Каква е функцията на емоциите | Емоция
Каква роля имат емоциите и защо те са толкова важни
Слушай статията:
Емоциите играят основна роля в нашия живот. Те влияят върху това как преживяваме и взаимодействаме със света около нас. От момента, в който се събудим, до момента, в който си легнем, емоциите придават цвят на нашите преживявания. На база на емоциите мислим, вземаме решения и формираме своето поведение.
В интерес на истината доста често не сме в добри отношения със своите емоции. Много често хората, който са в началото на своята терапия, отчаяно се опитват да впечатлят. Но в един момент съвсем неглиже се изплъзва изречение от типа: "мразя емоциите си". Обратът във възгледите се случва, когато човекът започне да задълбочава в себепознанието и започне да обмисля значението им в живота си.
Обикновено емоциите предизвикват негативна интерпретация, но всъщност те имат доста полезни функции. Емоциите влияят много повече, отколкото осъзнаваме. Те често работят незабелязано, като софтуер, който функционира на background.
Емоциите изпълняват определени цели от мобилизация за действие и възможност за комуникация до повлияване на възприятието и паметта. Те са мощни сигнали, които ни дават представа за вътрешните ни състояния и ни предупреждават за потенциални заплахи или възможности.
В тази публикация ще задълбочим в различните функции на емоциите и какво правят те за нас, как ни помагат в общуването и какво може да се случи, когато не разпознаем своите емоции.
Какво са емоциите?
Не е никак просто да обясним накратко емоциите. Прието е да се смята, че емоциите произтичат от умствени и физически реакции на различни стимули и/или ситуации.
Емоциите от една страна са телесни усещания и от друга страна са историята, която си разказваме за усещането (когнитивна интерпретация). Казано по друг начин: емоциите се оформят чрез взаимодействието на физическите усещания, които изпитваме, и разказа, който конструираме, за да осмислим тези усещания.
Функцията на емоциите
Емоциите нямат само декоративна функция. Те са ключови за нашето оцеляване и за ежедневното ни функциониране. Ако разберем функциите на нашите емоции, ние можем да преодолеем малките дразнещи неща в живота и да отключим своя потенциал.
Емоцията е начинът, по който мозъкът ни реагира на различните житейски ситуации. По този начин той ни помага да осмислим света около нас и насочва нашите действия. Емоциите ни дават ценна информация, която ни помага да се ориентираме в живота, да правим избори, да вземаме решения и да се свързваме с другите. Те са сигнали, които ни показват как се чувстваме и какво е важно за нас.
Емоциите правят много повече за нас, отколкото осъзнаваме. Те имат решаваща роля при формирането на нашите взаимоотношения, изграждането на привързаност, при вземането на решения и при мобилизирането за действие. Емоциите са ценен източник на информация, защото предоставят разбиране за ситуацията, за нашата безопасност, за нашето възприятие, за околната среда и за другите. Ето накратко нещата, които емоциите правят за нас:
действат като мотиватори, особено в ситуации, в които е необходимо бързо действие. В момент на спешност нашите емоционални реакции поемат водеща роля за бързото ни мобилизиране;
допринасят за формирането на нашите положителни преживявания и чувства, които допринасят за цялостното благосъстояние. Положителните емоции ни действат мотивиращо и ни карат да правим нещо отново и отново. Например: приливът на ендорфин след тренировка, съчетан с чувството на постижение, мотивира поддържането на здравословно поведение;
емоциите са важни за формирането и запазването на спомени. Силните емоции, независимо дали са положителни, или отрицателни, имат способността да създават спомени, защото подпомагат процеса на учене;
емоциите спомагат и регулацията на нашето поведение, защото предоставят вътрешна обратна връзка за нашите действия. Чувството за вина, например, може да ни насърчи да коригираме своите действия и да поправим своето поведение.
Еволюционната теория на емоциите
Когато разглеждаме емоциите от гледна точка на еволюцията, разбираме по-добре тяхната адаптивност. Развитието на емоциите ни помага да си осигурим две ключови неща: нашето възпроизводство и нашето оцеляване.
1/ Репродукция
Емоциите са двигателят, който създава взаимоотношенията и привързаността. Играят ключова роля в мотивирането на възпроизводството и защитата на малките деца. Тези емоционални процеси са преплетени и създават сложна невронна верига.
По време на формиране на нови взаимоотношения на привързаност мозъкът ни изпитва прилив на неврохимикали - окситоцин и допамин. Окситоцинът, наричан още "хормонът на любовта", наводнява нашия мозък и насърчава чувствата на топлина, доверие и емоционална близост. И допаминът, невротрансмитерът на възнаграждението, засилва чувството на удоволствие и очакване - подсилва мотивацията за преследване и поддържане на тези привързаности.
Да вземем примера на кърмещата майка. Актът на кърмене освобождава огромно количество окситоцин, така се създава мощна емоционална връзка. Този поток от окситоцин не само засилва емоционална връзка между родителя и детето, но също така предизвиква чувства на привързаност, грижа и дълбоко чувство на обвързаност. Тази емоционална връзка, подкрепена от окситоцин, принуждава родителя да реагира с грижа и внимание, дори и след предизвикателствата, лишаването от сън и лечението след раждането.
Това сложно взаимодействие на емоциите и невробиологията показва сложността и значението на емоционалните преживявания при формирането на нашето поведение и взаимоотношения.
Освобождаването на окситоцин и допамин по време на тези емоционално заредени моменти осигурява основа за емоционалните връзки и привързаности, които ни карат да защитаваме и изхранваме нашето потомство.
2/ Оцеляване
Емоциите играят и жизненоважна роля в осигуряването на нашето оцеляване. Те ни осигуряват бързи и адаптивни реакции към широк спектър от стимули и промени в околната среда.
Емоциите ни служат като вродена алармена система, която активира бързи реакции на потенциални заплахи или промени в заобикащата ни среда. Тази повишена чувствителност към опасност е дълбоко вкоренена в невробиологията на реакцията "борба или бягство". Тя е първичен механизъм, който е еволюирал в продължение на векове, за да ни предпази от вреда.
Активираните емоции в режима "борба или бягство"са автоматични и реактивни, което означава, че не преминават през анализ на префронталния кортекс, който забавя реакцията. Достъпът до бързи и реактивни емоции мобилизира телата ни за бързо действие.
Реакциите в режима на "борба или бягство" ангажират области от мозъка, включително амигдалата и хипоталамуса. Когато сме изправени пред опасност, тези области организират цяла симфония от невросигнали, които предизвикват освобождаването на хормоните на стреса - адреналин и кортизол. Те мобилизират тялото ни за действие, подготвяйки ни да се изправим директно срещу заплахата - да се изправим директно срещу нея, да я избегнем или да останем неподвижни, за да бъдем по-трудно откриваеми.
Представи си, че пресичаш натоварен път. За част от секундата мозъкът ти преценява потенциалната опасност и емоции като страх и предпазливост излизат на преден план. Тази емоционална реакция активира системата за реакция на стреса на тялото ти, освобождавайки адреналин, за да изостри сетивата ти и да ускори сърдечната честота. Това повишено състояние на възбуда те подготвя за бърза реакция, осигурявайки ти бърза и безопасна навигация през пътя.
Емоциите, преплетени с невробиологичните процеси, са в основата на нашите животоспасяващи реакции. Тяхната способност да предизвикат бързи и подходящи реакции ни помага да бъдем в безопасност. Затова е необходимо да сме благодарни на своите емоции за оцеляването на нашия биологичен вид!
Комуникиране на основните потребности
Емоциите имат решаваща роля в комуникацията, защото ни позволяват да изразим своите нужди и желания пред останалите. В основата на комуникацията стои способността на емоциите да свързват вътрешния ни свят с външната среда. Когато изпитваш емоция - радост, тъга, гняв или страх, тази емоция е отражение на специфична потребност или желание, която е изпълнена или неудовлетворена.
Да вземем емоцията радост. Радостта е прилив на позитивност, който може да е израз на задоволяването на нашата потребност от любов, връзка или лични постижения.
И обратното - ако се появи гняв, той може да алармира за неудовлетворена нужда на справедливост, уважение или автономия. Емоциите са вестоносците, които предават информацията, идваща от околната среда.
Без емоцията вероятно ще ни липсва мотивация да отгворим на незадоволената потребност. Страхът мобилизира, за да ни принуди да потърсим безопасност. Гневът ни тласка да търсим справедливост. А тъгата може да ни сплоти с някого, за да задоволим необходимостта си от връзка.
Когато изразяваме своите емоции, ние всъщност споделяме жизненоважна информация за своя вътрешен свят и за своите потребности. Изразявайки емоциите си, ние позволяваме на другите да ги разберат и да им отговорят ефективно. Емоциите не се изразяват само вербално, те се изразяват и по невербални пътища - език на тялото и изражение на лицето. Тези невербални сигнали дават безценна информация за нашето емоционално състояние. Те позволяват на другите да разпознаят нашите нужди без да има необходимостта да се води диалог.
Първична алармена система
Емоциите са нашата основна алармена система, т.е. емоционалността реагира изключително бързо на околната среда и ни предава информация. Когато попаднем в ситуация или се сблъскаме с определен стимул, емоциите ни се задействат мигновено, преди дори да имаме шанс да обработим съзнателно информацията (реактивно поведение).
Ако видим змия, която пълзи към нас, нашата незабавна емоционална реакция ще е страх или паника, задействайки реакцията на борба или бягство. Тази инстиктивна реакция е критично важна за оцеляването ни, тъй като ни помага да реагираме бързо в потенциално опасни ситуации.
Освен че ни сигнализират за опасност, емоциите сигнализират и за нашето благополучие. Когато изпитваме глад или жажда, нашата емоционална система сигнализира, че е необходимо да нахраним или хидратираме своето тяло. По същия начин, ако чувстваме тъга или самота, това е сигнал, че имаме нужда от социална връзка и подкрепа. Емоциите ни водят към удовлетворяването на тези нужди и поддържането на цялостното благосъстояние.
Основни нужди
Емоциите ни казват много за нашите основни нужди. Основните потребности са фундаментални психологически изисквания, които допринасят за цялостното ни благополучие, за усещането ни за сигурност и удовлетворение. Тези нужди играят важна роля във формирането на нашите емоции, поведение и взаимодействие с другите. Основните нужди включват:
1/ безопасност и сигурност
Чувство за безопасност и сигурност е основна емоционална нужда. Тук влиза физическата безопасност и емоционалната сигурност, изразяваща се в това, че уязвимостта и чувствителността на човека ще бъдат уважени и защитени.
физическа безопасност (храна, подслон, липса на насилие);
защита от форми, които застрашават живота (бактерии, вируси, болести);
свеж въздух, вода, чиста околна среда;
психологическа сигурност (доверие, автентичност, чест, прозрачност);
почивка/ сън;
физическо благополучие и здраве;
стабилност или баланс (предсказуемост).
2/ взаимоотношения и принадлежност
Хората сме социални същества, затова и необходимостта от връзка и принадлежност е от първостепенно значение. Тук се включват и формирането на значими взаимоотношения, правото на включване в общност и правото да изпитваме чувство на приемане.
афективност и свързаност;
принадлежност;
привързаност;
свързаност;
близост;
любов и грижа;
интимна близост;
усещането, че си "видим";
общности и приятелства;
респект;
чувство за разбиране и приобщаване.
3/ автономия и независимост
Чувството за контрол върху собствения живот, решенията и действията е от решаващо значение за поддържането на здравословно самочувствие и чувство за лична свобода на действие.
предназначение;
надежда;
усещане за част от по-голяма идея;
ценности;
израстване;
творчество и учене;
духовност;
избор, свобода, автономия и независимост.
Нашите емоции ни помагат да разберем и да се застъпим за нашите основни нужди. Единственото, което е важно да направим, е да се научим да ги идентифицираме. Самото идентифициране на нуждата може да помогне за намаляване на интензивността на емоцията. Следващия път, когато те завладее голяма емоция, опитай се да идентифицираш основната потребност, която е свързана с нея. Това простичко действие ще успокои тоята амигдала.
Емоции, които изпитваме, когато нуждите ни са задоволени
Когато емоционалните нужди са задоволени, ние често изпитваме набор от положителни чувства, които допринасят за цялостното благополучие и удовлетворение.
щастие
Задоволяването на емоционалните нужди може да доведе до чувство на радост и щастие. Положителните взаимодействия, значими взаимоотношения и чувство за постижение могат да предизвикат чувство за щастие.
удовлетвореност
Изпълнените емоционални нужди често водят до чувството на удовлетворение и задоволство от живота и обстоятелствата.
сигурност
Когато емоционалните нужди като безопасност, доверие и принадлежност са удовлетворени, може да се чувстваме сигурни и спокойни в средата, която обитаваме, и в своите взаимоотношения.
релаксация
Усещането за емоционално удовлетворение може да доведе до релаксация и намаляване на стреса и безпокойството. Когато емоционалните нужди са задоволени, напрежението и безпокойството са по-малко.
увереност
Задоволяването на емоционалните нужди може да повиши самочувствието и самоувереността. Чувството, че си оценен и подкрепян, може да развие чувството за самоувереност.
Емоции, които изпитваме, когато нуждите ни НЕ са задоволени
Когато емоционалните ни нужди не са задоволени, можем да изпитаме набор от негативни емоции и дискомфорт, които са резултат от тези неудовлетворени нужди. Някои често срещани чувства, свързани с неудовлетворени емоционални нужди, са:
самота
Когато нуждите от социална връзка и приятелство не са задоволени, можем да се почувстваме самотни и изолирани.
тъга
Неудовлетворените емоционални нужди могат да доведат до чувството на тъга и усещане за празнота, особено когато липсват основните потребности от подкрепа или разбиране.
безпокойство
Липсата на емоционална сигурност и стабилност може да доведе до чувство на безпокойство, тревожност и притеснение за бъдещето.
фрустрация
Когато емоционалните нужди не са задоволени, изпитваме фрустрация и раздразнение, защото ни липсва решение и разбиране.
несигурност
Неудовлетворените потребности от утвърждаване и приемане могат да допринесат за чувството на несигурност и съмнение в себе си.
гняв
Разочарованието и неудовлетворените очаквания могат да ескалират в чувство на гняв, особено когато емоционалните нужди, свързани със справедливост и/или уважение, са пренебрегнати.
Когато емоциите се повредят
Нашите емоции ги има, за да ни помагат във всичко - от това да разберем от какво имаме нужда до това да ни поддържат живи. Те играят основна роля в комуникацията, както във вътрешната, така и във външната. В идеалния случай нашата първична сигнална система е добре програмирана да работи за нас.
Но какво се случва, когато тя започне да функционира неправилно и емоциите спрат да ни служат?
Емоциите могат да ни бъдат колкото полезни, толкова и вредни. Отрицателните житейски преживявания имат потенциала да надделяват. Преживяването на травма може да "хакне" основната ни сигнална система (нашите емоции). Тогава нашите емоции вече не са точни сигнали. Травмата може да ни донесе постоянно усещане за заплаха. Това е истинско предизвикателство за нашата преценка. И в този момент на нас ни е трудно да разберем дали нашите емоции ни дават точна, или подвеждаща информация. По този начин нашите емоционални преживявания се усложняват.
Когато нашата сигнална система е похитена от минали травми, тя започва непрекъснато да реагира, както на настоящето, така и на миналото, от гледна точка на травмата. А тази перспектива прави трудна преценката дали нашите емоции ни дават точна и полезна информация. Нашият мозък и нервната ни система могат да засилят възприемането на опасност, заплаха и други основни нужди.
Неблагоприятните житейски събития, които могат да "хакнат" нашата емоционална система, са:
травми от всякакъв характер;
преживян тормоз;
социално отчуждение и изолация;
ставаш жертва на нещо или някого.
Когато основната ни сигнална система е похитена от травми и неблагоприятни житейски събития, целта е да отработим тези минали травми и да пренастроим своя мозък, че да можем да успокоим емоционалната си система. Нейното предназначение е да работи за нас, а не срещу нас.
Емоциите ни са основен интрумент за комуникация и оцеляване. Те обхващат набор от функции за изразяване на нуждите до набор за осигуряване на нашето благополучие. И когато емоционалната ни система не работи правилно, нещата могат да се объркат. Емоциите могат да ни подведат, особено когато негативните преживявания нарушат нашето емоционално равновесие.
Емоциите влияят на нашите мисли, решения и поведение. те оформят начина, по който възприемаме и взаимодействаме със света. Понякога е трудно да се доверим на емоциите си, тъй като те могат да ни поведат по грешен път. Най-доброто решение обаче е да се сприятелим с тях.
