Self-care | Психологическо насилие

#tsvetysnotes #selfcare #домашнонасилие

Концепцията за психичното насилие набира популярност с наистина тревожна скорост. То е познато на човек, който има сблъсък със своя тоталитарен шеф; познато е на човека, който се е спречкал със свой спътник в градския транспорт или пък на човека, който има конфликт със свои роднини. Най-опасен е последният вариант, защото той е крайно неясен. В семейството, което по презумпция е нашият дом, нашата крепост, нашето сигурно убежище, вместо да намираме опора, подкрепа и любов, получаваме страх и обиди. Любимият ни човек не е обект на нашата любов, а на нашата омраза.

Това е един доста сложен въпрос, който не бива да бъде неглижиран. Във всяка връзка има разминаване на възгледите. Това разминаване може да доведе и до скандал. След скандала е възможно всеки от партньорите да приеме ролята на жертва, да обвинява другия и му изглежда много примамлива идеята да погазите правата на другия. В такъв момент знаеш, че можеш да спечелиш съчувствието на своите приятели, тяхната утеха и подкрепа, завършва с извинение, а защо не и с неочаквани подаръци. И ето тук е и уловката. Сблъсъкът с истинския насилник не е кавга в обичайния смисъл на думата. Това е игра, която води до обиди, които преминават допустимите граници. Не е задължително да бъдат изречени на висок глас. Понякога се изричат с невероятно спокойствие, че дори и усмивка, но думите, които се изричат са неприемливи. След скандала обикновено следва затишие. И колкото по-дълго продължи затишието, толко по-тежка ще бъде следващата сцена. А за теб става невъзможно да излезеш от ролята на жертва, тя става твоя основна житейска роля. Коварството на тази ситуация е, че в началото на вашите взаимоотношения всичко е било много добре. Затова е важно да можеш да разпознаеш насилника още в самото начало.

Какво означава да си насилник?

Това е да потискаш морално другиго, да изпитваш удоволствие от това и чрез това да повдигаш своето самочувствие и самооценка.

Всеки може да стане жертва на насилник. И въпреки това партньорите, които насилниците избират, имат определен набор от качества. Тези качества позволяват на насилника умело да манипулира желанията на своя партньор, да му пречат да живее спокойно и в същото време обаче не му позволява да си тръгне.

По правило насилникът търси човек, които има ниско самочувствие и комплекс на жертва. Насилникът се чувства невероятно с такъв човек. Самоуверените, емоционално и психологически силни хора не са му по вкуса. Този тип хора знаят как да поставят и защитават своите лични граници, затова и връзките между насилник и тези хора рядко се развиват.

Този психологически тест ще ти помогне да разбереш дали начинът ти на мислене е удобен за насилника и дали имаш склонност да попадаш в токсични връзки.

5 признака как да разпознаем насилника

Насилникът не идва на първата ви среща с тениска с надпис: "Внимание! Домашен насилник!". Точно обратното отначало той е услужлив, учтив, внимателен, добър и отзивчив. Особено на публични места и пред други хора. Това поведение има определена цел: установяването на емоционален контакт. А в последствие да създаде у своята жертва зависимост и потребност да общува с него. Да получи достъп до вътрешния свят на своята жертва е много важно за насилника. В противен случай е много вероятно да не се получи манипулацията, да се загуби смисълът и удоволствието. Насилникът прави всичко, за да се отпусне неговата жертва и тя да загуби своята бдителност. Затова е добре да си нащрек, ако смяташ, че си в подобна ситуация.

Можеш да следиш за тези 5 признака, които не бива да бъдат подценявани:

1. Абсолютна увереност в своята правдивост

Във всяка една ситуация намира виновник, на когото да си го изкара. Това важи както в рамките на семейството, така и в рамките на близки и не толкова близки приятелства. С лекота оправдава всички волности в своето поведение. Мнението на другите, ако изобщо се вземе предвид, това се случва по възможно най-нелицеприятния начин.

2. Пренебрегва личното пространство

Без никакви притеснения наднича в екрана на чужди телефон, в екрана на компютъра или рови в чуждите вещи. Подслушва чужди разговори. Влиза без да почука. Взима чужди вещи без разрешение. Всички тези неща са норма за насилника. Това е неговото обичайно поведение в рамките на семейството.

3. Склонност към критика

Това е основното оръжие! Осмива се всичко в жертвата, включително и нейните физически недостатъци. Това се случва дори и в присъствието на непознати. Непрестанно се търсят слабите места на най-близките. Тогава не можеш да разчиташ на пощада. Все пак той знае как да натисне твоя болезнено емоционалния бутон. Насилникът няма пощада дори и към децата. Точно обратното - колкото по-беззащитен е обектът на натиск, толкова по-силен е натискът. Своята сила може да демонстрира дори и във вид на физическо наказание.

4. Всеобхватен контрол

Това се прави под формата на настойчива грижа. Всъщност това поведение няма нищо общо с грижата. Това е желание за пълно подчинение и тотална отчетност. Пълна откровеност не само за нещата (особено прегрешенията), които се случват в настоящия живот, но и за грешките от миналото. Всички тези свидетелства на жертвата срещу самата жертва се складират много внимателно и се използват в случаи на бъдещи упреци.

5. Ограничаване на свободата

Ревност - с повод и без повод. Възпрепятства се общуването с роднините и приятелите. В някои случаи се стига и до пълна забрана за общуване. Особено с членове на семейството, които могат да бъдат опора и помощ. Излизането във външния свят и всяка една постъпка, която е извън контрола на насилника, се счита за посегателство върху собствеността му. Да, точно така... на партньора се гледа като на собственост. Някои насилници ограничават и правото на професионална реализация на своите жертви. Възпрепятстват упражняването на каквато и било професия и професионална реализация. Обикновено това се случва под претекст, че насилникът ще се грижи за своята жертва. Ще осигурява необходимите финанси и няма да има необходимост тя да работи и да изкарва свои пари. Зад тази загриженост отново стои желанието за пълен контрол.

Кога се налага външна намеса в отношенията с психологическо насилие?

Много често грешно преписваме проявленията на психологическо или физическо насилие на трудния характер или недостатъци във възпитанието на някого и се надяваме това да се поправи. При нас нещата имат и културна обосновка. Прието е да се счита за нормално да се упражнява физическо насилие: "Бие ме , значи ме обича!". Такива взаимоотношения обаче не могат да бъдат реабилитирани. Ако методите на психологически тормоз причиняват дискомфорт на жертвата, дори до степен на непоносимост, е необходимо спешно жертвата да спаси себе си и децата (ако има такива)!

Възможни опции за това:

Ако връзката сега започва, но вече усещаш всички нейни "прелести", е необходимо да придобиеш решителност и да си тръгнеш. Ще става само по-зле.

Обикновено задълбочаването на връзката върви ръка за ръка с общи деца и общо имущество. Създавайки това семейство, вие сте създали една система, която е добре да счупите, но не внезапно (това е опасно), а следвайки добре обмислена стратегия. Ще имаш нужда най-вероятно и от подкрепата на специалист - психолог. С негова помощ ще се съвземеш и ще се възстановиш, за да продължиш напред своя живот.

В този случай работата със специалист е необходимо, за да се коригира комуникацията и да се минимизират рисковете.

Ако ти и/или твоите деца сте жертва на психологическо насилие, не се борете сами със своя проблем. Потърси подкрепа преди всичко от своето семейство - родители, сестри, братя. дори и в случай, че отношенията ви са влошени в резултат от отношенията ти с насилника.

Ако случаят е сериозен, не може без работа с психолог или социален работник. Общите приказки може и да не сработят, а и личността ти е била силно компрометирана по време на връзката - самочувствието ти е било сринато, себеуважението унищожено, а насаденото чувство за вина със сигурност те изяжда. Самостоятелните действия крият риск от непоправими вреди. От адекватните ти действия зависи твоята лична съдба, а и съдбата на децата. Не подценявай това!