Стратегиите на манипулатора | Манипулация
6 стратегии, чрез които манипулаторът контролира и обърква
Слушай статията:
Манипулаторът има цял арсенал от тактики, чрез които изкривява реалността на своята жертва. В резултат на това жертвата се чувства объркана, изгубена и дори вярва, че вината е нейна за ситуацията, а не на насилника.
Когато сме попаднали в капана на манипулацията, ние много често не осъзнаваме това. Но тялото ни реагира на манипулацията. Най-често получаваме усещането за ступор. Това е така, защото сме сковани от хватката да изпълним молбата на манипулатора. Обикновено в неговото предложение липсва полезен ход за теб. Повечето хора реагират така, че стимулират ескалацията на злоупотребата, чувстват се виновни и позволяват неприемливото поведение. Ако някой от родителите е манипулативен, трудно би могъл да разпознаеш манипулацията у своя партньор, защото този модел на поведение ти е познат.
Когато имаш работа с манипулатор е добре "да познаваш врага си". Възможността да се разпознаят червените флагове ти позволява да реагираш стратегически на скритата манипулация. Разбирането и осъзнаването дава сила.
Когато хората проявяват пасивно-агресивно поведение, действията им, които са пасивни или защитни, всъщност са скрита агресия. Спорно е до каква степен поведението им е осъзнато или неосъзнато. За жертвата на манипулатора това няма никакво значение. Ефектът е един и същ в двата случая. Прекаленото съчувствие те излага на опасност да бъдеш малтретиран отново и отново. Ако някой те напада, открито или прикрито, то този човек е агресивен.
Според психологът Джордж Саймън прикритите манипулатори казват и правят неща, за да получат това, което искат - власт и контрол. При нарцисистите и социопатите, както и някои хора с гранично личностно разстройство, манипулативните тактики не са съзнателни. Поведението им е обичайно и с времето става рефлексивно.
Целта на всяка манипулация, както вече сме споменавали, е да спечели влияние. Манипулаторът се нуждае от него, за да задоволи своите потребности. За да осъществи своите намерения, манипулаторът използва неекологични и измамни методи - емоционално изнудване, вербална агресия, злоупотреба и принудителен контрол.
Много често манипулаторът проявява пасивно-агресивно поведение. Той може да симулира загриженост, шок или съчувствие в отговор на твоите възражения, но това е само стратегия, за да отклони всякаква критика и да продължи да проявява своето неприемливо поведение.
Манипулаторът поддържа своя контрол над другия като избягва конфронтацията, поставя го в отбранителна позиция и го кара да се съмнява в себе си и в своите възприятия. Манипулаторът прикрива своите агресивни намерения и бяга от отговорност, за да не се налага да се променя. Резултатът от неговите действия е това, че те превръща в жертва, която е загубила доверие в себе си и своите чувства и възприятия. Газлайтингът е коварна и травмираща форма на манипулация.
Прикритите манипулативни стратегии
Манипулацията може да включва: открита агресия - критика, нарцистично поведение и фини форми на емоционално насилие.
Любимите скрити оръжия на манипулатора са: вина, оплакване, лъжа, отричане, симулиране на невежество или невинност, обвинения, подкуп, подкопаване на авторитета, игри на ума, предположения, обрати, емоционално изнудване, овъртане, забравяне, невнимание, фалшива загриженост, съчувствие, извинение, ласкателство, подаръци и услуги.
Как да разкрием манипулацията?
1/ Лъжа
Лъжецът понякога лъже без това да е наложително. Лъжата не е израз на това, че човекът се страхува и се чувства виновен, нейната цел е да те обърка и лъжецът да прави, каквото си иска. Лъжата може да бъде комбинирана с обвинения и тази комбинация да те постави в отбранителна позиция. Възможна е и комбинация с други манипулативни тактики.
Лъжата може да бъде и по-завоалирана. Тя може да бъде непряка - създаване на неяснота, пропускане на съществена информация. Но всичко останало от изказването на манипулатора може да бъде и вярно.
2/ Отричане
Тук не става въпрос за стандартното отричане, което е несъзнателно. Например: ако не осъзнаваш, че някой те е малтретирал, ти отричаш, че имаш склонността към вкопчване или трудност да се изправиш пред трудните житейски истини. Манипулаторът отрича съзнателно. Той отрича своите обещания, споразумения и поведение. Отричането включва минимизиране и рационализиране. Възможно е и да има наличие на извинения.
Манипулаторът се държи така, сякаш правиш голям въпрос от нещо незначително. Прави ситуацията напълно рационална. И намира начин да оправдае своите действия. Целта е да те накара да се съмняваш в себе си и да спечели твоите симпатии.
3/ Избягване
Манипулаторът се стреми да избегне конфронтацията и поемането на отговорност на всяка цена. Той може да избегне разговори за своето поведение, като просто откаже да влезе в дискусия. Това може да бъде в комбинация с атака "Ти винаги се заяждаш с мен". Така той чрез обвинения те поставя в отбранителна позиция, вменява ти вина или срам.
Избягването може да се реализира и по много фин и деликатен начин. Манипулаторът може да измести темата. Може да бъде прикрито с хвалби, комплименти или забележки, които имаш нужда да чуеш: "Знаеш колко много ме е грижа за теб". Това бързо ще те накара да забравиш какъв е бил поводът да се разстроиш.
Друга тактика за избягване е уклончивостта, която замъглява фактите, обърква те и насажда съмнения. Директните въпроси биха объркали манипулатора. Също така ако забележиш неточностите и полуистините и ги атакуваш с конкретика, можеш да му посочиш точно какви са неговите несъответствия и полуистини.
Когато имаш съмнения, довери им се. Има причина да ги има. Лесно можеш да ги подтиснеш и да ги неглижираш, отричайки ги, когато възлагаш надежда на определени взаимоотношения.
4/ Обвинения, вина и срам
Тази стратегия включва проекция и защита, при която манипулаторът обвинява другите за своето собствено поведение. Манипулаторът вярва, че най-добрата защита е доброто поведение. Прехвърляйки вината на другия, другият вече е поставен в отбранителна позиция. Манипулаторът става невинен. Това му дава възможността да продължи, докато жертвата е в капана на вината и срама.
Манипулаторът винаги има на кого да прехвърли вината. Или пък има някакво извинение за своето поведение. И тук бъди нащрек...
Извинението също е манипулация. Ако манипулаторът е зависим, той винаги обвинява други хора за своето пристрастяване - взискателния шеф, ужасната съпруга, неспособните родители и т.н. Криминално проявеният лесно ще хвърли вината върху полицията и методите за събиране на доказателства. Изнасилвачът лесно би прехвърлил вината за своите действия върху репутацията на своята жертва.
Вменяването на вина и срам изместват фокуса върху теб, което те прави слаб, а манипулаторът печели превъзходство. Мъченикът ще вкара умело вменяването на вина, когато каже или намекне: "Аз това за теб го направих...". И става перфектно, когато го гарнира с добро количество критика - "ти си егоист", "ти си неблагодарен" и т.н.
Срамът надхвърля вината, за да ти създаде усещането за неадекватност. Това те унижава като човек, компрометира твоите умения и роля, омаловажава твоите действия: "Децата биха се държали много добре, ако имаха баща, който знае как да бъде родител/ който изкарва приличен доход и им осигурява по-добър живот".
Сравнението е фина и много мощна форма за засрамяване. Родителите сравняват децата си, сравняват ги с други деца, партньори сравняват настоящи и бивши, за да получат надмощие над своя любим, карайки го да се чувства недостатъчен и по-нисш.
Вината и срамът обикновено са в комбинация с обвинения към жертвата. Например: намираш доказателства в телефона на твоя партньор, че флиртува. Партньорът се възмущава, че е ровено в телефона му. И бам... фокусът вече е обърнат върху теб. Конфронтацията относно флирта вече е избегната. Тази ситуация може да бъде замаза, минимизирана и заобиколена напълно. И ти, истинската жертва, чувстваш вина за шпиониране, съмнение и подронване на престижа. А флиртът може спокойно да продължи.
6/ Игра на жертва
Тази стратегия е различна от обвиняването на жертвата. Вместо обвинения, тази тактика събужда вината и съчувствието в теб и ти си склонен да изпълниш това, което ти се предлага: "не знам какво ще правя, ако не ми помогнеш". А в крайност това звучи така: "Ако си тръгнеш, ще се самоубия". Тази тактика я има и под много други форми: "Не ти пука за мен", "Защо се държиш така с мен", "Никой не ми помага". Съгласието ти води до негодувание, вреди на взаимоотнпенията ти и насърчава манипулацията да продължи.
Вината за поведението или затруднението на някой друг е ирационална вина.
Тези стратегии са деструктивни. Не приравнявай прошката със забравата. Манипулацията няма да спре. Това е травматично изживяване и с времето може да навреди много на самочувствието ти. Осъзнаването е първата стъпка. Възможно е и да имаш нужда от помощ, за да видиш нещата ясно. Трудно е да не се приемат лично думите на манипулатора, но е важно да се научиш как да реагираш.
