10 признака на токсичния срам | Mental health
Как да разпознаеш токсичния срам
10 техники, които ще ти помогнат да се освободиш от срама
Слушай статията:
Здравословният срам е психологическата основа на смирението. Той ни позволява да бъдем хора. Показва ни, че можем да правим грешки. Показва ни и че имаме необходимостта от помощ. Срамът е напълно здравословна емоция, но ако човекът я превърне в основно свое състояние, тя може да погълне цялата му идентичност.
Когато човек повярва, че цялото му съществуване е грешно, че той е дефектно човешко същество, тогава срамът става токсичен и дехуманизираш. Той поглъща човешката идентичност. Токсичният срам обикновено започва през детството.
Какво е токсичен срам?
Токсичният срам (наричан още инвалидизиращ) е чувството, че сме фундаментално погрешни и неадекватни. Токсичният срам е много болезнена емоция. Затова и правим всичко по силите си, за да я избегнем.
В това състояние грешките и “провалите” не ги виждаме като част от процеса на учене, а като доказателство за нашата малоценност.
Битката между истинския Аз и идеалния Аз
Истинското Аз ни помага да се чувстваме цялостни и да изразяваме автентично своите чувства и желания. Истинското Аз ни помага да реагираме на другите, да им съобщаваме това, от което се нуждаем, и искаме, без да се извиняваме.
Нашето истинско Аз процъфтява, когато хората около нас ни позволят да изразяваме своите мисли, чувства и ни насърчават да прегърнем нашата индивидуалност.
Затова отговорът на нашите родители на нашите нужди, чувства и поведение е много важен за развитието на нашия истински Аз. Потвърждаването на отговорите на нашите родители и другите значими възрастни, който отразяват автентичносто ни истинско Аз, ще ни помогне да се почувстваме видяни и чути.
Това се случва, когато родителите се поставят на мястото на детето и се опитат да разберат ситуацията от неговата гледна точка. След това родителите точно назовават и отразяват чувствата на детето и отговарят на личните му нужди. Така детето се научава да притежава и да се доверява на своите възпроиятия и чувста.
Когато детето не получи съпричастността и разбирането, от които има нужда, за да валидира своя опит, то в крайна сметка започва да се усеща невидимо и безпомощно. Това може да стане пречка за изразяването на нашата истинска, автентична същност и да доведе до чувство на срам и изграждане на нова идентичност.
Истинското Аз
Истинското Аз ни помага да се чувстваме цялостни и да изразваме своите чувства и желания по автентичен начин.
Точно като напористо малко дете, истинското Аз ни помага да реагираме спонтанно на другите, да съобщаваме без извинение и притеснение това, от което се нуждаем и искаме.
Нашето истинско Аз процъфтява, когато хората около нас ни позволяват да изразяваме своите мисли и чувства; когато ни насърчават да изразяваме своята индивидуалност.
Когато детето не получи съпричастността и разбирането, от което се нуждае, за да потвърди своя опит, то започва да се чувства невидимо и безпомощно. Това може да попречи на изразяването на себе си по автентичен начин, да доведе до чувство на срам и изграждане на нова автентичност.
Идеалното Аз
Когато нашето истинско Аз бъде засенчено от срам, ние го отхвърляме и на негово място създаваме ново - идеално Аз, което е сформирано на база на нашия опит и защитни механизми.
Идеалното Аз представлява това, в което вярваме, че трябва да бъдем, за да оцелеем. То служи за защита на истинското Аз и ни помага да получим любовта, от която се нуждаем. В действителност вместо да защитава истинското Аз, идеалното Аз в крайна сметка допълнително ни отчуждава от това, което сме в действителност.
В семейство, в което любовта е условна, детето може да се научи да угажда на хората, за да получи любовта, от която се нуждае. Така детето расте отделено от своите нужди, желания и мечти.
Идеалното Аз предоставя решения за получаване на любов и оцеляване, но в действителност ни отдалечава и отчуждава от истинската ни същност и може да изберем кариера, начин на живот или партньор, които да не подкрепят първоначалните ни цели и желания, само за да спечелим одобрението на другите.
Как се заражда токсичният срам?
Срамът се ражда в детето в следните случаи:
1/ когато родителите или други значими възрастни, които се грижат за детето, посочват с думи и/или поведение, че детето не е желано;
2/ когато детето е публично унижавано;
3/ когато неодобрението е насочено към цялото същество на детето, а не към конкретно поведение;
"Ти си много лошо момче" вместо "Не ми харесва, когато удряш брат си. Не искам да го правиш отново."
4/ Когато родителите и другите значими възрастни, които се грижат за детето, показват чрез своите думи и/или поведение, че детето греши, защото има нужди или изразява емоции;
5/ Когато емоционалните или физическите граници на детето са нарушени - физическо или сексуално насилия от явно или скрито естество. Физическото и сексуалното посегателство кара детето да вярва, че е лош човек, който не е нито обичан, нито приет. Обичат го само, когато...;
6/ Когато възрастните пренебрегват или се отнасят безразлично към подаръците или събитията, свързани с детето. Детето започва да развива усещането, че не е достатъчно важно;
7/ Когато детето чувства, че родителите са някак погрешни в сравнение с другите възрастни фигури в живота му - ако някой от родителите е алкохолик или наркоман;
8/ Когато самите родители се срамуват и се чувстват безсилни пред света. Срамът е заразен;
9/ Когато детето постоянно е обвинявано за действията или емоционалното състояние на своя родител. В тези ситуации човек може да си помисли: "Само ако бях по-добър, родителите ми щяха да пият по-малко, да са по-щастливи или по-малко депресирани";
10/ Когато родителите използват мълчаливото отхвърляне като начин за дисциплиниране на поведението на детето. Когато мълчаловото отхвърляне се използва като наказание, има малка възможност детето да разбере какво се очаква от него и да възстанови връзката.
Как да спреш да се чувстваш зле за нещо, което вече е факт
Чувстваш ли се зле от дадена ситуация?
Понякога дори и да мине много време, продължаваш да се чувстваш зле. Дори и “злината” да е станала случайно, това не спира огромното количество вина, срам, недоволство и неудобство от станалото.
Как да преодолееш срама, вината или неудобството?
Ако по принцип преекспонираш реакциите си, със сигурност имаш склонността да реагираш по-тежко, отколкото е необходимо. Всичко в теб иска да реагира по нездрав начин на това, което се случва около теб. Искаш хем да избухнеш, хем мълчаливо да излекуваш раната от ситуацията, през която преминаваш. В тези ситуации е необходимо да можеш да реагираш като възрастен, а точно тогава не мислиш по този начин. Ситуацията може да започне с обикновено неудобство, което да премине във вина и срам. А всъщност не си направил нищо лошо, просто животът тече, а в неговото течение се случват инциденти. Вещите се чупят, в забързаното ежедневие забравяме за някоя задача, от невнимание казваме нещо, което причинява неудобство… и всичко това е ок. Всичко това е напълно нормално. Важното е какво се случва след това.
А това, което следва, е интерпретацията, т.е. начинът, по който избираш да реагираш на тези деликатни човешки ситуации. Много често точно там е проблемът.
Когато не действаш или не мислиш като възрастен, нещата могат да излязат много бързо и много лесно извън контрол. Особено в ситуациите на конфликт. И срамът е основният стимул, когато се чувстваш уязвим.
Разликата между срама и вината
Срамът казва: “Аз съм лош”, докато вината казва: “Направих нещо лошо”. Вината е да се чувстваш зле от нещо, което си направил, а срамът е да се чувстваш зле за това кой си. Разликата е огромна.
Срамът ни държи затворени вътре в себе си. В ситуациите на срам става въпрос само за мен, затова се крия и се самообвинявам. Срамът върви ръка за ръка със страха от излагане, отхвърляне или унижение за определено поведение (често това е пристрастяване, агресия или злоупотреба - тези поведения често се осъждат от обществото).
Срамът ни кара да мислим, че не можем да се променим, че сме фундаментално недостатъчни като личности. С други думи, срамът ни вменява, че сме безсилни.
Докато чувството за вина или съжаление е признак за емоционално здраве. Срамът далеч не е.
Вината може да ни води към прогрес. Чувствайки вина, човек може да промени своето поведение за по-добро. Когато мотивът за вината е любов и растеж, тази вина е здравословна. Човекът може да е мотивиран да поправи счупеното.
Да се прави разлика между вина е срам е важно, защото това са различни термини. И различни емоции.
10 признака на токсичния срам
1/ Изолация и страх от интимност
Човекът се страхува от интимност, страхува се от това да е уязвим и да се изложи.
2/ Чувство на малоценност
Като дете човекът е страдал от изключителна срамежливост, неудобство и чувство, че е по-низш от останалите.
3/ Ниска самооценка
Човекът се бори с чувството за безполезност и вярва, че каквото и да прави, няма да бъде обичан. Това може да доведе до борба с прекомерно негативно саморазкриване.
4/ Избягване
Човекът е в отбранителен режим, когато се даде дори малка отрицателна обратна връзка. Този човек се бори с чувството на силно унижение, когато е принуден да търпи критика, натякване на грешки и несъвършенства.
5/ Чувство на инвалидизираща вина
Човекът страда от инвалидизираща вина, в резултат на което установява, че постоянно се извинява и поема отговорност за поведението на хората около него.
6/ Чувство на самота
Човекът се чувства като аутсайдер и се бори с чувството за самота през целия си живот, дори и да е заобиколен от хора, които го обичат и се грижат.
7/ Криене
Човекът много често се чувства недостатъчен и несъвършен. Тези чувства по отношение на себе си могат да го накарат да се опита упорито да скрие своите недостатъци в личния си външен вид и себе си.
8/ Перфекционизъм и безпокойство за представяне
Човекът се бори с перфекционизма. Чувства, че трябва да прави нещата перфектно или изобщо да не ги прави. Това интернализирано убеждение често води до безпокойство и отлагане.
9/ Разрушително и натрапчиво поведение
За да блокира чувството си на срам, човекът може да открие, че се бори с натрапчиво поведение като работохолизъм, хранителни разстройства, злоупотреба с вещества и други зависимости.
10/ Липса на здравословни граници
Човекът има слабо чувство за емоционални лични граници и се бори, за да каже "не" на другите. Всеки опит за поставяне на лични граници обикновено включва изграждането на стени, ярост, угаждане или изолация.
Техники за справяне със срама и за освобождаване от токсичния срам
За да се излекуваш от токсичния си срам, е необходимо да излезеш от своето скривалище. Няма как да се справиш със срама вътре в себе си, докато не го изведеш навън.
1/ Спри да отричаш
Когато човек преживее травма в своето детство, той може по-лесно да се справи с травмата като я отрече.
Независимо дали се е случило нещо фактически, или не, не е задължително да го заявиш и декларираш като окончателен исторически факт.
Възможно е чисто фактологически някои аспекти да бъдат запомнени погрешно. Някои спомени може да се изкривили в процеса на тяхното кодиране и в следствие на това да се е стигнало до изкривяването им.
Хората не развиваме посттравматични състояния без причина. И причината за това състояние е точно травмата. Може да не си в състояние да уточниш точно каква е травмата, кога се е случила, какво я е причинило. Но със сигурност е необходимо да знаеш, че твоите емоции, поведение, симптоми, срам, самокритика, свръхвъзбуда и дисоциация не са случайни - това е травма.
Избягването и отричането са естествена реакция на травмата. Мозъкът е настроен да избягва неприятните неща. Затова е съвсем естествено мозъкът ти да избягва реалността на травмата, отричайки я.
Приемането на факта, че травмата е факт, може да бъде плашещо. Прекарал си живота си в опити да се предпазиш, като отричаш травмата.
Tова е различен начин за справне - нещо, което досега не си правил. Но това, че нямаш опит не означава, че можеш да го направиш, но не означава и че не можеш.
Защо да приемеш травмата си, след като можеш да я отречеш?
Отричането е изтощителна стратегия. Трябва да положиш много усили, за да избягваш реалността. Много по-здравословно и по-енергоспестяващо е да разрешиш болката и своята травма. Така няма да се налага да изразходваш цялата си енергия, за да отричаш.
Освен това отричането и дистанцирането не изключват само негативните емоции. Те изключват и положителните. А това пречи на нормалното функциониране и на насладата от живота.
Колкото и полезно да е било отричането в миналото, не можеш постонно да живееш в режим, при който чувствата ти са отделени от тялото. Дори и да не признаеш своите чувства, те пак ще излязат наяве под формата на физически симптоми, т.е. така или иначе отречените емоции ще излязат на повърхността.
2/ Идентифицирай своя срам
Чувството на срам идва от извършването на нещщо, което смяташ, че ще бъде оценено като неприемливо от другите. Усвояваш тази преценка и вярваш, че неприемлив е твоят образ, т.е. ти, а не твоите действия и поведение.
Важно е да можеш да идентифицираш събитията или ситуациите, които предизвикват чувството на срам. Ето кратък списък на причините, които често предизвикват чувство на срам:
психични състояния;
злоупотреба с наркотици или алкохол;
външен вид;
развод;
малтретиране или злоупотреба;
трудна семейна история - бедност, насилие, малтретиране, поведение в следствие от психично заболяване или криминални прояви;
уволнение;
аборт;
физически дефицит;
задължения;
афера;
действия, които противоречат на личната ценностна система.
3/ Разбери силата на негативизма
Понякога се оказваме заклещени в низходщата спирала на негативното мислене. В тези моменти не можем да видим нищо положително. Надеждата, че нещата ще се оправят липсва напълно. В един момент можем да осъзнаем, че негативността няма да ни помогне да продължим напред. Но със сигурност няма да допуснем, че всъщност този негативизъм ни помага.
Негативността е неосъзнат начин за справяне с непоносимите чувства.
Имаш пълното право да си негативен, когато се има предвид през какво си преминал и какви резултати търпиш в сегашния момент. Негативността ти помага да се почувстваш в безопасност, защото когато нещата се объркат, това няма да те разочарова. Ако излезеш извън негативността, това означава да започнеш да се надяваш, а тази нагласа е твърде рискована.
Проблемът започва в момента, когато започнеш да вярваш в негативността. Тази вяра прави преживяването ти още по-болезнено. Ако преди да започнеш да вярваш в негативността, тя те е предпазвала от нараняване, след като започнеш да вярваш в нея нещата се променят. Вече не си безсилен. Надежда има. Научил си нещо от ситуацията, имаш съюзници - себе си и хората, които биха ти помогнали. И така вече става безопасно да започнеш малко да се надяваш вече.
Не е необходимо да се освободиш от негативизма. Дори можеш да го използваш в своя полза. Важно е обаче да имаш идеята, че негативизмът може да ти помогне. Тогава той може да стане съзнателен избор, а не лош деструктивен навик.
4/ Признаване на безопасността, която носи самокритиката
Самокритиката ни помага. Обичайно всяко нещо, което правим е мотивирано с добро намерение. Самокритиката може да бъде механизъм на самозащита. Ако аз критикувам себе си, имам готовността да приема факта, че и околните има вероятност да ме критикуват. Това допускане ще ми носи усещането за сигурност и когато се сблъскам с критиката на другите, това няма да ме изненада.
Винаги е така.
Не искаш да се ядосваш и да мразиш хората, които са те наранили, но в крайна сметка си намразил себе си. Ако обвиняваш и мразиш себе си, не е необходимо да се ядосваш на тези, които те нараняват. Така се предпазваш.
И не е необходимо да се бориш с това. Самокритиката е стратегия за оцеляване в началото. Чрез нея ти просто се опитваш да се защитиш.
Стратегията "самонараняване" помага и работи за нас само в краткосрочен план. В дългосрочен план не подобрява нищо. Единственото, което се случва, е продължителна злоупотреба. А продължаващото деструктивно поведение не създава подходяща среда за възстановяване.
Самокритиката е позната и безопасна среда. Излизането от тази среда може да донесе чувство на страх и несигурност. Не знаеш как би изглеждал животът без нея. А след травмата умът автоматично реагира на нови неща като потенциална опасност и задейства аларма.
Първото нещо, което е необходимо да направиш, когато алармата се включи, е да дишаш дълбоко, за да успокоиш реакцията на паника. Това ще ти помогне да видиш нещата по по-различен начин.
Как да спреш да се критикуваш?
Просто забележи, че го правиш. Започни с вътрешния си диалог, забележи как говориш сам на себе си, когато почувстваш прилив на омраза към себе си.
След това не се опитвай да го промениш. Смени думите, които използваш. Съсредоточи се към успокояване, намаляване на емоцията и състрадание към себе си. Отнеси се към себе си като към човек, приятел, който е попаднал в подобна ситуация.
5/ Преодоляване на безпомощността
"Аз не мога" - това е реакция на ступор, на замръзване. Когато отговорът на борбата и бягството не работи, единствената оставаща опция е замръзването. То е инстинктивен, автоматичен отговор за оцеляване.
Когато сме изправени пред опасност, ние не реагираме рационално, отговаряме инстинктивно. Замръзването предполага обездвижване и блокиране, т.е. правя се на мъртъв.
Този отговор се превръща във вяра. Навик. Начин на мислене.
Реакцията на замръзване ни помага да оцелеем в ситуация на опасност. Но когато опасността я няма и ти не се откажеш от навика да замръзваш, не можеш да направиш нищо. Не можеш да мислиш, не можеш да действаш.
Стратегията "не мога" вече не е адаптивна и помагаща стратегия. Тя те задържа в едно състояние. Това вярване е пасвало на вече "отминал" свят, на сегашни ти свят не пасва.
6/ Практикуване на осъзнатост
Осъзнатостта може да ти помогне да овладееш симптомите на травма.
Цял живот полагаш усилия да не забелязваш тялото си или да не му обръщаш внимание, нормално е да изпитваш трудност да обръщаш внимание на тялото си и да практикуваш осъзнатост.
Частта от мозъка, която му казва какво се случва в тялото, се нарича инсула. Много често при изследване на мозъка се доказва, че при човек, който е преживял травма, инсулата е недоразвита.
В опит да се защити, мозъкът ни предпазва от това, което се случва, като блокира постъпването на данни от тялото. Особено при случаи на малтретиране или преминаване през травматично събитие.
Но този "комфорт" обаче има своята цена. В резълтат от този механизъм човекът се откъсва от емоциите и телесните си усещания.
Най-добрият начин да възстановиш тази връзка със себе си е чрез медитация. Тази теза се развива и от изследване, което твърди, че след 6 седмици медитация на осъзнатост, инсулата се развива.
Налагането на тази практика ще ти помогне да имаш по-добро усещане за това, което се случва вътре в теб, ще увеличи емпатията и ще ти помогне да видиш какво се случва не само в теб, но и в другите.
Ако ти е трудно да овладееш своята самокритика, когато се "провалиш", напомни си, че не си по-различен от другите хора. И това, което работи за тях, ще проработи и при теб. Просто трябва малко търпение.
Осъзнатостта е умение, така че не спирай да практикуваш и да се упражняваш.
7/ Съпротива срещу токсичния вътрешен глас
Ако в детството си изпитвал срам, силно е вероятно вътрешният ти диалог да е много повлиян от това. Вътрешният глас се характеризира с доминиращи, негативни, засрамващи, самоиронични мисли, които произлизат от негативните послания на родителите и другите значими възрастни. Тази част от вътрешни диалог се нарича "интроектирани родителски гласове".
Най-силна е проявата в определени стресови ситуации или след допускането на грешки. Това са тригери, които е възможно да активират твоя срам.
Да спрем този негативен вътрешен глас може да се окаже трудна задача, защото засрамените деца могат да идеализират по особен начин човека, който основно се грижи за тях. Детето отчаяно разчита на своите родители. За него те не могат да бъдат лоши. И затова то вярва, че то е лошото, а не неговите родители.
Дори когато детето порасне, гласът на родителя или на значимия възрастен остава и продължава да засилва токсичния срам. Но промяната на този вътрешен диалог може да предизвика огромни нива на тревожност.
Най-добрият начин да промениш вътрешния си глас е чрез екстернализиране. Можеш да изразиш и запишеш своя негативен вътрешен диалог. По този начин се вентилират интензивните чувства и си даваш възможността да анализираш, изследваш и оспорваш валидността на своите мисли.
8/ Спри мисленето "твърде много"
Наблюдавайки вътрешния си диалог, може да забележиш, че се тревожиш, че любимите ти хора ще те напуснат, защото си "твърде много" нещо си, за да се справиш. И в същото време знаеш, че ако не се откриеш и не бъдеш честен и автентичен със себе си, това също ще ги отблъсне.
Възможно е да мислиш нещо от типа: "трябва да изразя нуждите си, без да изглеждам нуждаещ се". Много често човек смята, че е "твърде много" чувствителен, нуждаещ се и т.н., защото хората, които са се грижили за него - родители и други значими възрастни, не са могли да се справят с близостта и емоциите. С тази невъзможност те научават детето, че когато изразява емоции или нужди, то не получава положителен отговор. В следствие на това детето започва да потиска своите емоции и нужди. Това се проявява в стила на привързаност на детето.
При изразяване на своята емоция или нужда, детето получава съобщение, че греши. И за детето е трудно, може би дори невъзможно, да разбере, че това е проблем, който има родителят, а не то.
И като възрастен това дете подхожда във своите взаимоотношения основавайки се на това, че е по-безопасно емоциите и чувствата да не бъдат изразявани. Ако излязат наяве рискът е, че ще бъдеш отхвърлен, както родителят те е отхвърлял.
Травмата, която си преживял, може да определиш като "преживял съм твърде много". Да, имаш много травми, с които е необходимо да се справиш. Понякога процесът на лечение е непосилен за човека. Той може да изпадне в състояние, в което да не знае как да си помогне и как да се справи. И това е разбираемо. Различните хора могат да се справят с различните нива на потребности.
Затова терапията може да бъде безопасно място, където да разкриеш травмата и да изразиш свободно своите нужди. В приятелска и семейна среда можеш да обменяш само любезности. Във всяка една ситуация трябва да имаш предвид своята травма. Тя е част от това, което ти се е случило. Тя е начинът, по който си разбрал дадена ситуация. Но твоята травма не си ти.
И ако някой ти каже, че си "твърде много" чувствителен, нуждаещ се, изискващ и т.н., не е необходимо да го приемаш лично. Това изказване може да е отражение на неговата травма "твърде много", но това не означава, че ти си "твърде много" нещо си.
9/ Освобождаване от чувството за вина
Една от най-честите последици при повечето хора, които са преживяли травма, е чувството за вина. Чувстват се така, сякаш всичко, което се е случило, е по тяхна вина. Имат усещането, че са могли да направят нещо, за да предотвратят случилото се. Фактът, че се чувстват безсилни, може да изглежда непоносим от тяхната гледна точка. И затова те предпочитат да бъдат лоши и грешни, отколкото да признаят, че са били безсилни. А това, че са били безсилни тогава, не означава, че са безсилни и сега.
Какво друго да изпитваш вместо вина?
Гняв.
Гневът, когато е насочен в правилната посока, е енергия, от която се нуждаеш, за да излезеш от състоянието на безсилие.
10/ Позволи си да допускаш грешки
Когато човек е бил засрамен в детството си, той усилено прави опити да не допуска повече грешки. В един момент този човек вярва, че не трябва да прави грешки, но също така вярва, че той самият е грешка.
За да можеш да се освободиш от срама, трябва да помислиш за грешките си. Необходимо е да ги преразгледаш и интерпретираш от друга гледна точка. Необходимо е да се научиш да мислиш за грешките си по начин, който не включва катастрофалния им образ. Така грешката става съществен и ценен компонент на живота. Това е целта на здравословния срам.
Здравословният срам носи посланието, че да си човек означава да правиш грешки. И тези грешки са повод за учене, предупреждения за забавяне на темпото и за преразгледане на мисловните и поведенчески модели.
Грешките като обратна връзка
Грешките са вид обратна връзка. Тяхното предназначение е да бъдат предупреждение, да ни обърнат внимание на това, което правим, и да ни покажат какво е необходимо да коригираме.
Токсичният срам ни пречи да научаваме посланията на своите грешки. Той ни вкарва в защитен режим. Принуждава ни да крием своите грешки. Крием обаче и пропуска да се вслушаме в предупреждението на грешката. Продуктивна стратегия в тази ситуация е да преосмислиш своята грешка, да се фокусираш върху поуката от предупреждението, а не да пилееш енергия, като се съсредоточаваш върху вината.
Когато гледаш на грешките си като необходима за процеса на учене обратна връзка, се освобождаваш от токсичния срам и си разрешавашда се поучиш от своите грешки.
След травма може да е по-лесно да се придържаш към това, което ти е познато. Новите неща, новите модели на мислене и поведение могат да бъдат разпознати като опасни. Но тази безопасност си има цена - ограничение.
Тази сигурност ни държи в капана на болезнените мисловни модели и вярвания. Не е необходимо да си жертва на собствения си срам, не е необходимо той да управлява живота ти. Не е необходимо да го излагаш на показ като нещо, над което нямаш контрол и да приемаш всичко, което той ти казва за абсолютна истина.
Твоят срам е просто мнение, просто гледна точка, не е необходимо да го приемаш като факт. Ти си този, който определя кой е, какво чувства и как разбира себе си. Ти носиш отговорността за себе си, а не твоят срам.
Не се срамувай да бъдеш себе си!
