Как да спреш да контролираш всичко | Mindset
8 стъпки, които да ти помогнат да се справиш с контролиращото поведение
Слушай статията:
Някога чувал ли си по свой адрес реплики от рода на: "Ти си толкова контролиращ"? Ако го чуваш прекалено често, добре е да поработиш над това. Ако не се случва често, но все пак се случва, не бързай да се скриеш зад някое добре обосновано извинение.
Силно е възможно зад контрола да се крие страхът. Но преди да разгледаме връзката между страха и контрола, нека първо разгледаме по-детайлно контрола.
Контролът предполага власт над поведението на човек (или хора) или върху хода на събитията. Проблемът с контролирането на поведението е в това, че може да се отклоним от своята главна и основна цел. И в същото време да вярваме, че сме на правилния път, защото контролираме всичко. Този модел гарантира, че радостта и спокойствието ще те напуснат.
Този модел е вреден и за взаимоотношенията. Никой, никога не е казал: "Харесва ми да ме контролират". Никой не иска това. А контролът убива както комуникацията, така и интимността.
А контролът определено има подход. Знае как да се прокрадне - фино, бързо и незабелязано. И всичко това е облечено като чувство на тревожност. И за да облекчиш това усещане, започваш да контролираш няколко "дреболии". Това контролиране облекчава твоето безпокойство. И това облекчение е малка победа. Постигнатите резултати не са трайни, но за сметка на това са доста бързи.
И да си го кажем честно. Ние обичаме бързите печалби, незабавното удовлетворение... изобщо обичаме всичко, което действа бързо. И затова сме лесно податливи към ефективните и бързи печалби. Много бързо и много лесно този поведенчески модел можем да го генерализираме. Следва мъгла... Докато един ден в "небето" на твоето спокойствие не изтрещи гръмотевицата: "Ти си толкова контролиращ".
А никой не иска да чува това за себе си, нали?
Какво те мотивира да контролираш?
Отговорът е... страхът!
Страх от това какво мислят другите за теб;
Страх от изоставяне;
Страх от емоционално нараняване;
Страх от загуба на контрол;
Страх от провал;
Страх от разочарование...
Списъкът може да бъде доста дълъг, дори безкраен. И това далеч не е изчерпателен пример за всички страхове, които могат да мотивират контролиращия.
Не се ли опитваме да контролираме живота си по един или друг начин? Няма нищо лошо да играем насигурно. Но е добре да знаем, че необходимостта ни да контролираме и да си осигурим вечен комфорт идва от нашето его. Егото не е подготвено за промяна. А промяната е единствената константа в живота!
В такъв случай как да се научим "да пускаме" контрола?
Промяна на поведенческия модел
Как да спреш да контролираш?
1/ Информираност
Ключов фактор е информираността. На първо място е добре да си изясниш каква е разликата между това, което можеш да контролираш, и това, което не е под твой контрол.
Това, което можеш да контролираш изцяло са твоите мисли, чувства и поведение. Но НЕ МОЖЕШ да контролираш мислите, чувствата и поведението на другите хора. Това не означава, че техните мисли, чувства и поведение не могат да те притеснят.
Най-добрият и здравословен начин да промениш мислите, чувствата и поведението на околните е като промениш своите мисли, чувства и поведение. Всеки от нас се стреми да постигне своите желани резултати. И понякога не осъзнаваме, че начинът, по който го правим, не е подходящ или приемлив за околните. Затова, ако искаш да промениш поведението, което не е приемливо, промени своето поведение, което даваш като отговор. Но за да промениш своето ответно поведение, първо е необходимо да промениш своите мисли и чувства, свързани с конкретната ситуация.
2/ Изрази с думи желанието си да промениш своето контролиращо поведение
Психотерапията е изключително мощен инструмент. Психологът/ Психотерапевтът е човекът, който ще ти помогне да разбереш своите модели на поведение, ще те насърчи към промяна и ще поддържа чувството ти за отговорност.
3/ Дневник "Защо контролирам"
Изключително мощен инструмент. Ако го съчетаеш с психотерапия, резултатите са потресаващи. Когато разбереш защо контролираш другите или обстоятелствата, ще можеш ефективно да се справиш с корена на проблема - страха!
Все едно чистиш градината си от плевели. Можеш да окосиш плевелите. Привидно всичко ще изглежда наред. Но това ще е само на повърхността. След време плевелите ще избуят отново и градината ще буреняса отново. По-ефективното решение е да изкорениш бурените. Същото важи и за моделите на създаване на взаимоотношения. Ако се опиташ да подобриш нещата само на повърхността, ще постигнеш само временен резултат, но няма да решиш проблема. Вместо това най-добре е да стигнеш до същността на проблема.
4/ Не рови в Google
Сега със сигурност намираш парадокс. Първата точка те подканва да се информираш, а тази те спира да търсиш в google?! Информираността е нещо наистина важно и полезно. Само че, понякога прекомерното знание води до ограничаване. Когато знаеш прекалено много, взимаш решения преди да се е стигнало до реална ситуация.
Затова ако имаш навика да търсиш всички медицински симптоми в google, просто спри. Вместо това посети реален лекар. Ако преди да гледаш филма, гледаш трейлъра, а преди да прочетеш книга, четеш рецензии, по-добре просто гледай филма и изчети книгата. Не търси перфектния вариант. Намери нещо, което да отговаря на личните ти критерии и се пусни по течението.
В началото този риск би изглеждал доста плашещ. Но представи си колко голям ще е крайният резултат?
Ако се откажеш от "предсказването" на неща като: развлечения, медицински предизвикателства или проверка на прогнозата за времето по 10 пъти на ден, каква ще е глобалната картина на твоя живот?
Най-вече ще развиеш повече толерантност към несправедливите обстоятелства и промени. И на второ място - това леко измества фокуса, позволява на егото да спре да контролира, за да започне да се учи как да се доверява на процеса.
5/ Освободи се от желанието за утвърждение
Някой духовни практики са изражение на желанието за контрол. Желанието за контрол може да те принуди да "хвърляш карти" Таро преди да вземеш важно решение. Възможно е и да изчакваш нечие (твое или чуждо) "ясновидско" прозрение. Друг вариант е да проверяваш непрекъснато разположението на планетите или благоразположението на хороскопа ти, за да утвърдиш това, което се случва или предстои да се случи в живота ти. Всички тези духовни практики могат да те обсебят.
Разбираемо е желанието ти да търсиш отговори. Животът понякога ни изглежда доста труден и е огромно предизвикателство. И понякога имаме огромна нужда от потвърждение или подкрепа. А понякога и от побутване, за да влезем в правия път.
Но животът ни е даден, за да го изживеем, докато той се развива. В книгата си "Пътят на душите" д-р Майкъл Нютън описва точно това, че ние умишлено избираме ефекта на душевна амнезия, за да израснем духовно. Затова най-добре е да се откажеш напълно от идеята да знаеш какво бъдеще те очаква. Вместо това изгради доверие в собствената си способност да се справяш в процеса на живота.
6/ Откажи се от рутината си
Случва ли ти се често графикът ти да е толкова натоварен, че чак да се чувстваш зле физически? Стомахът ти да те заболи? До степен да получиш мигрена? И тези неразположения се развиват толкова, че да не можеш да завършиш всички задачи, предвидени в графика ти?
Ако не е здравословен дискомфорт, ще е спукана гума, случаен инцидент... все ще се появи пречка пред това да изпълниш плануваното.
Да, дисциплината е важна и определено ни помага, за да наредим живота си. И това е мъжки подход към живота. Но енергията, креативността и потокът са по-женски подход. И колкото по-твърди сме в отношението си, толкова по-трудно е да приемем факта, че нещата не се случват, "както трябва".
Добре е да имаш структура, но ти е необходима и гъвкавост. Поставяй си цели, но не се укорявай, че понякога не успяваш да ги постигнеш. И затова ти предлагам да помислиш над следните неща:
Започни да работиш върху това да разрушиш връзката между продуктивността и самооценката ти. Всеки от нас е достоен. Независимо дали копаем на полето, дали печелим дела в съдебната зала, дали чистим улиците или пък спасяваме човешки животи;
Освободи се от необходимостта да планираш всяка една минута и да отмяташ всяка една задача от to-do list-а си. Остави си време за почивка и застой. Ако не го направиш съзнателно, Вселената (така да се каже) си знае работата.
7/ Работи върху това да приемаш и да се адаптираш, когато плановете се провалят
Колко зле се чувстваш, когато почивката ти се отмени? А когато приятелят или приятелката ти отмени в последния момент уговорката за обяд?
Помисли добре върху това. Бъди откровен пред себе си. Добре е да потренираш "мускула" си за приемане. Така ще можеш да регулираш възприятието си за това какъв е необходимо да бъде животът ти.
Добър начин за приемане е развитието на емоционална интелигентност и подобряването на способността на устойчивост на дискомфорт. Например, ако отменената ваканция те е ядосала, поработи върху това да вентилираш този гняв. Вместо да го задържаш в себе си дни (а понякога и седмици) наред.
Не приемай ситуацията лично. Но в същото време е необходимо да си учиш уроците от създалите се житейски ситуации. И да се върнем на примера с провалената ваканция. Поуката може да е: следващия път да си направиш застраховка, за да избегнеш евентуалните загуби в случай, че пътуването пропадне. Този провал може да се разгледа и като възможност за креативност. Да намериш нови и интересни начини да прекараш свободното си време.
8/ Няма нищо лошо в това нещата да се случват по различен начин от начина, по който очакваш
Няма нищо лошо в това преценката ти да не е точна, т.е. очакванията ти да не се изпълнят. Животът е сложна система от взаимодействия, които е трудно да бъдат предвидени от фантастичен алгоритъм на суперкомпютър. Затова не позволявай на живота да пречи на връзката ти със самия себе си. Научи се да се доверяваш, да вярваш и да обичаш - себе си, живота, че ако искаш и Вселената.
Доверието ти към себе си не бива да се крепи на погрешното схващане, че винаги трябва да правиш правилния избор. Любовта към себе си включва признанието, че като хора не винаги знаем кое е правилното нещо, но ВИНАГИ правим най-доброто, на което сме способни към настоящия момент. Освен това ние заслужаваме любов, независимо от резултата на нашите усилия.
Да се довериш не означава, че всичко ще е гладко. Означава да вярваш, че всичко има смисъл. Няма как да има растеж без предизвикателство и дискомфорт. Както с всеки навик, така и този изиксва време, за да бъде трансформиран или заменен. Необходима е практика. Но усилията си заслужават, защото ще ти донесат умствената свобода, от която имаш нужда.
Ако спреш да се опитваш да контролираш ситуациите в живота си, ще можеш да се насладиш на много повече възможности. В противен случай ще предсказваш резултатите си и ще програмираш мисленето и поведението си така, че да ги постигнеш. Контролът има и положителна страна. За определен период дори ни е необхдимо, особено когато учим нови умения. Но не ни е необходим постоянно. Ако го използваш за развитие, ще ти е изключително полезен.
Довери се на способностите си и се наслаждавай на предизвикателствата, които изскачат на пътя ти!
