмираш подсъзнанието си?
Защо е необходимо да се научиш да контролираш своето подсъзнание?
Слушай статията:
95% от съдбата ни, т.е. от нещата, които ни се случват, се контролира от подсъзнанието ни.
Не си ли заслужава да изследваме своето подсъзнание, да разберем как работи и да започнем да контролираме подсъзнателните си програми?
През първите седем години от нашия живот мозъкът ни функционира на ниски честоти. Тези честоти са характерни за състоянието на дълбока хипноза. През тези седем години, в които сме в хипнотично състояние, ние наблюдаваме и копираме информация, и запазваме в своето подсъзнание модели на поведение. Тези модели ние ги "сваляме" от хората около нас - нашите родители, учители, близки, приятели. За огромно съжаление поне 70% от тези "свалени" програми са деструктивни, самосаботиращи и ограничаващи. Много от тях съдържат самокритика. Това е така, защото нашите родители са искали да бъдем по-добри и затова са ни критикували. Тяхната цел е била да ни мотивират, за да се справим по-добре и да се стараем повече.
Затова казват неща, които не мислят реално: "ти не си достатъчно добър", "ти не заслужаваш". Те имат предвид сега, в конкретния момент, а ние като деца разбираме завинаги, защото нямаме способността да разсъждаваме и анализираме информацията. Възприемаме всичко буквално.
И в подсъзнанието ни се инсталира програмата: "Не ставам за нищо. Не съм достатъчно добър. Не заслужавам.". Тази програма става наша отправна гледна точка и ние създаваме реалност, която се основава на подсъзнателните ни програми. Този важен факт влияе върху всеки един аспект от нашия живот, в това число и на физическото ни здраве.
Науката смята, че 1% от заболяванията са генетично заложени. А над 90% от всички заболявания, от които страдаме към днешна дата, са доста далеч от генетиката. Те са свързани с начина ни на живот, с начина, по който възприемаме света, и с вярванията, които имаме за заобикалящия ни свят.
В съзнанието си създаваме картинки за това как виждаме и възприемаме света. Каквато картинка за света и за себе си има човек в своето съзнание, такава е картинката, с която разполага нашият мозък.
Той я разчита и пресъздава чрез вътрешната биохимия на нашето тяло, а тя на свой ред прави картинката в нашето съзнание реалност.
Когато човек е влюбен, има в съзнанието си картинка, която е положителна и радостна. Тя кара мозъка ни да насища нашето тяло с хормоните на щастието и растежа. Обаче когато този същият човек се сблъска със ситуация, която го стресира и той е изплашен, тогава хормоните, с които мозъкът насища тялото са съвсем различни.
Следователно начинът, по който виждаме света и как го пресъздаваме в своя ум, определя начина, по който мозъкът ще изгради нашето тяло, т.е. ние сами изграждаме своето тяло.
Чрез програмирането, човек може да промени целия си живот - променяйки средата, начина, по който възприема света, това, в което вярва. Защото ние сами сме изградили вярванията и възприятията, които ни пречат, следователно ние сме и тези, които можем да ги променим. Единственото, което се изисква е да поемем отговорност за това и да положим нужните усилия. За целта трябва да спрем да търсим причините за всичко, което ни се случва, извън нас. Нищо не може да ни се случи, ако ние не му дадем разрешението да ни се случи. Събитията в живота са просто случки, докато ние не им предадем своето лично значение и не ги изживеем спрямо значението, което сме им предали. А значението се формира на база на нашите вярвания, убеждения и разбирания.
Времето, в което живеем, е изключително динамично и промените се случват за много кратък период от време. За да сме адекватни на този ритъм, ни е необходимо да се пробудим. Нашият съзнателен разум знае какво искаме от живота - здраве, щастие, успех, благополучие, любов, разбирателство, радост и т.н.
А подсъзнанието е другата, по-силна част от нашия разум, която е програмирана през първите седем години на нашия живот, и се управлява чрез създадените тогава програми.
Какво се случва, ако през по-голямата част от деня си живееш на "автопилот"?
Когато сме в автоматичен режим, нашият разум се управлява от подсъзнанието. Ти си се вглъбил в себе си - мислиш, анализираш или просто блуждаеш, а контролът върху твоето ежедневие е в ръцете на онези програми, които си инсталирал в своя разум през първите седем години на живота си.
А знаеш ли колко време е активен този автоматичен режим?
Отговорът е 95% от деня! През цялото това време програмите на подсъзнанието се включват спонтанно от различни тригери без да си даваш сметка за това.
Самосаботираш ли се през 95% от времето?
Възможно ли е да действията ти да са управлявани от програми, създадени от други хора - семейството ни и други близки до нас, без дори да си даваш сметка за това?
Отговорът е "да". След като подсъзнанието ти се ръководи от програми, "свалени" от близките и значими за теб хора, то всъщност тези хора управляват твоето ежедневие. 95% от нашите съзнателни желание, копнежи и цели, всъщност не са точно наши, а само сме програмирани да мислим, че са наши.
Какво е решението?
Вариантите за решение са два: да се стремим да бъдем по-съзнателни за по-дълго време или да положим усилия да препрограмираме своето подсъзнание.
Които и от двата да се избереш, все ще ти свърши работа. А също така е възможно и да ги комбинираш. Когато започнеш да присъстваш осъзнато в своя живот, ти преоткриваш този живот и откриваш един нов свят.
Но дори и този процес има своите лимити, защото е доста трудно да присъстваш на 100% съзнателно в твоето ежедневие. Рано или късно самосаботажите и вредните програми, заложени в своето съзнание, се включват отново.
В момента, в който спреш да присъстваш в настоящия момент, ти отново се връщаш към тези добре познати програми. Динамиката на дните ти все повече ти налага да прибягваш към правенето на няколко неща едновременно, за да успееш да завършиш ежедневните си задачи, а това ти взима фокуса върху ежедневието. И тогава отново започваш да проявяваш поведенията на другите хора, чиито програми си инсталирал в своето подсъзнание през първите си седем години.
Как да деинсталираш вредните програми от своето подсъзнание?
Положителните утвърждения са едно добро начало. Те вършат работа, ама донякъде! Това е така, защото говорейки съзнателно, ти говориш със съзнателната част на своя разум, т.е. въздействаш на нея. А онази автоматизирана машина, наречена подсъзнание, не разбира този език.
Методи, чрез които подсъзнанието се препрограмира:
1. Промяна на езика във вътрешния диалог
Това, което мислиш за себе си, определя и поведението ти към самия себе си. Няма как да мислиш за себе си, че си глупак и да проявяваш поведение, което да позволява на този глупак да постига това, което иска. Ако в същото време имаш ограничаващото убеждение, че глупаците не заслужават да им се случва нищо хубаво, тази програма няма да задейства поведение, което да ти даде резултат "нещо хубаво за мен".
2. Нови модели на мислене и поведение
Определя се нежеланото поведение и се идентифицира тригерът, който го задейства. Създава се нова практика, ново поведение, което се тренира, повтаря отново и отново. Процесът много наподобява ученето и практикуването на шофиране на автомобил. След нужните повторения на дадено умение или поведение, то става навик.
Навиците ни са автоматични програми и няма нужда да мислиш за това, което правиш, докато го изпълняваш. Подсъзнателният разум е съвкупност от навици. И ако искаш да пресъздадеш поведение, което не проявяваш, то намираш шаблон, възпроизвеждаш го и тренираш, докато не стане факт. Всяко нещо изисква осъзнаване, време, усилия и повторения. Няма как да направиш нещо веднъж и да промени програмите на своето подсъзнание.
3. Работа с личния ти житейски опит
Мозъкът ни е преработил всяко едно събитие от нашия живот според нашите ценности, разбирания и убеждения. Обработил е информацията, направил е изводите и е сложил етикетите, така че да му е по-лесно да действа автоматично следващия път, когато се появи същият тригер.
Много често обаче се случва тези обобщения да не работят в наша полза. Когато сме неосъзнати, можем много лесно да се подведем и да направим грешна интерпретация на определена житейска случка.
Затова е добре да преразгледаш взаимоотношенията си, начина си на живот и мислене, поведението си. И да направиш равносметка дали това, което имаш, е това, което искаш да имаш. И ако има разминавания, каква е причината за това.
4. Промяна след силна психологическа травма
Преживяването на травмиращо житейско събитие обикновено води до промяна в парадигмата на мислене. Доста често такива събития са тежка животозастрашаваща диагноза или инциденти с тежки последствия. След нещо подобно доста хора са преобърнали из основи своя живот.
Добрата новина е, че няма нужда да се преминава реално през каквато и да е травма, че да се стигне до убеждението, че подсъзнанието трябва да се препрограмира. Достатъчно е човек да осъзнае и да разбере, че нещата, които не му харесват в неговия живот, се дължат на режима му на "автопилот".
След като това бъде осъзнато, се поема отговорност, т.е. поема се управлението. Излиза се от пасивната позиция, зад която често удобно се скриваме, че случилото се е "следствие от определени обстоятелства" и създаваме ние обстоятелствата, които да ни дадат резултата, който желаем.
5. Хипноза
Хипнозата все още е доста стряскаща думичка. Но това все пак е начинът, по който сме обучавали своето подсъзнание през първите 7. Чрез транса (друга много страшна думичка), който предизвиква хипнозата, информацията отива директно в подсъзнанието.
Не е необходимо да изпадаш едва ли не в безсъзнание, за да си в транс. Съществуват различни техники от хипнозата, които дори използваме в ежедневното си общуване, без дори да си даваме сметка, че го правим. Доста психотерапевти използват разговорната хипноза успешно в своята практика.
Психотерапията не протича в състояние на липса на контрол, тя не те поставя в пасивна позиция. Интервенциите протичат в пълно съзнание и с абсолютен контрол от твоя страна. Понякога тези интервенции са трудни да ги практикуваш сам. Ако избереш добър психотерапевт, то той ще те насочи, така че да намериш своята посока и да поемеш твоя собствен път.
В процеса на психотерапия ще се освободиш от вредните програми на твоето подсъзнание и ще откриеш нов за теб свят. Животът ти ще придобие нов смисъл, а на теб ще ти олекне. Ще премахнеш тежестта на чуждите програми, които са ти тежали през цялото време.
Грижата за менталното здраве не е някакъв вид глезотия, а голяма необходимост. Дължим това на себе си. Програмирането, което се случва в ранна детска възраст и неосъзнато, не ни помага, а в много от случаите ни вреди. То ни навлича различни проблеми - проблеми със здравето, с любовта, с поведението, с общуването, с работата, с реализацията, с успеха ни. Всяка област от живота ни, която не работи оптимално, и ние страдаме от това, е сигнал, че има наличие на вредни програми. За да се оправят нещата е необходима подкрепяща програма в областта, която да е работеща в конкретния контекст. Ако нещо в живота ни се случва с лекота и без усилие, то това се дължи на факта, че в подсъзнанието ни вече има подкрепяща програма за това!
