Не казвай това на своя психолог| Taboo
Какво да НЕ казваш на своя психолог
Слушай статията:
Добре е да посещаваш своя терапевт подготвен. И въпреки, че много хора вече прибягват към тази шамания, наречена психотерапия, все още нещата са много мистифицирани и недотам ясни. Затова посвещавам поредица от статии на темите #taboo, свързани с процеса на психотерапия. Знанието какво да очакваш, как да се справиш със стреса и как да се подготвиш, ще ти е изключително полезно и е част от процеса ти на терапия.
Изживяването на ползите от терапията ти дава безопасно пространство за самоизследване, саморазкриване и себепознание, с помощта на безпристрастен събеседник - твоя терапевт. И все пак е добре да имаш представа какво не бива да казваш на своя психотерапевт/ психолог.Целта на този текст изобщо не е да ти донесе дискомфорт и да те накара да се чувстваш нервен и притеснен, когато разговаряш със своя психотерапевт. По-скоро цели да ти даде препоръки, които да ти помогнат да извлечеш максимума от психотерапията.
13 неща, които не бива да казваш на своя терапевт
1/ Не казвай лъжи и полуистини
С лъжа или прикриване на цялата истина, заобиколки и различни увъртания само правиш процеса на терапия по-сложен. Терапевтът може и да не разбере, че не си напълно честен... или поне няма да разбере първоначално. След това ще започне да задава допълнителни въпроси, ще задълбае в подробностите, в момента, в който усети, че темата има емоционално въздействие и че нещо не е както трябва, ще реагира с обратна връзка. Ако избереш варианта с лъжата, детайлите, които ще добавиш могат да са неточни или нелогични. Единственото, което ще постигнеш, е да повишиш своята тревожност, безпокойство и загриженост за това как да поддържаш правдоподобна своята версия. Напълно ненужен резултат и напълно пропилени усилия.
2/ Не пропускай важни подробности
Подобно на лъжите и полуистините, съзнателното пропускане на важни подробности дава аналогични резултати. Разбира се, това не е лъжа. Но спестяването на цялата информация може да промени хода на терапията и да повлияе на начина, по който твоят терапевт (психолог) ти помага да обработиш ситуацията и емоциите, свързани с нея.
3/ Не тествай терапевта
Не искаш да тестваш своя терапевт дали свързва всички "горещи" точки от твоя разказ в цялостна история. В началото на терапевтичния процес обикновено се споделя голям обем от информация. Терапевтът ти със сигурност ще направи опит да запомни всичко. Но е възможно да има нужда от разяснение или припомняне на някой детайл. Това не се дължи на факта, че не те слуша или че не му пука. Ако решиш да тестваш терапевта си по този начин, за да разбереш дали обръща внимание и помни целия обем от споделената му информация, единственото, което ще постигнеш е да навредиш на доверителната връзка между вас.
4/ Не се извинявай за своите емоции
По навик може да почувстваш потребността да се извиниш за проявата на емоция в присъствието на своя терапевт. Сесията ти е най-безопасното място да бъдеш честен и откровен, колкото поискаш, стига да не се държиш грубо, арогантно и да засягаш лично своя терапевт. Има много места и ситуации, където не можеш да си позволиш лукса да бъдеш толкова откровен, защото това би провокирало неодобрение. Терапията обаче не е едно от тях.
5/ Не си написах домашното
Ти си човек и понякога забравяш да си напишеш домашното, което ти беше препоръчано по време на предишната сесия. Всяка сесия обаче завършва с домашна работа и "оценка". Терапевтичният процес е обучителен процес в традиционния смисъл. Смисълът на домашното е да останеш отговорен и ангажиран върху терапията между сесиите. Обикновено домашното не изисква много време и е възможност да практикуваш уменията, които са били модерирани по време на сесията или по време на цялата терапия.
6/ Не детайлизирай всяка минута от своето ежедневие
Добро правило, което можеш да следваш е, че ако смяташ нещо за важно или подходящо, трябва да го споделиш с твоя терапевт по време на сесията. В повечето случаи сесията е с продължителност между 45 - 60 мин., затова е важно добре да подбереш нещата, които искаш да обсъдиш с терапевта. Пилеенето на време за всеки незначителен детайл само отнема от възможността да се обсъдят важните стресови фактори и затруднения. Разумното използване на времето на твоя терапевт, ще ти даде възможността да направиш своите сесии изключително ефективни и продуктивни.
7/ Не излагай просто факти
Фактите са си факти, събитията са си събития. Колкото и клиширано да звучи, терапията е насочена към преработването на мислите и чувствата относно това, което споделяш. Излагането на фактите не казва на твоя терапевт как се чувстваш относно това, което споделяш. Заедно с терапевта си можеш да откриеш всички скрити емоции, които може да не проявяваш, да потискаш или да не осъзнаваш.
8/ Не питай какво трябва да направиш
Психотерапията е инструмент, предназначен да ти даде възможност и да ти помогне да развиеш ефективни умения за решаване на ситуациите, които определяш като "проблемни". Терапевтът не може да ти каже как да действаш, за да гарантира, че не той е отговорен за твоите нежелани резултати. Освен това не можеш да разчиташ само на съветите и препоръките на своя терапевт, защото това увеличава риска от зависимост към него и не насърчава автономията на мисълта. Психологът може да те образова. Да ти даде полезна информация, да ти обясни, да ти даде пример. Може да ти помогне да изградиш стратегия, според която да действаш. Но решението дали да действаш и как да действаш са само твой, съответно и отговорността.
9/ Знаеш ли какво имам предвид?
Правенето на предположения и презумпцията "знаеш какво имам предвид" крие потенциален риск от грешка в комуникацията и от неразбиране. Така, че ако направиш такъв коментар, най-вероятно ще последват серия въпроси, които да уточнят какво точно имаш предвид. Дори и терапевтът ти да има доста добра представа за това какво се опитваш да обясниш. Обяснението и насърчаването да обясниш е изцяло в твой интерес.
10/ Не ти пука за мен!
Ако заявиш на терапевта си, че "не му пука за теб" или че "неговата работа е да се грижи", го поставяш в нечестна позиция. Ролята на терапевта ти е да ти създаде безопасна среда за разстеж и развитие. Искрената грижа на твоя терапевт е започнала още преди да е започнала психотерапията и още преди да е получил каквото и да било плащане. Понякога това, което мислиш, че искаш да чуеш, всъщност може да не е това, което трябва да чуеш. Работата на твоя терапевт е да те предизвика да изследваш другите гледни точки и да ти показва нови хоризонти за размисъл и саморефлексия.
11/ Какво му има на моя приятел/ на моите родители?
Психотерапията е само за теб, освен ако не е групова или семейна. Разбира се, в хода на терапията ще дадеш допълнителна информация за своите близки, приятели и семейство на своя терапевт, за да придобие по-добра представа за тях. И въпреки това не е подходящо да молиш своя терапевт да диагностицира твоите приятели, близки или членове на семесйтвото.Единственото, което ще получиш като отговор е, че на база на разкази могат да се правят само хипотези или ще ти бъде припомнено, че ролята на терапевта е да те подкрепя и помага в постигането на твоите лични цели. Всяка една терапевтична дейност, която би навредила на доверителната връзка между теб и твоя терапевт, най-вероятно би била отказана.
12/ Ти си ..., така че нормално е да мислиш по същия начин"
Приемането на система от вярвания, възпитанието в детството или лични подробности от всякакъв вид, може да доведе до лични пристрастни мнения и погрешни представи. Независимо дали твоят терапевт изглежда като теб, от същия пол е, или не, приеми, че за него няма предишни мнения и готови заключения. Това важи за политическите възгледи, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, културни стереотипи, социално-икономически статус и т.н. Най-добре не поставяй своя терапевт в светлината на прожекторите, освен ако не смяташ, че той не ти дава своето безпристрастно мнение и подкрепа.
13/ Да приемем, че терапията няма да ми помогне!
Нещо напълно естествено е да имаш опасенията, че терапията може да не ти помогне. И няма значение дали имаш опит, или не. Само че, ако не даваш адекватна обратна връзка на своя терапевт относно ефектът от терапията и относно предложените интервенции, ще попречиш да се постигне какъвто и да било напредък. Психотерапевтът ти (психологът) иска да види твоето подобрение и да усети, че полагаш истински усилия, дори и да си първоначално скептичен. Разбира се, имаш право да отказваш или да променяш интервенциите в терапията. Преди да го направиш обаче помисли или обсъди с терапевта (психолога) си какво те спира да опиташ.
Други неща, които е добре да избягваш
Въпроси относно други поверителни разговори с други клиенти;
Демонстриране на бурни емоции;
Загатване за какъвто и да било романтичен или сексуален интерес към терапевта.
Задача номер 1 на терапевта е да пази твоята безопасност и да защитава поверителността на информацията, която му споделяш. Границите са важни, когато става дума за терапевтична връзка. И така, както трябва да осигури твоята безопасност, терапевтът трябва да подсигури и своята лична безопасност. Всяка проява на агресия или насилие може да сложи край на терапевтичната работа. Същото важи и за загатването или предлагането на някакви романтични или сексуални дейности. Това е сериозно нарушаване на границите, което няма как да бъде прието добре. Дори е недопустимо.
